Адът на Путин: Украйна в пламъци

| от |

Западът трябва да заеме твърда позиция към украинското правителство и към руския лидер.

russia Ukraina

Гражданските вълнения често следват зловещо предсказуем модел. Това, което на пръв поглед изглежда разрешим спор, се превръща в конфликт, при което целите стават по-радикални, огорчението се натрупва и шансът за постигане на компромис се загубва. Такава беше ужасяващата траектория, следвана от Украйна, където започналите през ноември мирни протести прераснаха в грозно насилие. Центърът на Киев, една от големите европейски столици, се превърна в задушаваща военна зона тази седмица. Сгради и барикади бяха изпепелени, а десетки украинци бяха убити.

Въпреки разговорите за примирие между някои от участниците, ужасът може тепърва да стане много по-страшен. Кръвопролитието ще задълбочи разделението в страна, която винаги е била крехка, сложна държава. Една открита гражданска война продължава да е реална перспектива. Пряката отговорност за този кошмар носи Виктор Янукович, бандитският президент на Украйна. Но истинският мозък зад него седи в Кремъл: Владимир Путин.

Нито Изток, нито Запад Територията, която в момента се нарича Украйна, има дълга и болезнена история като кървава гранична зона между Изтока и Запада. Но тя стана независима страна едва през 1991 г., след разпадането на СССР. Сглобена от земи на запад, които някога са били част от Австро-Унгария, с рускоговорещия изток и юг, новата държава винаги е била поставяна под съмнение.

Оттогава украинската политика се характеризира с вътрешни борби и корупция – включително през годините след Оранжевата революция през 2004 г., мирно въстание, чиито надежди бяха пропилени от злопаметните му лидери. Много украинци имат чувството, че страната им е била превзета от корумпиран елит, който не може да бъде свален с обичайните демократични средства. Киев е един от малкото европейски градове, в които ЕС е синоним на добро управление и върховенство на закона.

Именно отхвърлянето на търговско споразумение с ЕС през ноември от страна на Янукович, в замяна на непрозрачно споразумение с Русия, доведе до началото на размириците. Скоро след това протестиращите поискаха оставката му, а Янукович и руската пропаганда ги наричаше терористи. Защо, след три месеца на сприхави сблъсъци убийствата започнаха тази седмица, е неясно. Но повечето от тях бяха извършени от хората на президента.

Отговорът на Запада трябва да бъде твърд. Президентските довереници заслужават забраните за визи и замразяването на активи, които САЩ наложиха, а ЕС обмисля. Янукович трябва да обуздае войските си и, ако може, цивилните бандити, които са отговори за голяма част от насилието. Но протестиращите, ако искат да избегнат истинска кървава баня, също трябва да направят компромис – да напуснат символичната си база на киевския площад „Независимост“ и другите сгради, които окупираха. Най-добрият вариант за двете страни би бил те да създадат преходно  коалиционно правителство.
Следващите президентски избори са през 2015 година, но те би трябвало да се проведат тази година, за предпочитане без Янукович. Режимът му се характеризираше с ширеща се шуробаджанащина, преследване на политическите му противници, подчиняване на медиите и подкупване на съдилищата, а сега завърши с клане. Но трудно ще бъде той да бъде отместен. С телосложението на охранител в бар, той се извърта като невестулка; вероятно ще опита да се измъкне от всички обещания,
които поеме, след като реши, че кризата е отминала. Ако това се случи, олигарсите, които подкрепяха властта му и които могат да загубят много от тази лудост, трябва да го принудят да напусне. Какво трябва да последва е по-неясно.

Практически всички украински политици са се дискредитирали, включително изпратенатав затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко. Протестиращите нямат ясен лидер – една от причините, поради които насилието може да се окаже трудно за спиране. Трудно е да си представим появата на кандидат, който да преодолее дълбоките разломни линии в украинското общество. Янукович все още се ползва с подкрепа в източната и южната част на страната; в Киев и в западната част, където протестиращите превзеха правителствени сгради, той е проклинан.

Разцеплението остава ужасяващо вероятен вариант. Избягването на тази съдба изисква, пред всичко, да се сложи крайна руската намеса. Путин може да не е драснал клечката тази седмица, но със сигурност е подготвил кладата. За повечето рационални наблюдатели подклаждането на хаос в съседна Украйна може да изглежда странна амбиция за Русия. Не и за Путин, който смята Украйна за съставна част от руската сфера на влияние и сметна оранжевата революция за западен заговор за открадването й. Икономическите му санкции и заплахи помогнаха в убеждаването на Янукович да обърне гръб на ЕС. Ясно е, че заемите и евтиния руски газ, които подпират разклатената икономика на Украйна, са обусловени от заемането на твърда позиция от Янукович спрямо протестиращите. Тормозът и машинациите на Путин докараха Украйна до това състояние.

Ако Янукович успее да остане на власт, отслабен у дома и отлъчен в чужбина, Путин ще бъде доволен, защото ще има още един зависим лидер, който да добави към своята колекция от отстъпчиви клиенти. Но той може да не спре дотам. Руските ястреби отдавна искат да анексират Крим, черноморския полуостров, който Никита Хрушчов предаде на Украйна (говори се, че тогава бил пиян). Този катаклизъм може да даде на Путин претекст да сграбчи Крим. При всяко положение, една окаяна Украйна ще помогне да се убеди собствения му народ, че уличните протести и политическата конкуренция са път към разрухата.

Сблъсък с Кремъл Крайно време е Западът да се противопостави на това бандитско поведение. Сблъсъкът със страна, която има разглезващата власт на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, големи запаси от въглеродни горива и много ядрени оръжия е труден, но трябва да бъде направен. Най-малкото трябва да се сложи край на дипломатическото преструване, че Русия е спазваща закона демокрация. Тя трябва да бъде изхвърлена от Г-8. Преди всичко, Западът трябва да бъде единен, казвайки на Путин, че Украйна и останалите бивши съветски републики, които той смята
за своенравни части от своето наследство, са суверенни нации.

Има нещо като сурово възмездие в момента на вълненията в Украйна. През 2008 г. Русия нахлу в Грузия, малката си южна съседка, точно когато Олимпийските игри започваха в Пекин, което доведе до формални западни протести, но без съществени последствия. Събитията в Киев прекъснаха Зимната Олимпиада в Сочи, която трябваше да стане двуседмична демонстрация на успеха на путинизма. Този път Западът трябва да накара Путин да види, че с този хаос в сърцето на Европа е отишъл твърде далеч.

сп. „Икономист“

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.