7-те най-големи грешки, които хората правят в 30-те си години

| от |

В 30-те си човек обикновено се укротява, след като е прекарал 20-те в търсене на същността си. Много от 30-годишните са заети с отглеждане на деца, създаване на семейство и изкачването в работата. Хората вече преминали през този период споделят, че поради натрупването на задължения е лесно да започнем да пренебрегваме връзката си и да пропуснем много възможности, които след това никога няма да ни се отворят.

Попитахме хората “Кои са най-големите грешки, които допуснахте в 30-те си” и събрахме някои от най-добрите отговори:

1. Изоставят стремежите си в живота

Често хората в 20-те си са склонни да се примирят с работа, която не им е особено интересна. Преди да се осъзнаят обаче често тя се превръща в кариерата им. Анонимен потребител сподели, че най-голямата му грешка е, че в 30-те си се бил “пристрастил към месечната заплата”, демек предпочел сигурността пред това да преследва мечтите си.

2. Поставянето на кариерата над семейството и приятелите

“Недейте просто да работите. Създавайте спомени. Колкото повече остарявате, толкова по-рядко ще имате смислени взаимоотношения с хората. Ценете ги докато сте млади”. Дизайнерът в Майкрософт Майкул Бах споделя от личен опит.

3. Не пренебрегвайте здравето си

Майкък Бах също така пише, че преследването на кариера може да се отрази негативно на здравето ви. “Бъдете здрави. Не навлизайте в 30-те чувствайки се изморени и бавни, ужасно е.”, казва той. Опитайте се да си разработите навик да се упражнявате и се наслаждавайте на мобилността си докато сте млади.

4. Не пропускайте възможността да имате деца

Алисън Уитмайър споделя личната си история за това как взема за дадено, че ще може да роди през 30-те си и затова решава първо да гради кариера. Години по късно, след неуспешен брак и провалена бременност тя се омъжва повторно и ражда, когато е на 43 години. Тя осъзнава, че никой не е подготвен за това да има дете и че ако го искате, по-добре да го направите докато му е времето.

5. Прекарвайте достатъчно време със застаряващите си родители

Предприемачът и блогър Джеймс Алтъкър, който сега е на 46 споделя болезнените си спомени: “Когато бях на 34 затворих телефона на баща ми след спор и спрях да приемам обажданията му. След 6 месеца той получи удар и почина. Само седмица преди това ми бе написал e-mail, но аз не му отговорих. Съжалявам, татко.”

Лесно забравяме, че не само ние, но и родителите ни остаряват. Не ги взимайте за даденост.

6. Не забравяйте да създадете финансова основа за бъдещето

Алтъкър споделя за многото пъти, в които е залагал всичките си пари в ново бизнес начинание, а след това ги е губил. В момента е финансово стабилен, но поглеждайки назад му става ясно колко безразсъден е бил.

С нарастването на отговорностите ви може да ви се струва, че спестяванията ви няма да са много когато остареете. По-добре обаче спестявайте, защото в 40-те е още по-трудно.

7. Не спирайте да се забавлявате

Какво от това, че не сте на 20. Все пак трябва да се наслаждавате на живота. Извеждайте половинката си на срещи, децата си на пътувания и ходете на концерти с приятели. Не забравяйте, че парите които правите са безполезни, ако не ви правят щастливи.

businessinsider.com

10 ЖИВОТВОРНИ УРОКА ЗА МОМЕНТА, В КОЙТО ЧУКНЕТЕ 30-ТЕ

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Фина механика

| от Бернд Войтал |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Някой друг вероятно е щял да се радва на този частично реставриран и в движение Corvette C1, но новият му собственик Алфред Зимет от Кусел не се примирява, докато не го довежда до съвършенство.

Понякога той отива в своята работилницата в 7 часа сутринта и остава там до 23:00. В момента Алфред Зимет е пенсионер – но когато любителят реставратор си постави определена цел, той я преследва с невероятна отдаденост. Професията му никога не е била свързана пряко с автомобилите, но те винаги са играли важна роля в живота му. „Бях на десет години, когато се сдобих с първата си „кола“, малък модел на Adler“, разказва той. „Батерията й не работеше и сигурно съм изминал 1000 километра на двора, бутайки я“, забавлява се със спомените си днес 70-годишният Алфред.

Дворът определено бил голям, ако съдим от факта, че принадлежал на дядо му, който пък бил собственик на автобусна компания. Във фирмата му работели механици, тапицери и бояджии, за да обслужват и ремонтират автобусите. Зимет проявявал изключителен интерес към боядисването и притежавал невероятен талант към фини операции, като лепене на стикери и очертаване на линии с тънка четка.
Той използвал този си талант, за да печели пари, и още като студент вече успял да се сдобие с едно Porsche. Винаги изпитвал страст към специалните автомобили – нещо, за което немалка „вина“ имал неговият чичо. Базираният в Саарланд предприемач всъщност станал първият собственик на Facel Vega в Германия, един HK 500, последван по-късно от Facel II. Зимет и до днес си припомня със страхопочитание фамозния звук на този автомобил.

В наши дни той е добре известен сред любителите на Facel Vega, защото от 1994 г. купува различни модели на фирмата. От началото на тази година обаче Зимет решава да затвори главата с Facel и да се насочи към други марки. Като например Corvette и модела C1, защото много харесва версиите на това поколение. Особено привлекателни му се струват екземплярите от 1962 година, в която Corvette за първи път се оборудва с 5,4-литровия V8 мотор. Въпреки опитите да намери такъв в Щатите, в края на краищата щастието му се усмихва в родната Германия и той открива С1 в Хамбург. Предложеният за продаване екземпляр в червен цвят Roman Red е внесен през 1994 г. и е частично реставриран. Има множество дребни дефекти, но не липсват части и автомобилът е в движение. Зимет го купува и си поставя ясна цел: „Не исках автомобил за Concorso, а да бъде като цяло добър и в перфектно техническо състояние.“ Веднага се захваща за работа. Отначало сваля по-лесните за демонтиране части и вътрешното обзавеждане, после целият автомобил е обработен с ледоструйна машина, а от пластмасовата „кожа“ на Corvette е отделен термопластичният лак.

Рамата била в добро състояние

Зимет не демонтира двигателя, а само радиатора, карбуратора и някои периферни агрегати. Каросерията не е отделяна от рамата. Внимателната проверка на стабилната й конструкция, която винаги му прилича на парче от моста Голдън гейт, констатира само лека повърхностна ръжда. След премахването й последва обработка със защитен грунд и боя, а след това и грижлива консервация на кухините.
Пукнатините по каросерията бояджията репарира с карбонова паста, която би трябвало поне да затрудни образуването на нови пукнатини. След това пластмасовият корпус е боядисан по съвременна технология с близък до оригиналния цвят. Естествено, вратите, капаците за мотора и багажника, както и вратичката за резервоара, са отделно боядисани.

За разлика от каросерийната, необходимата монтьорска работа се оказва в доста по-ограничен обем. Любителят реставратор сменя всички износващи се елементи на ходовата част и понеже иска винаги да пътува сигурно с този Corvette, решава да замени и серийната еднокръгова спирачна система с барабанни спирачки с комплект за преоборудване с двукръгова спирачна уредба и предни дискови спирачки от американската фирма Ecler. Всичко монтира сам, като в рамките на обновлението сменя до един спирачните тръбопроводи и маркучи.
Двигателят вече е преминал през основен ремонт и е в добро здраве, както показва проверката. Зимет го разкрасява и решава да монтира карбуратор Rochester Quadrajet, произхождащ от същата епоха. Докато всичко започне да работи добре, му се налага да го разглоби и сглоби няколко пъти, а накрая вече „може да направи това и насън.“

Малки технически проблеми

За по-сигурно Алфред Зимет ремонтира основно цялата охладителна система и допълнително монтира на скрито място един дигитален термометър за охладителната течност, за да е информиран надеждно и навреме за евентуално прегряване на двигателя. След голямата сервизна сесия машината изглежда отново готова за работа, но малко след това стопанинът регистрира постоянно омасляваща се свещ на единия от цилиндрите. Причината става ясна едва по-късно – изпаднало или разхлабено уплътнение на стеблото на единия клапан. Открива го едва когато сваля капака на клапаните.

Междувременно в целия двигател се е напластила маслена каша, която Зимет отстранява с цялостна промивка. За да не демонтира цилиндровата глава заради новото уплътнение, той използва един трик. С едно специално устройство сгъва пружината на клапана и така успява да махне тарелката на пружината и половинките на конуса на клапана. А за да не падне клапанът в цилиндъра, вкарва в него въздух под налягане от осем бара. Това става възможно, като приспособява една стара свещ, чиято вътрешност премахва и заварява съединение за маркуча със сгъстен въздух.

Трън в окото на стремящия се към съвършенство Зимет е лошо напаснатата конзола с инструментите на арматурното табло. Той се заема да ремонтира цялата електрическа уредба, проверява всички детайли и ги напасва точно. А някои от покритите с лъскава черна боя пластмасови повърхности, които се оказват твърде чувствителни към механични повреди, облицова с черна кожа.
Кожа използва и за седалките, защото поръчаните от САЩ тапицерии се оказват не по мярка. Освен това серийните пружини в седалките направо го дразнят, поради което поръчва изработването на съвременна конструкция. Частите са направени от порест материал и покрити с кожа с оригинален дизайн. Всичко се получава едва от третия опит, защото по-рано двама кожари отказват да поемат поръчката поради здравословни причини.

Това е един от малкото кахъри по време на тази реставрация. Сега работилницата на Зимет е празна – той вече е хвърлил око на нов обект.

Реставрация
Chevrolet Corvette C1 от 1962 година

Място/година на покупка: Хамбург, 2015 г.

Състояние при покупката: Автомобилът втора ръка е изцяло комплектован и частично реставриран, по каросерията има пукнатини, интериорът е в посредствено състояние, свалящите се части показват следи от износване.

Предистория: Автомобилът е регистриран през 1962 година в Монтерей, Калифорния, и през 1994 г. е продаден в Германия, след това е преоборудван по европейски стандарти и по-късно е частично реставриран. После става предмет на размяна и бива обявен за продажба от един колекционер.

Обхват на реставрацията: Демонтаж на всички свалящи се елементи, като врати, капаци и части в салона; автомобилът е обработен с ледоструйка, термопластичният лак е свален, леките ръжди по рамата са почистени, каросерията е боядисано отново, рамата е обработена срещу корозия, износващите се елементи по ходовата част са сменени, вградена е двукръгова спирачна система с предни дискови спирачки, всички спирачни тръбопроводи и маркучи са сменени, моторът е оптично разкрасен, едно уплътнение на клапаните е сменено, охладителната система е проверена и ремонтирана, монтиран е нов карбуратор, проверени и ремонтирани са електрическата уредба и инструментите, монтирана е нова носеща конструкция на седалките и те са тапицирани с нова кожа, интериорът, стъклата и различни детайли са подновени, монтирани са джанти от C2.

Период на реставрация: от 2015 до 2016 година

Експертна подкрепа: www.corvetteamerica.com; www.ecklerscorvette.com; www.weindel.net; www.diemer-dalheimer.de; www.autosattler-altenglan.de

Разходи: прибл. 20 000 евро без цената на автомобила и собствения труд.

Технически данни

Мотор: Осемцилиндров V-образен (90 градуса), разположен надлъжно отпред, диаметър на цилиндър х ход на буталото 101,6 x 82,6 мм, работен обем 5354 см3, мощност 300 к.с. по SAE при 5000 об./мин, макс. въртящ момент 474 Нм при 2800 об./мин, два клапана на цилиндър, задвижвани от централен разпределителен вал с ангренажна верига, хидравлични повдигачи, повдигателни пръти и кобилици, колянов вал с пет основни лагера, четирикамерен карбуратор Carter.

Силово предаване: Двустепенен автоматик, задно предаване.

Каросерия и ходова част: Каросерия от усилени с фибростъкло полимери върху стоманена рама с кръстосани усилващи елементи, отпред независимо окачване с трапецовидни напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор, отзад твърд мост, полуелиптични листови ресори, стабилизатор, хидравлични телескопични амортисьори, кормилно управление със сачмено-винтов механизъм, барабанни спирачки, колела 5.50 x 15, гуми 6.70-15.

Размери и тегло: Междуосие 2590 мм, дължина х широчина х височина 4490 x 1790 x 1320 мм, собствено тегло 1330 кг.

Динамични характеристики и разход:
Макс. скорост ок. 200 км/ч, 0–100 км/ч за 7,5 сек, разход на гориво ок. 16 л/100 км.

Актуалният януарски брой на списание auto motor und sport е посветен основно на автомобилната класика. В него ще откриете:

Съвременност:
BMW Серия 5 – Първи километри с новото издание на емблематичния за баварците модел.
BMW 7 срещу Porsche Panamera – Среща на Panamera 4S Diesel с четирилитров V8 битурбомотор и 750d xDrive, задвижван от трилитров редови „шестак“ с четири турбокомпресора.
Lexus LC – Lexus коронова своята моделна гама с купето LC – автомобил с екстравагантна външност и изненадващо класически характер.
Mazda 3 – След дискретно обновяване компактният модел на Mazda получи редица полезни подобрения.
Bentley Mulsanne Speed – Вълнуващ излет с едно произведение на автомобилното изкуство в една от неговите най-висши форми.

Класика:
BMW Group Classic и BMW 2002 tii – Нека се потопим в очарованието на историята на марката от Мюнхен.
Музеят на Mazda в Аугсбург – Семейство Фрай продава автомобили Mazda и ентусиазирано колекционира класически модели на марката.
Bentley 8 Litre – Представяме ви един от най-забележителните автомобили, до които сме се докосвали.
Audi A8, BMW 740i, Mercedes S 500 – Животът е твърде кратък, за да се возите на скучни автомобили. Затова побързайте и се почувствайте като в първа класа.
Datsun 280ZX, Ford Capri 2.8i, Porsche 924 – Porsche 924 има един проблем – не, два. Защото Datsun 280ZX и Ford Capri предлагат повече: повече цилиндри, повече работен обем, повече оборудване и повече изключителност.
VW 1302 LS Cabriolet – Ние от auto motor und sport правим тестове от 70 години. През това време не е имало друг автомобил, който да е оставил толкова ярко присъствие в редакцията ни като „костенурката“. Но идват времена, когато можем да измерим всичко отново. VW 1302 пак поема на тест.
Citroen 11CV, Peugeot 203, Simca Aronde – Те са на възраст между 57 и 62 години и въпреки това преодоляват с овации изпитанията на всекидневието.
Saab 96 V4 и Volvo PV 544 – Освен оригиналните форми на каросерията общо за тях е още едно качество – репутацията на надеждни и здрави машини.
Chevrolet Corvette C3, Iso Lele, Maserati Ghibli – Представяме ви три забележителни V8 купета.
Среща на три германски купета – Audi 100 Coupе S, Mercedes-Benz 250 CE, Opel Commodore 2500 S Coupе са три престижни модела от 70-те.
Chevrolet Corvette C1 – Разказ за това как един влюбен в автомобилната класика германец реставрира култов американски модел.
Суперавтомобилите на 70-те – Среща на Aston Martin Vantage, Ferrari 512 BBi и 911 Turbo 3.3.

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.