10 ситуации в офиса, в които е по-добре да замълчим

| от |

Най-вероятно сте запознати с ключовите фази, които великите лидери повтарят всеки ден. Но великите лидери също така знаят, че на моменти по-добрата стратегия е да замълчат.


Не става дума за съветите на майка ви да си държите устата затворена, когато нямате нищо хубаво да кажете. Замислете се за всички ситуации, в които хората са толкова близко до постигането на целите си, до осъществяването на велики дела или близо до това да развият добри взаимоотношения с някой. Понякога точно едно изречение може да унищожи всичко, за което сте работили толкова усърдно.

Независимо дали става въпрос за преговори, разследване или разговор, в наш интерес е да предотвратяваме ненужните вметки. Ето десет ситуации, в които мълчанието е най-добрият ход.

1. Когато хората, с които преговаряте започнат да си противоречат

Понякога хората объркват тактиката при преговори и се надхитрят сами. Случва се да отправят оферта след което сами да я отхвърлят под претекста, че са поискали твърде много. Представете си клиент, който започва разговора с това, че разбира че не можете да намалите цената, след което ви моли за отстъпка. Често най-добрият ход е да не казвате нищо и да оставите ситуацията да се развие сама.

2. Когато сте задали въпрос

Всички познаваме този тип хора. Те задават въпрос, след което не ви оставят да си довършите отговора и ви прекъсват или ви дават вербални знаци – “ъ-хъ” “м, да”.

Когато ви поискат съвет, те всъщност имат предвид “хайде да минем направо към частта в която аз ти казвам какво мисля”. Не бъдете такива.

3. Когато човека срещу вас се обърка (а вие не сте длъжни да говорите)

Един адвокат веднъж ми разказа за продажбата на компания на негов клиент. Преговорите минали светкавично бързо, тъй като се оказало че адвокатът на купувача е направил грешка в изчисленията си и надценил значително печалбата им. Адвокатът се притеснил за секунда, след което осъзнал, че най-добре просто да замълчи. По този начин не нарушил задължението си да не представя неверни факти на купувача и едновременно с това не осуетил сделката на клиента си. Поуката е, че невинаги сме длъжни да поправяме чуждите грешки.

4. Когато нямаш никаква представа за какво говориш

Мълчанието е неловко. В резултат на това хората често бързат да го премахнат. Използвах това, когато работех по отлаганията по граждански дела. Понякога задавах въпроси на свидетеля и след като приключваше с отговора си продължавах да го гледам в очакване. По този начин често свидетелят продължаваше да говори и сам влошаваше положението си.

Никога не трябва да говорите просто за да няма мълчание, особено ако нямате какво да добавите.

5. Когато трябва някой друг да получи заслугата за нещо

Както е казал Труман веднъж, може да постигнете почти всичко, ако не ви е грижа кой ще получи заслугата за това. Понякога това означава просто да замълчите достатъчно време, докато някой друг се сети за вашето решение и го предложи вместо вас.

6. Ако се хвалите, вместо да споделяте

Ако влезнете във фейсбук ще останете с впечатлението, че всеки се храни добре, ходи на невероятни ваканции, тича маратонски дистанции всеки ден и има перфектна връзка.

Всичко това спада ли към споделяне, или е по-скоро хвалене? Ако по-скоро правите второто може би е време да замълчите.

7. Когато коментарът ви се отнася повече за вас, отколкото за другият човек

Да предположим, че колежката ви Сара е развълнувана за плановете си за уикенда. Започвате да й разказвате за по-добро място, където да отиде, или че може би следващия уикенд е по-подходящ за почивка заради трафика.

Tова е много мило от ваша страна, стига наистина да искате да й дадете съвет как да си прекара по-добре. Ако обаче коментирате от ревност или гордост, по добре да замълчите.

8. Когато искате някой сам да си извади изводите

Това е подобно на точката със заслугата. Ако имате второкласник вкъщи, със сигурност можете да му направите домашното без много усилия. Но какъв е смисълът от това? Целта е сам да се научи. Същото е вярно и при много други обстоятелства. Вместо да се хвърлите веднага да отговорите на даден въпрос, понякога е по-добре да изчакате другите да го решат.

9. Когато очевидно отегчавате хората

Признавам си, обожавам да разказвам истории и случки. Жена ми се подиграва на това колко често ми се случва да разказвам историята за това как се запознахме на непознати. Въпросът е там, че първо бяхме заедно когато бяхме студенти, после се разделихме…

Добре, няма да ви разказвам сега, и именно това имам предвид. Повечето хора не ги интересува чак толкова много. В такива случаи по-добре да спрем да говорим.

10. Когато започвате реч

Много обичам този пример, това е нещо много полезно.

Всеки път, когато започвам да произнасям реч започвам с дълго, неловко мълчание. Така поставям публиката в неудобство за секунда, което ми помага веднага да спечеля част от тях. Хората започват да се притесняват, че сте изгубили записките си или че се притеснявате.

По Мashable.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.