31% от българите са били щастливи през 2014 година

| от |

В края на годината едва 31% от българите декларират щастие през 2014 година.

Все пак, у нас щастливите хора са повече от нещастните – но най-много са онези, които не могат да определят. 49% от българите не се чувстват нито щастливи, нито нещастни, а нещастните и много нещастните с живота си са 15%. Останалите 4% се затрудняват или отказват да отговорят.

Това показва годишното глобално изследване „Край на годината“ на УИН/“Галъп интернешънъл“. 38-ото издание на изследването сочи, че щастието по света нараства.

С идването на края на 2014 г. 70% от респондентите в изследването казват, че са щастливи, което е с 10 повече в сравнение с 2013 г. От всички 64 002 интервюирани само 6% определят себе си като нещастни, в сравнение с 12% през миналата година. Тези, които са нито щастливи нито нещастни, остават на стабилни нива – 23% тази година срещу 26% през миналата.

Африка изглежда като най-щастливият регион през 2014 г. (83% положителни отговори), следвана от Азия (77%). Същевременно, респондентите от Океания, региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа са най-малко щастливи, респективно с 14%, 13% и 11% деклариращи, че са нещастни или много нещастни. Най-щастливата страна в Западна и Източна Европа е Финландия, където 80% от хората, декларират че са щастливи, но Финландия е леко по-назад в класацията от най-щастливата нация в света – Фиджи, където 93% от респондентите казват, че са щастливи или много щастливи.

Най-нещастната нация в Източна и Западна Европа пък е Гърция, където 24% от анкетираните заявяват, че са нещастни или много нещастни, което не е изненадващо предвид неотдавнашната икономическа криза в страната. На опашката на тази класация се нарежда Ирак, където близо една трета (31%) от всички интервюирани в страната заявяват, че са нещастни или много нещастни.

В глобална перспектива изследването сочи, че около половината (53%) от попитаните мислят, че 2015 г. ще бъде по-добра от 2014 г. – 5 пункта повече в сравнение с миналогодишното издание на изследването. Делът на онези, които смятат, че идващата година ще бъде по-лоша, пада с 5 пункта в сравнение с миналото издание на изследването – до 15%.

Африка (75%) и Азия (63%) са най-големите оптимисти за следващата година. Обратно, Източна Европа и региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа се оказват най-песимистичните региони – съответно с 28%, 27% и 26%, които мислят, че 2015 г. ще бъде по-лоша от 2014 г. Нигерия се оказва най-позитивно настроената страна за 2015 г., като 85% от интервюираните там смятат, че 2015 г. ще бъде по-добра. Ливан пък е най-песимистичен – само 26% декларират, че вярват по-добрата нова година, а 52% смятат, че ще идващата година ще е по-лоша.

В изночноевропейския регион отговорите по тази тема са поделени по около една трета оптимизъм, песимизъм и „без промяна“. На този фон българите изглеждат песимисти за 2015 г. По-малко от 20% от запитаните декларират, че следващата година ще е по-добра от предишната, над една трета са песимисти, а още толкова мислят, че годината ще е същата. 12% се затрудняват да отговорят.

В годината, в която отбелязваме едно столетие от началото на „Великата война“ си струва да зададем на хората въпроса дали биха пожелали да се сражават за родината си. В глобален мащаб, отговорът е: 60% – твърдят, че биха взели оръжие за страната си, докато 27% не изразяват подобно желание, сочи изследването на УИН/“Галъп интернешънъл“.

Западноевропейците се оказват най-сдържани в желанието си да се сражават за родината – със скромните 25% желаещи, докато повече от половината заявяват, че не биха воювали за знамето си. Това ярко контрастира с отговорите в арабските страни от Близкия Изток и Северна Африка, където 77% заявяват желание да воюват за страната си. В азиатските страни този процент е 71%. В САЩ – 44% са готови да се сражават за родината си, докато в Обединеното кралство – само 27%, Франция – 29% и Германия – 18%. Въпреки добре известната склонност към неутралитет на швейцарците, 39% заявяват, че са готови да тръгнат на война за защита на родината си. За италианците се оказва, че нямат голямо желание да грабнат оръжието – 68% заявяват, че биха отказали да го направят.

В унисон с държавите от Европа в България се наблюдава сравнително нисък процент на хора, които биха се били за родината си. Всеки четвърти декларира, че е готов да хване оръжие, докато близо половината не биха го направили. /БГНЕС

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge