40 години по-късно, духът на Салазар продължава да витае в родния му град

| от |

559105-1202011-rev-salazar2

Санта Комба Дао, Брижит Ажман от Франс прес

Пожълтялата снимка на статуята на диктатора е тържествено разположена над тезгяха на ресторанта „Кова Фунда“ в Санта Комба Дао. Носталгията към режима му, Ещаду Нову (б. ред.: Новата държава или Втората република – корпоративния авторитарен режим в Португалия между 1933 и 1974 г. начело със Салазар до 1968 г.), е осезаема, култът към местното чедо, което управляваше Португалия с желязна ръка, остава непокътнат.

Облъкатените на тезгяха редовни клиенти не крият възхищението си към човека, когото смятат за „най-честния политик, когото е познавала Португалия“. Антонио де Оливейра Салазар, починал четири години преди Революцията на 25 април 1974 г., продължава да обсебва хората в родния му град.

„Беше велик човек, нищо общо с корумпираните типове, които ни управляват днес. По онова време живеехме по-добре, имаше работа за всички“, казва 47-годишният чиновник Жозе Мануел Гомеш, макар и самият той да не е преживял тези мрачни години.

„Трябват ни стотина Салазаровци за оправяне на страната. Той беше диктатор, но не беше Хитлер или Мусолини“, додава 59-годишният реставратор на старинни мебели Мануел Кампуш.

Около 30-те хиляди политически затворници и петдесетината убити дисиденти изглежда са заличени от паметта им. Запривържениците на Салазар, виновни са били „изстъпленията на ПИДЕ“, политическата полиция, които убягвали от контрола на лидера.

В дъното на залата се трупат бюст на Салазар, снимки на статуята му, която бива обезглавена след Революцията, както и книги и списания от времето на Ещаду Нову, донасяни с течение на времето от един или друг клиент. Миниатюрен музей във възхвала на диктатора.

С бяла готварска шапка на главата, 39-годишната Елена Соариш, дъщеря на собственика на ресторанта, се усмихва широко: „Хората се впечатляват най-вече от личността му. Това не им пречи да гласуват за социалистите или консерваторите.“

А точно крайнодясната партия ПНР, съвсем маргинална в Португалия с 0,2 до 0,3 процента от гласовете, едва ли ще направи пробив в малката община Санта Комба Дао с население 11 500 души в центъра на страната.

„Салазар е тема, която разделя населението, има поддръжници и противници. Той е част от историята ни“, коментира социалистът Леонел Гоувея, избран за кмет на селището през 2013 г.

Всеки пети португалец (19 процента) смята, че диктатурата е имала повече добри, отколкото лоши страни, спрямо 17 процента на това мнение преди десет години, сочи допитване на Лисабонския университет.

„С идването на кризата броят на носталгиците нарасна и в Санта Комба Дао, и другаде в Португалия“, съжалява 57-годишният Алберто Андраде. Този местен антифашист се е заклел повече да не стъпва в ресторанта „Кова Фунда“, където един от специалитетите е „треска по Салазарски“.

65-годишният праплеменник на Салазар е сред редовните клиенти – обядва там всяка неделя. Олисяло чело, квадратни очила с тънка рамка, Руи Салазар говори за него като за „хуманитарен патриот, който е сторил повече добро на страната от 40-те години демокрация“.

Скромната му къща, разположена на улицата, която все още името на прачичо му, е изпълнена със спомени, включително книга със заглавие „Ваканцията ми със Салазар“, публикувана през 1952 г. от любовницата му, френската журналистка Кристин Гарние.

В края на улицата, безусловни привърженици на човека, управлявал Португалия от 1932 до 1968 г. преди да предаде властта на Марсело Каетано, продължават да се събират веднъж месечно в тъмна зала, обсипана с картини и мебели на „работника на родината“.

Малко по-нататък къщата, където е израснал диктаторът, е в развалини. „Тук на 28 април 1889 г. е роден д-р Оливейра Салазар, изтъкнат господин, който управляваше без да краде“, пише на паметна плоча под порутения покрив с отнесени от бури керемиди.

Един от многото надгробни надписи на грижливо поддържания му с цветя гроб гласи: „Ще живееш вечно в сърцата на милиони португалци.“ Три дни след празника на Революцията стотици негови привърженици продължават да отбелязват годишнината му. БТА

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

И…номинираните за „Оскар“ са…

| от chronicle.bg |

През февруари наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 89-и път в историята. Номинациите бяха обявени с лайфстрийминг през Youtube.

Черил Бун Исаакс, президент на Американската филмова академия за кино изкуство, заедно с Бри Ларсън, Дженифър Хъдсън, оператора Еманюел Любецки, Джейсън Райтман и Кен Уатанабе, представиха номинациите тази година.

Обикновено предшественик на номинациите за „Оскар“ са Златните глобуси, които се раздават по-рано през годината. Ако вярваме на резултата от тях, то със сигурност тази година статуетките ще оберат членовете на екипа на „Ла Ла Ленд“.

Церемонията по награждаването ще се състои в Лос Анджелис на 28 февруари, а водещ ще бъде Джими Кимъл.

Вижте номинираните в различните категории:

Най-добър филм:

618x346

Най-добър актьор:

618x346

Най-добра актриса:

618x346

Най-добър поддържащ актьор:

618x346

Най-добра поддържаща актриса:

kym

Най-добър документален филм:

618x345

Най-добър документален късометражен филм:

618x346

Най-добър игрален късометражен филм:

618x346

Най-добър сценарий:

618x346

Най-добри визуални ефекти:

618x346

Най-добър монтаж на звуковите ефекти:

618x345

Най-добър звуков микс:

618x346

Най-добри костюми:

618x346

За най-добра анимация:

618x346

За най-добра късометражна анимация:

618x346

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days