10 неща, които научихме от Световното в Бразилия

| от |

Германия е световният шампион по футбол, след като победи Аржентина с 1:0 в драматична битка на финала на 20-то световно първенство.


 

2405541_full-lnd

Резервата Марио Гьотце се превърна в героя, който донесе четвъртата световната титла за страната си, след като във второто продължение на изключително драматичния мач отбеляза гол за Германия. Пред погледа на близо 75 хиляди зрители по трибуните двата футболни колоса не се победиха в редовното време, за да стигнат до продължения и драмата на финала да бъде пълна.

Ден по-рано отборът на Холандия се пребори за бронзовите медали на Световното първенство в Бразилия, след като разби домакините с класическото 3:0 в плейофа за третото място, игран на Естадио Насионал де Бразилия в едноименния град.

След отпадането на полуфиналите, селекционерът на “лалетата” Луис ван Гаал обяви, че мачът за третото място е безсмислен, но въпреки това излезе с най-добрия си състав, а неговите възпитаниците бяха пределно мотивирани.

Вижте десетте неща, който научихме от вече завършилото Световно първенство.

1. Бразилците отдавна не са пазители на великата игра.

Нямаше нужда да стигаме до унижителният полуфинал, за да го разберем, макар че именно той ще бъде цитиран през годините като моментът, в който Бразилия загуби моралният си авторитет. Стерилността на първите мачове и червърт финала срещу Колумблия нанесоха достатъчно щети. Последният бразилски отбор, който играеше страхотно беше този от 2002 година с Ривалдо, Роналдо и Роналдиньо. По ирония на съдбата тогава наставник пак беше Сколари.

1

2. Международният футбол остава най-високата точка за спорта.

Не че се играе по-добър футбол от този на клубно равнище, напротив. Но вижте каква реакция провокираха отборите на Колумбия, Алжир и Коста Рика. Ако Аржентина бяха спечелили купата, това щеше да значи много повече от всичко, което Лео Меси е направил за Барселона. Само и единствени националните отбори могат да предизвикат такава реакция при хората. Клубовете не бива да се притесняват от този факт, защото те поддържат играта жива, когато свърши карнавалът.

suarez1

3. Мач не се печели само със страст.

Без да има страст нямаше да имаме представянето на Суарез срещу Англия. Без тактическо мислене обаче нямаше да наблюдаваме толкова интересения поход на Коста Рика и как Холандия е на 2 дузпи от финала. Трябва да има баланс, който Бразилия не успя да нацели. Те предозираха от емоции, кулминиращи със случилото се с Неймар. Претоварването на страсти води до малоумен футбол.

su

4. Офанзивният футбол се наложи над дефанзивният.

Аржентина и Холандия направиха всичко възможно, за да опровергаят това на полуфинала. Но преминаването към по-атакуващ футбол, инициирано от тимове като Барселона и Борусия Дортмунд бе показано на световното от тимове като Чили и Колумбия. Все още може да се играе на контраатаки, както ни показа Анчелоти срещу Байерн Мюнхен на полуфинала на шампионската лига, но живеем във времена, в които много треньори се възползват от инициативата.

article-2687120-1EF095E400000578-730_634x446

5. Английските играчи все още са надценени.

Английският отбор може и да не е чак толкова слаб, колкото бе резултатът му от представянето на световното. Но дори сега, когато всички хулим Англия все пак си мислим, че щом играчите се справят добре в клубното първенство, те са готови за световно. Докато не се вземат сериозни мерки, нищо няма да се промени, коментира запалянковски DailyMail.

 

6.  С ФИФА е свършено.

И без световното, знаехме за това, но публичността на конгреса на ФИФА миналият месец ни убеди, че организяцията представлява счупен модел. Изглежда като институция от миналия век, очаквайки старомодните правила още да са в сила. Или Сеп Блатер ще въведе множество реформи когато бъде неизбежно преизбран догодина, или спонсорите ще се оттеглят.

article-2687120-1F6AAD6000000578-250_634x408

7. Бразлия не трябваше да е домакин на световното.

Беше забавно, разбира се – хората са гостоприемни, имаше доброволци и футболната традиция е на ниво. Донякъде ни се иска всяко световно да е в Бразилия, но да не се организира от бразилското правителство. Несъответствието между бедността по улиците и стадионите за милярди, които са построени с държавни субсидии е ужасно. Никоя страна, която не притежава последователен план как това ще допринесе за гражданите не трябва да организира световно.

1

8. Ван Гаал е малко луд.

Назначаването на Рон Влаар да бие първа дузпа беше твърде рисковано, но ако оставим това настрана холандският наставник направи много добър турнир. Не става въпрос само за смяната Тим Крул за дузпите с Коста Рика. Има много начини да се спечели мач чрез тактика и Ван Гаал бе решен да ги използва всичките. Ако може даже в един мач.

9. Светът все още е огромен.

Понякога си мислим, че сме видели всичко, след като сме гледали шампионската лига и първенството в Англия. Но някой от най-интересните моменти на световното дойдоха от другаде, като например Хорхе Луис Пинто, треньорът на Колумбия. Дори от Европа има много играчи, които не участват в шампионската лига но блеснаха на турнира.

10

10. Германците налучкаха формулата.

След провала на европейското през 2000 година Германия инвестира в младежкият футбол и си партнира с клубовете от бундеслигата. Англия, от друга страна решиха да дават по 5 милиона паунда на година за наемането на добър треньор. По този начин германците успяха да създадат отбор, от който могат да се гордеят.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145