40 години по-късно, духът на Салазар продължава да витае в родния му град

| от |

559105-1202011-rev-salazar2

Санта Комба Дао, Брижит Ажман от Франс прес

Пожълтялата снимка на статуята на диктатора е тържествено разположена над тезгяха на ресторанта „Кова Фунда“ в Санта Комба Дао. Носталгията към режима му, Ещаду Нову (б. ред.: Новата държава или Втората република – корпоративния авторитарен режим в Португалия между 1933 и 1974 г. начело със Салазар до 1968 г.), е осезаема, култът към местното чедо, което управляваше Португалия с желязна ръка, остава непокътнат.

Облъкатените на тезгяха редовни клиенти не крият възхищението си към човека, когото смятат за „най-честния политик, когото е познавала Португалия“. Антонио де Оливейра Салазар, починал четири години преди Революцията на 25 април 1974 г., продължава да обсебва хората в родния му град.

„Беше велик човек, нищо общо с корумпираните типове, които ни управляват днес. По онова време живеехме по-добре, имаше работа за всички“, казва 47-годишният чиновник Жозе Мануел Гомеш, макар и самият той да не е преживял тези мрачни години.

„Трябват ни стотина Салазаровци за оправяне на страната. Той беше диктатор, но не беше Хитлер или Мусолини“, додава 59-годишният реставратор на старинни мебели Мануел Кампуш.

Около 30-те хиляди политически затворници и петдесетината убити дисиденти изглежда са заличени от паметта им. Запривържениците на Салазар, виновни са били „изстъпленията на ПИДЕ“, политическата полиция, които убягвали от контрола на лидера.

В дъното на залата се трупат бюст на Салазар, снимки на статуята му, която бива обезглавена след Революцията, както и книги и списания от времето на Ещаду Нову, донасяни с течение на времето от един или друг клиент. Миниатюрен музей във възхвала на диктатора.

С бяла готварска шапка на главата, 39-годишната Елена Соариш, дъщеря на собственика на ресторанта, се усмихва широко: „Хората се впечатляват най-вече от личността му. Това не им пречи да гласуват за социалистите или консерваторите.“

А точно крайнодясната партия ПНР, съвсем маргинална в Португалия с 0,2 до 0,3 процента от гласовете, едва ли ще направи пробив в малката община Санта Комба Дао с население 11 500 души в центъра на страната.

„Салазар е тема, която разделя населението, има поддръжници и противници. Той е част от историята ни“, коментира социалистът Леонел Гоувея, избран за кмет на селището през 2013 г.

Всеки пети португалец (19 процента) смята, че диктатурата е имала повече добри, отколкото лоши страни, спрямо 17 процента на това мнение преди десет години, сочи допитване на Лисабонския университет.

„С идването на кризата броят на носталгиците нарасна и в Санта Комба Дао, и другаде в Португалия“, съжалява 57-годишният Алберто Андраде. Този местен антифашист се е заклел повече да не стъпва в ресторанта „Кова Фунда“, където един от специалитетите е „треска по Салазарски“.

65-годишният праплеменник на Салазар е сред редовните клиенти – обядва там всяка неделя. Олисяло чело, квадратни очила с тънка рамка, Руи Салазар говори за него като за „хуманитарен патриот, който е сторил повече добро на страната от 40-те години демокрация“.

Скромната му къща, разположена на улицата, която все още името на прачичо му, е изпълнена със спомени, включително книга със заглавие „Ваканцията ми със Салазар“, публикувана през 1952 г. от любовницата му, френската журналистка Кристин Гарние.

В края на улицата, безусловни привърженици на човека, управлявал Португалия от 1932 до 1968 г. преди да предаде властта на Марсело Каетано, продължават да се събират веднъж месечно в тъмна зала, обсипана с картини и мебели на „работника на родината“.

Малко по-нататък къщата, където е израснал диктаторът, е в развалини. „Тук на 28 април 1889 г. е роден д-р Оливейра Салазар, изтъкнат господин, който управляваше без да краде“, пише на паметна плоча под порутения покрив с отнесени от бури керемиди.

Един от многото надгробни надписи на грижливо поддържания му с цветя гроб гласи: „Ще живееш вечно в сърцата на милиони португалци.“ Три дни след празника на Революцията стотици негови привърженици продължават да отбелязват годишнината му. БТА

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.