5-и кръг на ФА Къп

| от |

Сити извоюваха сладко отмъщение над Челси с превъзходна тактически победа 2:0 на Етихад; Арсенал излъгаха Ливърпул; Уигън продължават със защитата на трофея.

City

Небесносините надхитриха, надиграха и надвиха тима от Западен Лондон, за да продължат само на един мач от Уембли в 1/8 финална среща за Купата на страната.

Гол на Йоветич и завърналия се в игра Насри във всяко от полувремената бяха просто награда за цялостното представяне на Сити навръх предстоящия вълнуващ сблъсък с Барселон идния вторник.

С още пресните загуби от Челси за първенство Сити бяха задължени да отвърнат на удара и да отговорят на всички критици, че отборът не може да се справи с преследването на всички трофеи до края на сезона. Домакините бяха твърдо решени да започнат мача добре и по възможност да вкарат ранен гол, който да отвори мача и да ги успокои.

Срещата започна в почти непроменени състави и тактика на пръв поглед от последната среща отново тук на Етихад Стейдиъм. Гражданите изчакаха търпеливо своя шанс и той се откри след четвърт час игра, когато Йоветич се възползва от брилянтно подета атака и откри резултата за радост на феновете с изключителен завършващ удар, отбивайки се в гредата зад безпомощния Чех.

Сити имаха възможност да удвоят преди почивката, но за радост на лондончани това не се случи и Моуриньо имаше възможност да поговори с възпитаниците си на почивката как да променят нещата.

Това явно не подейства и домакините удвоиха след страхотна атака, която влезлия Насри оползотвори след пас на Силва, който след това стана ясно, че е бил в тънка засада. Това бяха двама магьосници на същата вълна, които извадиха заек от шапката си в подходящия момент реши мача.

А до края на двубоя гостите не отправиха нито един точен удар по посока на Пантилимон и дори след мача португалеца изтъкна, че въпреки че втория гол е бил от засада, едва ли неговия отбор е щял да отбележи.

Солидни в защита, усърдни в средата и изобретателни в нападение, това бе близо до перфектното представяне от хората на Пелегрини като Сити доказаха, че когата са на гребена на вълната много трудно някой може да им се противопостави.

Накрая дори остана време на брилянтния в този мач Лескот да отбележи, но голът бе доста спорно отменен. Да се готвят Меси и компания.

Football - FA Cup - Final - Liverpool v West Ham United

5 неща, които научихме от победата на Манчестър Сити над Челси:

Играчи, не тактика

Много неща бяха казани за това как Моуриньо е надхитрил Пелегрини пред две седмици. Но в действителност, ключовият фактор в играта футбол е как се представят самите играчи. Сити бяха надъхани, като Яя Туре и особено Компани изиграха невероятен мач, а Челси бяха бледа сянка на това, което направиха предния двубой.

Лескот като опция за Барса

Шампионската защитна двойка беше събрана и изглеждаше доста солидно срещу „сините“. Предвид трудностите, които изпитва Демикелис и разклатената увереност на Настастич, снажният англичанин се възползва по най-добрия начин и даде заявка за мача от ШЛ срещу Барселона. Той играе спокойно, има богат опит и играе доста сработено с Компани.

Стеван Йоветич

Черногорецът има много хляб у себе си, той е пъргав, използва двата си крака еднакво добре и свързва играта отлично. Движението му може да причини доста главоболия на Барса в защита и става все по-силен с всеки изминал мач.

Триумф и отчаяние

Точно както загубата в първенството от Челси не изглеждаше като края на света, така и тази победа на трябва да се възхвалява прекалено много. Челси бяха изтощени, докато Сити предвид отложения им мач през седмицата си отпочинаха и това неминуемо даде отражение върху резултата. Гражданите трябва да отидат в мача с каталунците с голяма доза увереност.

Важността на Туре

Формата на Давид Силва е почти даденост, докато Яя Туре може понякога да изиграе ужасен мач, както и да има невероятно представяне. Срещу Челси той беше мотивиран и почти не можеше да бъде спрян – ако така играе и във вторник, Барселона трудно биха го удържали. Фактът, че Насри се завърна в игра и все едно, че не бе отсъствал също дава своето отражение и това би било голям стимул за небеносините.

Арсенал – Ливърпул 2:1

В другото дерби от осминафиналите за Купата Арсенал трябваше да се срещнат със своя кошмар отпреди седмица, този път у дома.

2

Но мачът започна с атаки на Ливърпул и артилеристите имаха късмет да не започнат отново с допуснат гол рано рано. Арсен Венгер бе направил доста промени в състава си, но червените не успяха да се възползват като за сметка на това домакините откриха в 16-а мин. след леко разбъркване.

Това явно попари амбициите на гостите и те не направиха нещо сериозно до почивката. След нея се втурнаха в атака, но Подолски ги попари с втори гол, който дойде само след две минути игра.

Оттук нататък до края на мача имаше само един отбор и той беше Ливърпул. Противно на логиката отбора се вдигна и успя да намали чрез Джерард от дузпа, а малко след това имаха основания за втора такава, но Хауърд Уеб се направи на ни чул, ни видял.

До края гостите натискаха, но така и не успяха да отбележат още веднъж и не можаха да се доберат до заслужено преиграване.

В останалите двубои направи впечатление победата на Уигън като гост на Кардиф, където героят от финала за Купата миналата година Бен Уотсън даде победата на Латикс, които няма да се откажат лесно от защитата на ценния трофей.

Евертън победиха Суонси у дома, като лебедите се държаха до второто полувреме, когато едно връщане към вратаря на практика реши мача.

Финалистите за Купата на Лигата Съндърланд измъкнаха победата вкъщи над бойкия тим на Саутхемптън и се добраха до четвъртфиналите като са само на крачка от втори мач на Уембли през сезона. Явно борбата за спасение не им пречи да показват добри игри за домашните турнири.

Нискоразредните Шефилд Юнайтед се наложиха над борещите се за промоция в елита Нотингам, след като успяха да обърнат мача с два късни гола на Портър в последната минута.

Мачът между Шефилд У и Чарлтън беше отложен заради лошото време, а утре е последният двубой от програмата Брайтън – Хъл Сити.

Жребият за 1/4 финалите беше теглен вчера следобед и отреди следните двойки:

Арсенал – Евертън

Брайтън/Хъл – Съндърланд

Шефилд Ю – Шефилд У/Чарлтън

Манчестър Сити – Уигън

Срещите са на 8/9 март

Загубата на Ливърпул предотврати мърсисайдско дерби, но остава възможността от такова в Шефилд, което ще бъде много вълнуващо предвид двата традиционни за Англия отбори.

Станислав Рангелов

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.

 

 
 

Новата Nokia 3310 не работи

| от chronicle.bg |

Nokia, както знаем, отново пусна в производство легендата 3310. Новият телефон издържа 22 часа на разговори, а оставен така ще изхаби батерията си чак след месец.

И това е чудесно, обаче има един проблем. Телефонът работа с 2G мрежа, а тези мрежи са изключени почти навсякъде. Канада, САЩ, Сингапур, Австралия, Швейцария и Тайван или са изключили 2G мрежите си или ще го направят в съвсем близко бъдеще. Това означава, че телефонът става напълно ненужен.

Въпросните честоти от 900 MHz и 1800 MHZ в момента се използват от повечето страни в Европа, Близкия изток, Африка и Азия. Но Северна, Централна и Южна Америка ползват честоти 850 MHz и 1900 MHz, към които 3310 не може да се свърже.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.