40 г. от разделянето на Кипър

| от |

r-1024-768-kipyr

Четиридесет години след като остров Кипър бе разделен, кипърските гръцки и турски ученици, които не познават войната, продължават да изучават разказ, който има много по-общо с болката, отколкото с историята, и задълбочава разделението и неразбирателството между двете общности.

На 20 юли 1974 г. първите турски войски дебаркират в Кирения, на север, официално, за да защитят кипърското турско малцинство след опита за преврат, целящ присъединяването на средиземноморския остров към Гърция.

Пучът се проваля. Но през следващите седмици Турция завзема северната част на острова или 37% от територията му. Според кипърските гръцки власти конфликтът е взел 3000 жертви; десетки хиляди са ранени, а 1400 души се водят за изчезнали.

Оттогава две колективни памети се конфронтират в историческите книги: от гръцка страна 1974 е годината на инвазията; от турска, обратно, 1974 бележи мирната операция, проведена от Турция за защита на нейната общност.

Мирна операция от една страна и нашествие от друга – това има два напълно различни смисъла и се отразява на учебните програми по история от едната и от другата страна, обяснява Тахир Гьокшебел, председател на синдиката на преподавателите в средните училища на Севернокипърската турска република.

Двете общности са живели приблизително 500 или 600 г. заедно, имало е бракове, делели са едни и същи пазари и са споделяли един и същ всекидневен живот. Но нищо от това не е описано в книгите, добавя учителят по история, който съжалява преди всичко за пълната липса на емпатия към „другите“ в образованието.

Подчертава също и една друга основна разлика: за кипърските турци конфликтът е започнал през 1958 г. (първите насилия между общностите) или през 1963 (други насилия с близо 500 кипърски турци безследно изчезнали). За кипърските гърци всичко започва през 1974 с едва споменати първи междуобщностни сблъсъци.

А последиците от това са тежки: Погледнете (крайно националистическата кипърска гръцка групировка) Елам, как тези младежи може да ненавиждат хора, които никога не са познавали? Това е залогът на образованието, защото, когато ги учат, че другият е врагът, те се ненавиждат.

Кириакос Пачулидис, председател на асоциацията за диалог и исторически изследвания и учител по история, казва: Новите поколения израснаха с моноетническа визия и, разбира се, не могат да избегнат стереотипите за другия, врага, варварина.

От учебника си по история 21-годишният Петрос много добре си спомня легендата на снимките на градовете Фамагуста, Белапаис и Кирения в северните „окупирани територии“: „Никога не забравяй“.

Седнал на маса с няколко от приятелите си в кафене в Никозия, той разказва как малко по малко открил, че има друг начин да се опише миналото. До него Дезире,16-годишна кипърска туркиня, и Анди, 17-годишен кипърски грък са изминали приблизително същия път и си спомнят с горчивина какво ги е учило училището.

Говореха ни само колко нашите герои са героични, казва Анди, чийто баща е трябвало да бяга от Севера през 1974. В книгите е изложено само мнението на автора, без да се посочва друг източник.

Например, никога не са ни говорили за конфликтите между общностите, никога. Учат ни на гръцки национализъм.

Нас пък ни учеха на турски национализъм, отвръща Дезире, която е учила откъм турската страна, преди да реши да се запише в международно училище в южната зона на Никозия. Само: гърците са направили това и това. Турците са били жертвите, кипърските турци са били жертвите и турците са дошли да ни спасят.

Участвайки в дейности, включващи двете общности, четейки книги и благодарение на интернет и на глобализацията открихме, че и другите са страдали, подчертава Анди.

Страдание, често използвано по едностранен начин. За 40-та годишнина кипърските гръцки учители са били посъветвани да поканят семейства, бежанци да свидетелстват – обяснява чиновник от министерството на образованието, който предпочита името му да не се споменава.

Идеален символ за история „наследство“, която не дава никаква възможност да бъде оспорена.

Изход има, уверява Дезиер смеейки се: „Да слеем учебниците!“ /БГНЕС

––––

Анализът е публикуван от Агенция Франс прес.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.