„А защо американците си имат сьомга?“

| от |

Санкциите срещу Русия започват да оказват влияние върху икономиката на страната. Малцина обаче се осмеляват да говорят открито за това. Повечето руски фирми са зависими от държавните поръчки и предпочитат да си мълчат, пише Дойче веле.

Кафене в центъра на Москва. На път за работа предприемачът Юрий Папков се отбива да изпие едно кафе. Наблизо е филиалът на голяма верига супермаркети. Фирмата на Папков произвежда работни облекла включително за продавачките на този магазин. Папков често пазарува в него, но отскоро е принуден да се откаже от някои хранителни продукти. „От латвийското и френското сирене, например. Преди не сядахме на масата без тях. Освен това вече няма и пресни салати, които доскоро идваха от Испания. А сега тук продават само обикновени марули. Лошо ми се пише – тъкмо бях решил да отслабвам“, казва той.

Незабележимо покачване на цените

В началото на август руското правителство наложи ембарго на вноса на хранителни продукти от западните държави. При някои от хранителните стоки делът на вносните продукти беше доста висок. При сирената, например, около половината се внасяха от чужбина, а пушената риба пристигаше основно от Норвегия. На този фон в Москва се шегуват, че „Русия се е включила в санкциите срещу …Русия“.

В тази връзка Папков раказва за една карикатура, която видял в интернет: Жена искала да си купи сьомга, но в магазина имало само от най-скъпата. Тя попитала продавача за причината, който отдал това на руските контрамерки на западните санкции. Жената обаче продължила да пита: „Странно. А защо не се погрижихте американците да нямат сьомга?“

Според актуална анкета, 78 процента от руснаците одобряват ембаргото за внос на хранителни стоки. Руското правителство разпространява версията, че иска да стимулира местните производители и да насърчава руската икономика. Приятелски държави сега ще трябва да внасят тези продукти, които Русия не може да произведе сама. Това обаче води до покачване на цените.

Хората обаче не се притесняват чак толкова. Юрий Папков възприема спокойно забраната за внос на хранителни продукти, но признава: „Веднага отидох на пазар. Живял съм и по времето на Съветския съюз и знам какво означават празни рафтове. Затова натъпках цяла количка със стоки, които биха могли да изчезнат. Купих и три кила от любимото ми френско масло. А после видях, че е произведено в Русия. Е, сега имам три килограма в хладилника и ще ям дълго време френско масло, произведено в Русия“, казва той.

Във фарватера на политиката

Юрий Папков е сериозно загрижен обаче за друго – западните санкции срещу Русия засягат и доставките на високи технологии за петролната индустрия и ограничават достъпа на руския бизнес до международните капиталови пазари. Според експертите, тези санкции ще окажат още по-силно влияние след няколко месеца или години. Въпреки това Папков смята, че бизнесклиматът още отсега се е влошил: „Аз снабдявам с работни облекла големи търговски вериги. Досега няма никакви промени в нашите договори. Но по време на преговори цари особено настроение, което навежда на мисълта, че големите ни партньори изчакват, забавят плановете си за развитие. Мисля, че и моят оборот ще се свие значително до два или три месеца“, казва той.

Повечето руски бизнесмени избягват темата и предпочитат да не говорят за ситуацията. Може би защото руският бизнес е много специфичен – 90 процента от фирмите са държавни или зависят от обществените поръчки. Затова предпочитат да плават във фарватера на руската политика. Останалите 10 процента усещат проблемите и са загрижени, но нямат друг изход. Всички руски фирми отлагат вземането на важни решения.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик