Адът на Путин: Украйна в пламъци

| от |

Западът трябва да заеме твърда позиция към украинското правителство и към руския лидер.

russia Ukraina

Гражданските вълнения често следват зловещо предсказуем модел. Това, което на пръв поглед изглежда разрешим спор, се превръща в конфликт, при което целите стават по-радикални, огорчението се натрупва и шансът за постигане на компромис се загубва. Такава беше ужасяващата траектория, следвана от Украйна, където започналите през ноември мирни протести прераснаха в грозно насилие. Центърът на Киев, една от големите европейски столици, се превърна в задушаваща военна зона тази седмица. Сгради и барикади бяха изпепелени, а десетки украинци бяха убити.

Въпреки разговорите за примирие между някои от участниците, ужасът може тепърва да стане много по-страшен. Кръвопролитието ще задълбочи разделението в страна, която винаги е била крехка, сложна държава. Една открита гражданска война продължава да е реална перспектива. Пряката отговорност за този кошмар носи Виктор Янукович, бандитският президент на Украйна. Но истинският мозък зад него седи в Кремъл: Владимир Путин.

Нито Изток, нито Запад Територията, която в момента се нарича Украйна, има дълга и болезнена история като кървава гранична зона между Изтока и Запада. Но тя стана независима страна едва през 1991 г., след разпадането на СССР. Сглобена от земи на запад, които някога са били част от Австро-Унгария, с рускоговорещия изток и юг, новата държава винаги е била поставяна под съмнение.

Оттогава украинската политика се характеризира с вътрешни борби и корупция – включително през годините след Оранжевата революция през 2004 г., мирно въстание, чиито надежди бяха пропилени от злопаметните му лидери. Много украинци имат чувството, че страната им е била превзета от корумпиран елит, който не може да бъде свален с обичайните демократични средства. Киев е един от малкото европейски градове, в които ЕС е синоним на добро управление и върховенство на закона.

Именно отхвърлянето на търговско споразумение с ЕС през ноември от страна на Янукович, в замяна на непрозрачно споразумение с Русия, доведе до началото на размириците. Скоро след това протестиращите поискаха оставката му, а Янукович и руската пропаганда ги наричаше терористи. Защо, след три месеца на сприхави сблъсъци убийствата започнаха тази седмица, е неясно. Но повечето от тях бяха извършени от хората на президента.

Отговорът на Запада трябва да бъде твърд. Президентските довереници заслужават забраните за визи и замразяването на активи, които САЩ наложиха, а ЕС обмисля. Янукович трябва да обуздае войските си и, ако може, цивилните бандити, които са отговори за голяма част от насилието. Но протестиращите, ако искат да избегнат истинска кървава баня, също трябва да направят компромис – да напуснат символичната си база на киевския площад „Независимост“ и другите сгради, които окупираха. Най-добрият вариант за двете страни би бил те да създадат преходно  коалиционно правителство.
Следващите президентски избори са през 2015 година, но те би трябвало да се проведат тази година, за предпочитане без Янукович. Режимът му се характеризираше с ширеща се шуробаджанащина, преследване на политическите му противници, подчиняване на медиите и подкупване на съдилищата, а сега завърши с клане. Но трудно ще бъде той да бъде отместен. С телосложението на охранител в бар, той се извърта като невестулка; вероятно ще опита да се измъкне от всички обещания,
които поеме, след като реши, че кризата е отминала. Ако това се случи, олигарсите, които подкрепяха властта му и които могат да загубят много от тази лудост, трябва да го принудят да напусне. Какво трябва да последва е по-неясно.

Практически всички украински политици са се дискредитирали, включително изпратенатав затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко. Протестиращите нямат ясен лидер – една от причините, поради които насилието може да се окаже трудно за спиране. Трудно е да си представим появата на кандидат, който да преодолее дълбоките разломни линии в украинското общество. Янукович все още се ползва с подкрепа в източната и южната част на страната; в Киев и в западната част, където протестиращите превзеха правителствени сгради, той е проклинан.

Разцеплението остава ужасяващо вероятен вариант. Избягването на тази съдба изисква, пред всичко, да се сложи крайна руската намеса. Путин може да не е драснал клечката тази седмица, но със сигурност е подготвил кладата. За повечето рационални наблюдатели подклаждането на хаос в съседна Украйна може да изглежда странна амбиция за Русия. Не и за Путин, който смята Украйна за съставна част от руската сфера на влияние и сметна оранжевата революция за западен заговор за открадването й. Икономическите му санкции и заплахи помогнаха в убеждаването на Янукович да обърне гръб на ЕС. Ясно е, че заемите и евтиния руски газ, които подпират разклатената икономика на Украйна, са обусловени от заемането на твърда позиция от Янукович спрямо протестиращите. Тормозът и машинациите на Путин докараха Украйна до това състояние.

Ако Янукович успее да остане на власт, отслабен у дома и отлъчен в чужбина, Путин ще бъде доволен, защото ще има още един зависим лидер, който да добави към своята колекция от отстъпчиви клиенти. Но той може да не спре дотам. Руските ястреби отдавна искат да анексират Крим, черноморския полуостров, който Никита Хрушчов предаде на Украйна (говори се, че тогава бил пиян). Този катаклизъм може да даде на Путин претекст да сграбчи Крим. При всяко положение, една окаяна Украйна ще помогне да се убеди собствения му народ, че уличните протести и политическата конкуренция са път към разрухата.

Сблъсък с Кремъл Крайно време е Западът да се противопостави на това бандитско поведение. Сблъсъкът със страна, която има разглезващата власт на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, големи запаси от въглеродни горива и много ядрени оръжия е труден, но трябва да бъде направен. Най-малкото трябва да се сложи край на дипломатическото преструване, че Русия е спазваща закона демокрация. Тя трябва да бъде изхвърлена от Г-8. Преди всичко, Западът трябва да бъде единен, казвайки на Путин, че Украйна и останалите бивши съветски републики, които той смята
за своенравни части от своето наследство, са суверенни нации.

Има нещо като сурово възмездие в момента на вълненията в Украйна. През 2008 г. Русия нахлу в Грузия, малката си южна съседка, точно когато Олимпийските игри започваха в Пекин, което доведе до формални западни протести, но без съществени последствия. Събитията в Киев прекъснаха Зимната Олимпиада в Сочи, която трябваше да стане двуседмична демонстрация на успеха на путинизма. Този път Западът трябва да накара Путин да види, че с този хаос в сърцето на Европа е отишъл твърде далеч.

сп. „Икономист“

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.