125 милиона жени, генитално осакатени!

| от |

От новия брой на ELLE, ден преди да се появи на пазара.

Все още има места по света, където жените нямат права, не получават образование и здравни грижи. Все още има нужда от кампании като Chime for Change, за да може един ден да не слушаме шокиращи истории за варварско обрязване като тези, които ще ви разкажем!

МАРИЯ ГЕОРГИЕВА

elleСутринта, в която ще обрязват 6-годишната Назийн от иракския град Докан, северозападно от Сюлеймания. Момиченцето върви с бодра крачка към къщата на съседите. Върху невинното й личице грее усмивка… Щастлива е, защото има нова кукла. Майка й я подарила, малко преди да я изпрати „на гости“ при съседите. Казала й, че децата я чакат там за една специална игра с кукли. Но не тръгнала с нея…

Няколко минути по-късно Назийн се озовава в тъмна стая, пълна с непознати жени. Преди да осъзнае какво се случва, възрастна жена буквално я блъска на земята. Останалите здраво притискат ръцете и тялото й, за да не мърда. Дори устата й е запушена, за да не издава и звук. С едната си ръка възрастната жена грубо разтваря краката на малката Назийн, а в другата държи старо бръснарско ножче. Чак тогава 6-годишното момиченце разбира защо майка й е подарила кукла и защо не е тръгнала с нея на „събирането у съседите“… Болката е неописуема! Жестока! Възрастната жена отстранява клитора за секунди, без да трепне – правила го е стотици пъти преди обрязването на Назийн. За малкото момиченце обаче кошмарът остава завинаги!

Тази история се случва в далечната 1985 г. Днес Назийн е омъжена, но спомените от обрязването я преследват всяка нощ: „Живея с усещането, че не мога да изпълнявам пълноценно задълженията си на съпруга. Имам чувството, че нещо не е наред във връзката ми и постоянно страдам. Живея като половин жена…“

Според статистиката над 125 милиона жени по света са като Назийн – обрязани. Генитално осакатени! Без медицинска причина! Ритуалът се прави според традициите на исляма и от мнозинството от твърдите последователи на законите на шериата, главно в Африка и Индонезия.

Кезиа Бианка е друга жертва на ужасната традиция в Кения. Тя разказва, че жените в нейната страна вярват, че обрязването е ритуал с цел „почистване“ на момичето. И до днес помни датата, на която са я обрязали – 7 декември 1997 г. В ранни зори непозната я събудила и прошепнала в ухото й, че е време да я направят жена. Уплашена, Кезиа започнала да вика майка си, да я търси из къщи, но от нея и следа нямало. Непознатата принудила Кезиа да тръгне към задния двор на къщата. Там я очаквали още жени, които пеели песни. Уплашена до смърт, Кезиа била насилена да легне върху леден камък, след което й завързали очите и запушили устата с парче плат. Жените продължавали да пеят, за да не се чуват стоновете на момиченцето. След варварската процедура, Кезиа била захвърлена на дивана в къщата, докато се прибере майка й…

Близки на момичето не се допускат по време на обрязването. Стоновете от пронизващата болка и отчаяните викове за помощ на толкова малки деца няма как да оставят майките им безучастни. Затова ритуалът се извършва от непознати жени. Необяснимо е как са готови на подобно варварство, след като самите те също са преживели кошмара като деца?! Според статистиката 20% от обрязаните момичета умират – операцията е опасна, тъй като в повечето случаи се извършва в примитивни условия, с обикновен бръснач и често се получават тежки кръвоизливи и инфекции, които водят до смърт. За останалите, които оцеляват, остават не само здравословни проблеми като болезнено уриниране и менструация, но и сериозни психологически вреди. Тези жени дори не могат да изпитат сексуално удоволствие…

Майката на Лейла Хюсеин от Сомалия й забранява да показва, че изпитва болка, когато е с менструация. И до днес това е най-болезненият период в месеца на 19-годишното момиче. Обрязана е, когато била едва на 3! Една сутрин, когато се събудила, видяла, че в къщата им е пълно с жени. Помислила, че е рожденият й ден, защото всички й носели бонбони. Но уви, оказал се съдбовният ден, началото на кошмара… Заедно с Лейла обрязали и сестра й, на масата в хола, в пълна тъмнина. „Усещането, че режат плътта ти, не се забравя, независимо на колко години си била“, спомня си Лейла. След варварската процедура на момичетата им дават награда – обикновено лакомства. Лейла и сестра й дори получили златни часовници.

Обрязването е признато глобално като акт на нарушаване на правата на жените и се осъжда от всички международни организации за човешките права. Наказанията за извършването на подобна операция на територията на ЕС са тежки, дори при предполагаемо „съгласие“ от страна на жертвата.

През последните двейсетина години не просто се говори открито за проблема, но се търсят и различни механизми за решаването му. В резултат от кампании жените с обезобразени гениталии в Етиопия намаляват от 80% до 74%. В Египет семействата, отказали да практикуват подобни традиции, се увеличават – от 3000 през 2007 г. до близо 18 000 през 2011 г.

За това кампанията Chime for Change на UNICEF и Gucci е толкова важна! Целта й е да набира средства в подкрепа на жените в неравноправно положение. Chime for Change има три основни направления: права, образование и медицинска помощ. От този месец България също ще участва в инициативата на UNICEF и Gucci – пет парфюма (дамските Flora Gucci, Gucci Premiere и Guilty Gucci и мъжките Gucci Guilty for Homme и Gucci Made to Measure) излизат със специални опаковки и код, чрез който на уеб страницата на инициативата избирате за коя от каузите да се включите. Купувайки парфюм, помагате на момиче, което да бъде спасено от обрязване, да може да получи достъп до образование и здравеопазване!

Още за гениталното осакатяване четете в новия брой на ELLE, който излиза утре! На страниците му е и историята на сомалийския топмодел Варис Дирие, която първа проговори за обрязването и накара светът да се бори за изкореняването на тази варварска традиция.

ELLE_1406

И още от новия брой на ELLE:

  • Анджелина Джоли по време на ексклузивна сесия за списанието: „Имаме куп версии за фигурките върху сватбената торта!“. Дали наистина с Брад Пит ще се женят?
  • Какво накара един американец да обикаля света в розова поличка? Боб Кери разказва историята си само пред българското издание на ELLE!
  • Защо вампирският лифтинг е новата мания за разкрасяване?
  • Кои са последните научни открития за слънчевия тен?
  • Как оргазмите могат да лекуват болести?
  • И всичко за слънцето, банските и плажовете – трите най-важни момента от лятото!

BOB CAREY

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.