10 неща, които научихме от Световното в Бразилия

| от |

Германия е световният шампион по футбол, след като победи Аржентина с 1:0 в драматична битка на финала на 20-то световно първенство.


 

2405541_full-lnd

Резервата Марио Гьотце се превърна в героя, който донесе четвъртата световната титла за страната си, след като във второто продължение на изключително драматичния мач отбеляза гол за Германия. Пред погледа на близо 75 хиляди зрители по трибуните двата футболни колоса не се победиха в редовното време, за да стигнат до продължения и драмата на финала да бъде пълна.

Ден по-рано отборът на Холандия се пребори за бронзовите медали на Световното първенство в Бразилия, след като разби домакините с класическото 3:0 в плейофа за третото място, игран на Естадио Насионал де Бразилия в едноименния град.

След отпадането на полуфиналите, селекционерът на “лалетата” Луис ван Гаал обяви, че мачът за третото място е безсмислен, но въпреки това излезе с най-добрия си състав, а неговите възпитаниците бяха пределно мотивирани.

Вижте десетте неща, който научихме от вече завършилото Световно първенство.

1. Бразилците отдавна не са пазители на великата игра.

Нямаше нужда да стигаме до унижителният полуфинал, за да го разберем, макар че именно той ще бъде цитиран през годините като моментът, в който Бразилия загуби моралният си авторитет. Стерилността на първите мачове и червърт финала срещу Колумблия нанесоха достатъчно щети. Последният бразилски отбор, който играеше страхотно беше този от 2002 година с Ривалдо, Роналдо и Роналдиньо. По ирония на съдбата тогава наставник пак беше Сколари.

1

2. Международният футбол остава най-високата точка за спорта.

Не че се играе по-добър футбол от този на клубно равнище, напротив. Но вижте каква реакция провокираха отборите на Колумбия, Алжир и Коста Рика. Ако Аржентина бяха спечелили купата, това щеше да значи много повече от всичко, което Лео Меси е направил за Барселона. Само и единствени националните отбори могат да предизвикат такава реакция при хората. Клубовете не бива да се притесняват от този факт, защото те поддържат играта жива, когато свърши карнавалът.

suarez1

3. Мач не се печели само със страст.

Без да има страст нямаше да имаме представянето на Суарез срещу Англия. Без тактическо мислене обаче нямаше да наблюдаваме толкова интересения поход на Коста Рика и как Холандия е на 2 дузпи от финала. Трябва да има баланс, който Бразилия не успя да нацели. Те предозираха от емоции, кулминиращи със случилото се с Неймар. Претоварването на страсти води до малоумен футбол.

su

4. Офанзивният футбол се наложи над дефанзивният.

Аржентина и Холандия направиха всичко възможно, за да опровергаят това на полуфинала. Но преминаването към по-атакуващ футбол, инициирано от тимове като Барселона и Борусия Дортмунд бе показано на световното от тимове като Чили и Колумбия. Все още може да се играе на контраатаки, както ни показа Анчелоти срещу Байерн Мюнхен на полуфинала на шампионската лига, но живеем във времена, в които много треньори се възползват от инициативата.

article-2687120-1EF095E400000578-730_634x446

5. Английските играчи все още са надценени.

Английският отбор може и да не е чак толкова слаб, колкото бе резултатът му от представянето на световното. Но дори сега, когато всички хулим Англия все пак си мислим, че щом играчите се справят добре в клубното първенство, те са готови за световно. Докато не се вземат сериозни мерки, нищо няма да се промени, коментира запалянковски DailyMail.

 

6.  С ФИФА е свършено.

И без световното, знаехме за това, но публичността на конгреса на ФИФА миналият месец ни убеди, че организяцията представлява счупен модел. Изглежда като институция от миналия век, очаквайки старомодните правила още да са в сила. Или Сеп Блатер ще въведе множество реформи когато бъде неизбежно преизбран догодина, или спонсорите ще се оттеглят.

article-2687120-1F6AAD6000000578-250_634x408

7. Бразлия не трябваше да е домакин на световното.

Беше забавно, разбира се – хората са гостоприемни, имаше доброволци и футболната традиция е на ниво. Донякъде ни се иска всяко световно да е в Бразилия, но да не се организира от бразилското правителство. Несъответствието между бедността по улиците и стадионите за милярди, които са построени с държавни субсидии е ужасно. Никоя страна, която не притежава последователен план как това ще допринесе за гражданите не трябва да организира световно.

1

8. Ван Гаал е малко луд.

Назначаването на Рон Влаар да бие първа дузпа беше твърде рисковано, но ако оставим това настрана холандският наставник направи много добър турнир. Не става въпрос само за смяната Тим Крул за дузпите с Коста Рика. Има много начини да се спечели мач чрез тактика и Ван Гаал бе решен да ги използва всичките. Ако може даже в един мач.

9. Светът все още е огромен.

Понякога си мислим, че сме видели всичко, след като сме гледали шампионската лига и първенството в Англия. Но някой от най-интересните моменти на световното дойдоха от другаде, като например Хорхе Луис Пинто, треньорът на Колумбия. Дори от Европа има много играчи, които не участват в шампионската лига но блеснаха на турнира.

10

10. Германците налучкаха формулата.

След провала на европейското през 2000 година Германия инвестира в младежкият футбол и си партнира с клубовете от бундеслигата. Англия, от друга страна решиха да дават по 5 милиона паунда на година за наемането на добър треньор. По този начин германците успяха да създадат отбор, от който могат да се гордеят.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg