10-те книги на 2013 г. на „Вашингтон поуст”

| от | |

65post

Американският вестник „Вашингтон поуст” публикува избора на редакцията си за 10-те книги на 2013 г. Те са разделени на 2 части – по 5 художествени и нехудожествени произведения. „Ние не се притесняваме дали изборът ни е перфектен, а просто искаме той да доведе до успешна инвестиция на вашето време”, пише в съобщение на американското издание. Ето и творбите:

Нехудожествена проза:

1. „Book of Ages: The Life and Opinions of Jane Franklin” от Джил Лепор. История за живота на сестрата на Бенджамин Франклин, Джейн.

2. „DRINK: The Intimate Relationship Between Women and Alcohol” от Ан Доусет Джонсън. Джонсън, която се възстановява от алкохолизъм, обяснява защо злоупотребата с алкохол е нещо все по-често срещано при жените и защо алкохола е по-опасен за тях, отколкото за мъжете.

3. „ Going Clear: Scientology, Hollywood & the Prison of Belief” от Лорънс Райт. Райт, носител на „Пулицър” за „Ал Кайда и пътят към 11 септември”, пише за сциентологията и как се стигна до нейната популярност в кръговете на известните.

4. „THE GUNS AT LAST NIGHT: The War in Western Europe, 1944-45” от Рик Аткинсън. Антивоенна книга, която показва несправедливостта и абсурда на войната.

5. „Thank You for Your Service” от Дейвид Финкъл. Финкъл също е носител на „Пулицър”. Той коментира посттравматичния стрес, който изпитват войниците след като се върнат от бойното поле.

Художествена проза:

1. „A Constellation of Vital Phenomena” от Антъни Мара. Действието се развива в чеченско село. 8-годишно момиче е отвлечено от местни гангстери. Един доктор се опитва да спаси дъщерята на свой приятел.

2. „The Good Lord Bird” от Джеймс Макбрайд. Произведение за човек, който твърди, че е единственият чернокож, който е оцелял при бунта на Джон Браун при Харпъс Фери. Книгата получи приза за художествена проза на Американските награди на книги.

3. „How The Lights Get In” от Луиз Пени. 9-та част от поредицата на Пени за инспектор Арман Гамаш и неговия партньор, инспектор Жан-Гай Бовоар. Книгата е в жанр мистерия.

4. „The Son” от Филип Мейър. Уестърн за племето „Команчи” – от рейдовете в Тексас през ХІХ век до бума на нефтодобива през ХХ век.

5. „The Woman Upstairs” от Клеър Месуд. Роман за самотна жена, на която й е омръзнало да бъде невидима. Нейната обсебеност от този проблем обаче води до мрачен край.

 

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.