5 причини работодателите да не ви се обадят след интервюто

| от |

Проучили сте компанията, в която искате да работите предварително. Облекли сте се по възможно най-добрия начин и сте отишли подготвени и навреме. Отговорили сте на всеки въпрос блестящо – дори на странните и неочаквани такива: “Ако си доставчик на пица, как могат да ти бъдат полезни ножици? (Благодарим на Аpple за въпроса). Няма абсолщтно никакво съмнение в това, че си се справил перфектно. Защо тогава не са ти се обадили още?

1

Ето пет причини, поради които може би не сте получили така очакваното обаждане и какво може да направите по въпроса.

1. Просто не са заинтересовани

4

Причината: нека кажем очевидното. Дори и да сте 100% сигурни в себе си все пак може някой друг кандидат да се е справил по-добре от вас. При това положение работодателят е избрал да не ви праща имейл от сорта “не си ти, аз съм”, а просто е предпочел да не се свързва с вас въобще/

Какво да направите: Ако компанията е предпочела друг кандидат няма особено много, което може да направите по въпроса. Александра Левит, експерт по работното място споделя, че може да пратите имейл изразявайки дългосрочната си заинтересованост към компанията. “Препотвърдите ентусиазма си и споделете, че желаете да поддържате връзка в бъдеще”. Това ще покаже, че знаете как да губите и ще постави CV-то ви най-отгоре при отваряне не бъдещи позиции.

2. Страхуват се от правни недоразумения

2

Причината: Дебнете телефона си от седмици, но уви без успех. Просто искате да знаете какво се случва. Просто искате отговор. Възможно е да не получите отговор от компанията от страх, че ще ги съдите за причините, поради които смятат, че не сте подходящ за позицията.

Какво да направите: Ако вече сте сигурни, че не сте в надпреварата за работното място може да изпратите имейл в който да поясните, че информацията ви трябва единствени с цел яснота. Внимавайте съобщението да е учтиво, а не заядливо. Изрично посочете, че нямате намерение да съдите. Имайте предвид, че този подход невинаги ще проработи, но е по-добре да опитате.

3. Все още се водят интервюта

1

Причината: Възможно е да сте например третият интервюиран човек от явили се над 20. Също така може би преговарят с някой, но още не са се съгласили.

Какво да направим: Напълно приемливо е след като изминат две седмици да попитате за статуса на апликацията ви. Левит смята, че най-добре комуникацията да протича чрез имейли, а не обаждания. Ако не отговорят на имейла ви може да пратите втори, и в краен случай трети. “Ако до два месеца нямате отговор, преминете към друга опция”.

4. Желаната позиция е премахната или е на изчакване

Причината: След като сте се явили на интервюто на компанията й се налага, без да ви уведоми да премахне позицията заради проблеми с бюджета например. Също така е възможно някой от мениджърите да е напуснал и компанията да е в криза.

Какво да направим: В тези ситуации трябва просто да се изчака. Макар и да ви се иска да узнаете какво се случва, по-добрия вариант е да продължите да си търсите работа. Ако от компанията се свържат с вас ще имате избор. Най-важното е да не се сломявате от обстоятелствата, а да се надъхате и да си намерите работа.

5. Просто са груби

3

Причината: работните места са ценна стока, а търсещите работа са в излишък. Компанията може би е получила твърде много кандидати и липсва време и желание да се отговори на всеки поотделно.

Какво да направим: Можем да научим старо куче на нови номера, но можем ли да научим някой на добри обноски? За съжаление не. “Жалко е, но е факт. Практиката е да не се контактува с тези, които не са избрани за позицията”, споделя Левит.

По време на самото интервю можете да питате кога смятат да вземат решение. От съвестните компании ще се свържат с вас и ще ви се извинят за изгубеното време.

“Ако от някоя компания са любезни не ги забравяйте”, казва Левит. “Това е изчезваща практика”.

Причините да не получите обаждане след интервю са много. Някой от тях дори нямат ниюо общо с вас самите. Трудно е да не мислите за това, но трябва да се научите да не го приемате лично и да мислите трезвено. Изчакайте появата на нова позиция, която едновременно ще ви предостави развитие и баланс между работа и личен живот./ Мashable

 

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.