6 съвета за връзката ви, които повечето хора смятат за грешни

| от | |

1

1. Оставяйте някои конфликти неразрешени

Джон Готман е известен с изследванията с , в които “разрязва на парчета” проблемни връзки, пише пише Марк Мансън в блога си . За целта той закача на двойките всякакви видове биометрични устройства и измерва активността им докато те си говорят за техните проблеми. Също така той разглежда езика на тялото и кои думи се използват в разговорите. Всички тези данни се съчетават и Готман е в състояние да предскаже  дали бракът ви е наред.

Неговата техника се хвали с потресаващите 91% успеваемост при предричането дали двойката ще се разведе до 10 години, което е удивително висок процент за психологическо изследване.

Първото нещо, което той казва в книгите си е това: Всеобщото мнение, че всички проблеми трябва да се решават, за да е успешна една връзка е грешно.

В изследванията на щастливо женени над 40 години двойки Готман открива, че най-успешните връзки са тези с неразешените проблеми, някой от десетилетия. В същото време при неуспешните връзки се наблюдава идеята, че трябва да има абсолютно съгласие и консенсус по всички въпроси.

2

Истината е, че когато се опитваме разрешим конфликтите често създаваме нови такива. На моменти най-доброто решение е да оставим нещата както са и да продължим да си живеем живота.

2. Не се страхувайте да нараните чуствата на партньора си

Приятелката ми е от тези жени, които прекарват много време пред огледалото. Тя обича да изглежда възможно най-добре (както и аз). Вечерите, в които излизаме тя винаги излиза от банята след едночасов сеанс и ме пита как изглежда. Обикновено изглежда страхотно. От време на време обаче не изглежда чак толкова страхотно – когато промени косата си или реши да си сложи странните ботуши.

Когато и кажа какво мисля съм честен. Защо не я излъжа, че изглежда супер? Зашото това да съм честен с половинката ми е по-важно от това да се чустваме добре през цялото време. За щастие, приятелката ми е съгласна с мен.

3

Когато най-големият ни приотитет е да се чустваме добре или партньора ни да се чуства добре връзката се разпада и накрая всички се чустват зле.

Ако те ме задушава и ми трябва малко пространство трябва да съм в състояние да й кажа това, а тя да може да ме изслуша и разбере. Тези разговори с партньора са ключа към успешната връзка, а не самозалъгването че всичко е наред.

3. Бъдете склонни да приключите, когато е дошло време за това

Обществото ни идеализира любовните жертви – в почти всеки романтичен филм виждаме отчаян герой, които е третиран по ужасен начин в името на това да бъде с някого.

Истината е, че идеята ни за “успешна връзка” е доста объркана. Освен ако един от двамата не умре, връзката се счита за провал, което е абсурдно.

Ромео и Жулиета е сатира. Идеята е да се покаже как младата любов е в състояние да ни накара да правим немислими неща, като да пием отрова само защото твойте родители не се харесват с нейните. Ние обаче виждаме всичко това като нещо изключително романтично. Точно този вид ирационална идеализация ни поставя в ситуации, в които оставаме във връзката дори и партньора ни да ни неглижира. Да страдаме в името на “докато смъртта ни раздели”. Понякога единственото нещо, което може да превърне една връзка в успешна е това да я завършим.4

Не трябва концепцията за връзка да е по-важна за нас от нас самите и ценностите ни. Застоя и чуството за сигурност са всичко останало но не и хубави неща в една връзка. Как да се променим или подобрим, ако знаем че половинката ни ще е до нас каквото и направим?

4. Нормално е да ни привличат други, освен партньора ни

Общоприетите стандарти са такива, че дори най-малката сексуална мисъл включваща някой освен партньора ни се счита за измяна. Колкото и да ни се иска да виждаме само един човек, нещата не стоят точно така.

Биологично ни е заложена способността да харесваме повече от един човек. След като преминем фазата “меден месец” е съвсем нормално да свикнем с партньора си.

Приятно е да гледаш красиви хора. Приятно е да си говориш с красиви хора. Приятно е да си мислим за тях. Няма как това да се промени защото сме сменили статуса си във фейсбук. Когато се опитваме да възпрем това се самонараняваме.

Когато се отдадем на някой, не можем да му предоставим нашите мисли, чуства и възприятия. През повечето време дори сами не можем да ги контролираме. Това, което можем да контролираме са действията си. Дали ще решим да последваме мислите си или просто няма да им позволим да се материализират.

5. Прекарването на време поотделно

Виждаме го постоянно – човекът, който среща приятелката си и спира баскетболния мач посредата. След това спира да излиза с приятелите си. Или пък момичето, което изведнъж решава, че също харесва комикси и видеоигри марак и да не знае как се държи джойстика. Всички имаме по един приятел, който мистериозно изчезва, в момента в който си намери момиче. Това е опасно – не само за нас, но и за тях.

Когато се влюбим искаме да позволим на партьора ни да ни консумира живота и чуството е прекрасно. Опияняващо е. Проблемът е когато позволим на това да се случи наистина. Когато си позволим да се доближим дотолкова до някой, че да сме неразделни не съзнаваме ,че всъщтност променяме себе си и се отдалечаваме от човека, в който партньора ни се е влюбил първоначално.

Важно е от време на време да си даваме пространство, за да можем всъщност да оценим връзката си.

6. Приемете недостатъците на партньора си

Всеки човек има недодатъци и не е съвършен. По тази причина трябва да си изберем партньор, чиито недостатъци сме готови да преглътнем или дори да ги оценяваме. Най-точният показател за любовта са недостатъците. Ако нямате нищо против тях или дори тайно ви харесват – това е истинската интимност.

Съвършените качества и черти ни привличат един към друг, но от недостатъците ни зависи дали ще останем заедно или не.

 

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.