600 000 българи гласуват без да мислят

| от |

7.7 % от българските избиратели или 600 000 души гласуват без да мислят или четат. Това изчисли математическия колектив Якимов/Попиванов след анализ на резултатите от евровота.


1

Това е базисната стойност на ОЛИ-индекса, изведен от тях, като ОЛИ е част от основната компонента, която разглежда индекса, а именно количеството олигофрени, ходещи до урните на избори, без значение за коя партия гласуват, пише binar.bg

Извеждането на подобен индекс е провокирано от ефекта 15/15, за който обществото силно се развълнува. Кандидатът от листата на “Коалиция за България” под номер 15 Момчил Неков получи преференциален вот от 8.05%, което го изпрати на първо място. Така той изпревари лидера Сергей Станишев, а обяснението е, че хората са гласували и в квадратчето, и в кръгчето (за листа и преференция) с номера на коалицията според жребия на ЦИК – 15.

И без да мислят, те са се презастраховали, да не сгрешат. Якимов/Попиванов обаче са установили, че това явление не засяга само левите избиратели, като броят ОЛИ-та е разпределен равномерно в партийната палитра.

Много се изписа за т. нар. ефект 15/15. Обяснява се гръмогласно, че избирателите на  БСП са неграмотни, че купеният вот е много и други подобни.

Факт е, че номинално със своите 34 000 гласа за 15/15 БСП е безспорен лидер в класацията. Разглеждайки внимателно резултатите на всички партии с номера от 1 до 17 (17 е и максималният брой на кандидатите в листите – т.е. ефектът е възможен само в този диапазон на бюлетината), обаче не можем да не забележим, че кандидатът под номер, съответстващ на номера на партията в избирателната бюлетина получава несъразмерно голям преференциален вот. Числата са толкова невероятни, че от гледна точка на статистиката няма съмнение, че това може да е случайност.

Напротив от теорията знаем, че ако имаме повтарящо се явление, то това е закономерност.

Тук ще се опитаме да изведем един индекс, който сме нарекли ОЛИ-индекс. Това е индекса на хората в България, които са неграмотни, нечетящи, нежелаещи да четат и да се информират, абе с една дума на улицатa ги наричат „олигофрени”.

Изчисляваме сбора на всички гласували за партии X (X е диапазона от 1 до 17), които задължително имат листа дълга X. След това изчисляваме общия сбор на гласувалите по метода X/X (15/15 да кажем). Съотношението  X/X спрямо X e базата, спрямо която изчисляваме 1, т.е. ОЛИ-индекса =1. Чрез това вече ще можем да сметнем количеството ОЛИ съотнесено към всяка една от партиите под номера от 1 до 17.

Общ брой избиратели, гласували за партиите X ( X е диапазона от 1 до 17) : 815 234

Общ брой избиратели, гласували по метода X/X: 62 718

Съотношение X/X спрямо X или базисна стойност на ОЛИ-индекса: 7,69% или със закръгляне 7,7%

Базисна стойност на ОЛИ-индекса: 1=7,7%

След като получихме базисната стойност ще изчислим ОЛИ-индекса на всяка една от партиите в диапазона от 1 до 17.

За целта намираме съотношението между гласувалите по метода X/X към X  за всяка една партия.

oli

Уточнение:

За да сме честни, би трябвало да коригираме резултата на партия 1 и да намалим ОЛИ-индекса й с 1, заради допълнителен ефект от гласуването по принцип за първия в листата (който не разбира защо се прави това, е добре да разгледа предишни избори и ще забележи този тип гласуване).

Изводите, които можем да направим от така получените резултати са:

– Най-голяма стойност на ОЛИ-индекса има при партии 4,1,12 и 3 или най-много от този тип хора са гласували за „Зелената партия“, „Българска левица“, БАСТА и партия на Зелените.

– Най-малка стойност има при партия 10 или най-малко от този тип хора са гласували за „Реформаторския блок“.

– Ако премахнем екстремумите, т.е. върховите стойности в двете посоки, т.е. индексите на партии 4, 1, 12, 3 и 10, лесно се установява, че останалите партии клонят към основната (базисна) стойност на ОЛИ-индекса.

Спокойно можем да твърдим, че съществува „Аксиома за движението на ОЛИ-та при избори”. Тя гласи:

Коефициентът на ОЛИ-та при избори не се изменя съществено, независимо за коя партия се гласува. 

Следствие: ОЛИ-тата се разпределят равномерно върху цялата политика.

Неприятното в случая е, че ОЛИ-индексът не може да бъде фундаментален заради това, че партиите с номера от 1 до 17 формират едва 36,6% от общия брой избиратели, гласували на европейските избори в България. Можем само да си представим какъв би бил резултатът при партиите ГЕРБ, ДПС, ББЦ или “Атака”, които са с номера след 17.

Нашите предположения са в две посоки: или базисната стойност на ОЛИ-индекса би се повишила от 7,7% до 9-10%; или би останала без промяна поради факта, че 1/3 от избирателите в България не е малка извадка. Ако е второто, можем смело да твърдим, че ОЛИ-тата в България са към 600 хил. души, но това към момента е недоказано (може да са повече).

В заключение бихме искали (с научна цел), изборите за Европейски парламент да бъдат касирани и да се проведат наново, като изброените партии ГЕРБ, ДПС, ББЦ и “Атака” бъдат включени в листата с номера до 17.

Има възможност за колосално откритие, достойно за номинация за Нобелова награда, което ще опрости работата на пиар агенции, рекламисти, маркетинг специалисти и т.н, като изведе една субгрупа в българското общество, открояваща се със своята свещена простота.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.