125 милиона жени, генитално осакатени!

| от |

От новия брой на ELLE, ден преди да се появи на пазара.

Все още има места по света, където жените нямат права, не получават образование и здравни грижи. Все още има нужда от кампании като Chime for Change, за да може един ден да не слушаме шокиращи истории за варварско обрязване като тези, които ще ви разкажем!

МАРИЯ ГЕОРГИЕВА

elleСутринта, в която ще обрязват 6-годишната Назийн от иракския град Докан, северозападно от Сюлеймания. Момиченцето върви с бодра крачка към къщата на съседите. Върху невинното й личице грее усмивка… Щастлива е, защото има нова кукла. Майка й я подарила, малко преди да я изпрати „на гости“ при съседите. Казала й, че децата я чакат там за една специална игра с кукли. Но не тръгнала с нея…

Няколко минути по-късно Назийн се озовава в тъмна стая, пълна с непознати жени. Преди да осъзнае какво се случва, възрастна жена буквално я блъска на земята. Останалите здраво притискат ръцете и тялото й, за да не мърда. Дори устата й е запушена, за да не издава и звук. С едната си ръка възрастната жена грубо разтваря краката на малката Назийн, а в другата държи старо бръснарско ножче. Чак тогава 6-годишното момиченце разбира защо майка й е подарила кукла и защо не е тръгнала с нея на „събирането у съседите“… Болката е неописуема! Жестока! Възрастната жена отстранява клитора за секунди, без да трепне – правила го е стотици пъти преди обрязването на Назийн. За малкото момиченце обаче кошмарът остава завинаги!

Тази история се случва в далечната 1985 г. Днес Назийн е омъжена, но спомените от обрязването я преследват всяка нощ: „Живея с усещането, че не мога да изпълнявам пълноценно задълженията си на съпруга. Имам чувството, че нещо не е наред във връзката ми и постоянно страдам. Живея като половин жена…“

Според статистиката над 125 милиона жени по света са като Назийн – обрязани. Генитално осакатени! Без медицинска причина! Ритуалът се прави според традициите на исляма и от мнозинството от твърдите последователи на законите на шериата, главно в Африка и Индонезия.

Кезиа Бианка е друга жертва на ужасната традиция в Кения. Тя разказва, че жените в нейната страна вярват, че обрязването е ритуал с цел „почистване“ на момичето. И до днес помни датата, на която са я обрязали – 7 декември 1997 г. В ранни зори непозната я събудила и прошепнала в ухото й, че е време да я направят жена. Уплашена, Кезиа започнала да вика майка си, да я търси из къщи, но от нея и следа нямало. Непознатата принудила Кезиа да тръгне към задния двор на къщата. Там я очаквали още жени, които пеели песни. Уплашена до смърт, Кезиа била насилена да легне върху леден камък, след което й завързали очите и запушили устата с парче плат. Жените продължавали да пеят, за да не се чуват стоновете на момиченцето. След варварската процедура, Кезиа била захвърлена на дивана в къщата, докато се прибере майка й…

Близки на момичето не се допускат по време на обрязването. Стоновете от пронизващата болка и отчаяните викове за помощ на толкова малки деца няма как да оставят майките им безучастни. Затова ритуалът се извършва от непознати жени. Необяснимо е как са готови на подобно варварство, след като самите те също са преживели кошмара като деца?! Според статистиката 20% от обрязаните момичета умират – операцията е опасна, тъй като в повечето случаи се извършва в примитивни условия, с обикновен бръснач и често се получават тежки кръвоизливи и инфекции, които водят до смърт. За останалите, които оцеляват, остават не само здравословни проблеми като болезнено уриниране и менструация, но и сериозни психологически вреди. Тези жени дори не могат да изпитат сексуално удоволствие…

Майката на Лейла Хюсеин от Сомалия й забранява да показва, че изпитва болка, когато е с менструация. И до днес това е най-болезненият период в месеца на 19-годишното момиче. Обрязана е, когато била едва на 3! Една сутрин, когато се събудила, видяла, че в къщата им е пълно с жени. Помислила, че е рожденият й ден, защото всички й носели бонбони. Но уви, оказал се съдбовният ден, началото на кошмара… Заедно с Лейла обрязали и сестра й, на масата в хола, в пълна тъмнина. „Усещането, че режат плътта ти, не се забравя, независимо на колко години си била“, спомня си Лейла. След варварската процедура на момичетата им дават награда – обикновено лакомства. Лейла и сестра й дори получили златни часовници.

Обрязването е признато глобално като акт на нарушаване на правата на жените и се осъжда от всички международни организации за човешките права. Наказанията за извършването на подобна операция на територията на ЕС са тежки, дори при предполагаемо „съгласие“ от страна на жертвата.

През последните двейсетина години не просто се говори открито за проблема, но се търсят и различни механизми за решаването му. В резултат от кампании жените с обезобразени гениталии в Етиопия намаляват от 80% до 74%. В Египет семействата, отказали да практикуват подобни традиции, се увеличават – от 3000 през 2007 г. до близо 18 000 през 2011 г.

За това кампанията Chime for Change на UNICEF и Gucci е толкова важна! Целта й е да набира средства в подкрепа на жените в неравноправно положение. Chime for Change има три основни направления: права, образование и медицинска помощ. От този месец България също ще участва в инициативата на UNICEF и Gucci – пет парфюма (дамските Flora Gucci, Gucci Premiere и Guilty Gucci и мъжките Gucci Guilty for Homme и Gucci Made to Measure) излизат със специални опаковки и код, чрез който на уеб страницата на инициативата избирате за коя от каузите да се включите. Купувайки парфюм, помагате на момиче, което да бъде спасено от обрязване, да може да получи достъп до образование и здравеопазване!

Още за гениталното осакатяване четете в новия брой на ELLE, който излиза утре! На страниците му е и историята на сомалийския топмодел Варис Дирие, която първа проговори за обрязването и накара светът да се бори за изкореняването на тази варварска традиция.

ELLE_1406

И още от новия брой на ELLE:

  • Анджелина Джоли по време на ексклузивна сесия за списанието: „Имаме куп версии за фигурките върху сватбената торта!“. Дали наистина с Брад Пит ще се женят?
  • Какво накара един американец да обикаля света в розова поличка? Боб Кери разказва историята си само пред българското издание на ELLE!
  • Защо вампирският лифтинг е новата мания за разкрасяване?
  • Кои са последните научни открития за слънчевия тен?
  • Как оргазмите могат да лекуват болести?
  • И всичко за слънцето, банските и плажовете – трите най-важни момента от лятото!

BOB CAREY

 
 

Hills of Rock 2017 с още две сцени

| от chronicle.bg |

Фестивалът в Пловдив с участието на EVANESCENCE и GUANO APES става все по-голям, нови 12 групи бяха потвърдени за първото издание на HILLS OF ROCK, който ще се проведе на 30.06 и 01.07 на Гребния канал в Пловдив.

Фестивалът ще се реализира ежегодно и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Френската хеви метъл банда EXISTANCE, румънците BASSKA, гърците FOLK & ROLL, CONQUERING LION от Македония, SHAZALAKAZOO от Сърбия, наред с българските PARAPLANNER, BLOODRUSH, HAYES & Y, PLASTIC BO, LIEVEIL, МЕРУДИЯ и УИКЕДА ще забият на две допълнителни сцени, които ще бъдат изградени на територията на фестивала. Освен тях е потвърдена и още една група за главната сцена, която ще бъде обявена в началото на месец април.

Poster NEW-Announcement

Билетите на цена от 80 лв. за двата фестивални дни са на изчерпване, а последни бройки ще намерите в OMV, The Mall, билетен център НДК, билетната каса пред община Пловдив, магазини “НА ТЪМНО”, както и онлайн на Eventim.bg и TicketPro.bg

Обявени до момента за HILLS OF ROCK 2017:

EVANESCENCE, GUANO APES, RAVENEYE, IMMINENCE, EXISTANCE (FRA), BASSKA (RO), FOLK & ROLL (GR), CONQUERING LION (MK), SHAZALAKAZOO (SR), SEVI, SILUET, KROSSFIRE, DREAM SKILLER, PARAPLANNER, BLOODRUSH, HAYES & Y, PLASTIC BO, LIEVEIL, МЕРУДИЯ и УИКЕДА.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.