10-те най-добри начални „шапки“ от сериали на HBO

| от |

Спокойно можем да кажем, че началните песни и „шапки“ на сериалите станаха отделна форма на изкуство. Подбрахме 10-те най-добри начални шапки от сериали на HBO.


 

got_castleblack2

10 Престъпна империя

Да създадеш визуална метафора, която да представи настроението от едно особено размирно историческо време – съвсем не е лесна задача. Бутилките уиски, които се носят по вълните са добра интерпретация на „послание в бутилка“, а Нъки Томпсън, който спокойно гледа бурните вълни – показва силния му характер и способността му да оцелява, независимо в колко силна буря е попаднал.

Музика: The Brian Jonestown Massacre – Straigh Up and Down

9 Голяма любов

„Голяма любов“ разказва за живота на едно полигамно семейство и показва драмата в живота на един съпруг и трите му съпруги. Шапката на сериала показва Бил Хендрикс, който танцува, кара кънки и споделя различни моменти от ежедневието си с трите си съпруги, а чупещия се лед символизира метафората, че да балансираш живот с три съпруги е сякаш да ходиш по тънък лед. Бил е фундаменталист мормон и началото на сериала може би е и метафора на мормонския живот след смъртта: всеки мъж се пренася в отвъдното със съпругите си, където населват планета с дъховните си деца.
Музика: The Beach Boys – God Only Knows

8 Семейство Сопрано

Началото на всеки епизод е толкова запомнящо се, колкото и сериала изобщо. Следваме Тони Сопрано, който шофира през тънела Линкълн, през Ню Джърси и паркира колата пред дома си. Предвид факта, че Тони е мафиотски бос имаме усещането, че сякаш владее пътищата, по които шофира.

Музика: Alabama 3 – Woke Up This Morning

7 Наркомрежа

Началото на „Наркомрежа“ показва сюжета на филма – престъпния свят противопоставен на силите на закона. Всъщност началото на сериала „Наркомрежа“ са четири къси филма, които представляват есенцията от случващото се в съответния сезон. Картините за извадени от контекста на всеки един епизод и са подредени по начин, който става ясен, само ако си гледал сериала.

Музика: The Blind Boys of Alabama / Tom Waits / The Neville Brothers / DoMaJe / Steve Earle – Way Down in the Hole

6 Пасифик

Този мини-сериал на HBO е фокусиран върху случващото се в Тихия океан през Втората световна война. Всяка серия започва с преплитащи се близки планове на скици, надписи вдъхновени от военни карти и документиyou и цветове поразително напомнят за японското изкуство.

Музика: Hans Zimmer – Honor (с участието на James Fitzpatrick)

5 Carnevale

Сериалът продължи само два сезона, но това не му попречи да спечели 5 награди ЕМИ, включително за началната шапка. Ангъс Уол, както може да се види и в Game Of Thrones, използва елементи, с които лесно може да се опише визуално тематиката в сериала. Уол ни въвежда в сюжета с помощта на картите Таро и разкрива ерата на Голямата депресия с изписаните на картите думи: Свят, Смърт, Съд.

Музика: Jeff Beal – Carnivale Main Title Theme

4 Два метра под земята ООД

През 2002 г. емблематичното начало на „Два метра под земята ООД“ вдигна летвата за начина, по който започват телевизионните сериали по света. Създателят на сериала Алън Бол описва началната шапка като „Елегантна, кинематографична и безкрайно нетипична за телевизията“, което е съвсем точното определение на интрото, което показва пътят на един човек към гроба. 

 

Музика: Thomas Newman – Six Feet Under: Main Title Theme

 

3 Истински детектив

Телата и лицата на героите се използват като „прозорци“ през които се виждат пейзажи и така виждаме истинската същност на маргинализирани герои или двойствената същност на други образи. Образите на главните герои са изградени от местата, на които са живели. Така по много графичен начин в шапката се показва същото, което се разкрива и самия сериал: разкриват се герои чрез местата, от които идват. Огънят е ключов елемент, така че се следва логиката да се върви от мрака към светлината и най-сетне всичко да изгори. Сценария и сюжета на сериала са много интензивни, което позволява да се заложи на апокалиптичните кадри в началните надписи.

Музика: The Handsome Family – Far From Any Road

2 Game of Thrones

Началото на сериала представлява триизмерна карта на приказния свят, в който се развива действието. Докато камерата прелита над различните места, където се развива действието в сериала, сложни механизми, напомнящи на часовникови, позволяват на сгради и други конструкции да изникват и да се разгръщат на картата. Началото на всеки епизод е различен, защото на картата се показват само местата, които ще бъдат показани в конкретния епизод. Началните надписи са дело на носителя на две награди Оскат и една награда ЕМИ Ангъс Уол .
Музика: Ramin Djawadi – The Main Theme of Game of Thrones

1 Истинска кръв

Концептуално началото на сериала е замислено около идеята за „блудницата в храма“, като контрастно се сменят образи на секс, насилие, и религия, като всичко е показано от гледната точка на някакво свръхестествено същество, което наблюдава героите в сериала. Създателите са искали да се наблегне на сексуалността и насилието, които са съществена част от сериала. Началните надписи приличат повече на документален филм, отколкото на обикновен телевизионен сериал.
Музика: Jace Everett – Bad things

 

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.