5 партии влизат в парламента, ако изборите са днес

| от |

Ако парламентарните избори са днес ГЕРБ получава 43.2%, а БСП 31.4%. Това сочат данните от социологическото проучване на Сова Харис по поръчка на БГНЕС.

ДПС получава 11.1%, България без цензура 7.3% и Реформаторският блок 7.1%. Според данните, получени от изследването, заявяващите, че със сигурност ще гласуват и вече са решили за кого, са малко над 50% от избирателите. Тези, които на открит въпрос отговарят, че ще гласуват и посочват конкретен избор, са 58%. Това ниво на активност е реалистично с оглед на установеното ниво на избирателна активност в страната. В абсолютни числа това представлява между 3 300 000 и 3 400 000 гласа. Трябва да поясним, че тази хипотеза издигаме на базата на наша експертна оценка, според която гласоподавателите в страната са около 5 800 000 души, се казва в анализа на Васил Тончев от Сова Харис.

Допълнителен стимул за повишаване на избирателната активност вероятно ще се окаже и възможността за използването на преференции. Близо 30% от гласоподавателите твърдят, че ще се възползват от това право. Много е вероятно вътрешните битки в партиите, на които станахме свидетели при подреждането на листите, да се окажат напразни, смята Тончев.

Получените резултати показват, че към настоящия момент 5 партии могат да разчитат, че ще влязат в следващия парламент. Това са: ГЕРБ, Коалицията около БСП, ДПС, Коалицията около ББЦ и Реформаторският блок. При така заявената активност за преодоляване на 4-процентната бариера ще са необходими между 130 000 и 140 000 гласа. Засега на Патриотичния фронт и на АБВ не им достигат по около 20 000 – 30 000 гласа, за да може някой от тях да стане 6-ти член на 43-тото Народно събрание. Останалите участници в изборната надпревара са далече от необходимия минимум, подчертава още той.

Подкрепата за партиите, които бяха в опозиция през последната година – ГЕРБ и традиционната десница – е укрепнала. Предварително може да се твърди, че ГЕРБ се очертава като следващия мандатоносител, тъй като ще получи най-много гласове. Излъчването на сила от позицията на бъдещ управляващ носи дивиденти на партията на Бойко Борисов. Същевременно обаче римейкът на незавършения минал мандат, който би се осъществил и под ръководството на същите лица, консолидира опонентите на ГЕРБ. Идеята за осъществяване на нов мандат на ГЕРБ изглежда непривлекателна и за широки среди на гражданското общество, смята Васил Тончев.

Традиционната десница в лицето на Реформаторския блок този път ще получи парламентарно присъствие. Отстояването на собствена политическа линия и заявените принципи от ръководството на Блока усилват синхрона с неговите симпатизанти. Може би най-после лидерите на РБ прозряха, че в политиката поддържането на стратегическа линия за сметка на краткосрочни компромиси е верният път към успеха.

Нивото на подкрепа, което регистрираме в изследването, показва, че има реален шанс БСП да се отърси от неблагоприятния ефект от опита чрез коалиция с ДПС да проведе очакваната от левия електорат социална политика. Дори с начина си на избор на нов председател и с реденето на листите БСП доказа, че е демократична структура. Това означава, че в случая са важни не толкова личностите, а политиките. Обръщането към автентичните леви ценности може да осигури добра платформа на социалистите не само в перспектива, но дори и на предстоящите избори, смятат от Сова Харис.

От ДПС можем да очакваме добра вътрешна консолидация, която да гарантира на Движението мястото на балансьор на политическата сцена. Партията на Лютви Местан обаче има проблем в отношенията си с гражданското общество и другите основни политически субекти. С основание можем да твърдим, че ако ДПС не преразгледа позициите си сега, ще се изправи пред сериозни проблеми в бъдеще.

Новият момент в настоящата ситуация е присъствието на партията, водена от Николай Бареков. ББЦ е на път да заеме място в центъра на политическото пространство, което да й отреди съществена роля при формирането на следващите парламентарни конфигурации. Изглежда, че новият член на коалицията – ЛИДЕР – се вписва добре в характеристиките на поддръжниците на проекта. Сега структурата изглежда по-хомогенна и шансовете й за значително присъствие в следващия парламент се стабилизират и нарастват. Тепърва ще се регистрира електоралният ефект от присъединяването на новия член, смята Тончев.

АТАКА засега не показва признаци за реанимация. Нишата на националистите по-скоро може да бъде заета от новото обединение между НФСБ и ВМРО-БНД. С предлагания от тази конфигурация много по-овладян модел на национализъм, шансовете й са за доста по-дълъг живот от един парламентарен мандат.

Според Тончев на предстоящите избори АБВ ще получи втори шанс да се опита да спечели значимо присъствие в политическия живот на страната. Като че ли обаче за левите избиратели става все по-трудно да различат политическата линия на партията на Георги Първанов от тази на утвърдената левица. Това неминуемо се отразява на електоралния резултат на формацията на бившия президент.

Структурата на политическите предпочитания в голяма степен възпроизвежда тази от предишната година. Ако на предстоящите избори тези резултати се потвърдят в значителна степен, можем с основание да предположим, че ще бъде много трудно да се състави устойчива конфигурация за следващо мнозинство. Най-вероятно дори два политически субекта няма да са достатъчни, за да се гарантира подкрепа за следващо управление. Може би е дошло времето, когато под въздействието на граждански натиск политиците у нас ще бъдат принудени да сключват споразумения за управление открито пред лицето на обществеността и по този начин да се изграждат коалиции – върху изпълнението на определени ангажименти и политики, а не на базата на задкулисни договорки. Най-вероятно в близко бъдеще ще се наложи често да гласуваме, за да можем да изчистим политическата си система, смята още той.

Отношението към най-изявените политически дейци регистрираме чрез два индикатора. Виждаме, че в обществените нагласи има съществена разлика между доверието към даден политик и оценката за него като водеща политическа фигура в страна

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.