Журналист на AS търси телефона на Гунди от БГ колеги, искал интервю

| от |

Испански спортен журналист от вестник AS изуми българските си колеги със странна молба. Алваро де ла Роса поиска от репортерите номера на Георги Аспарухов – Гунди, за да направи интервю с „втория най-известен български футболист“. Той обясни, че има контакти на Христо Стоичков.

Българските му колеги му обясниха, че Аспарухов е загинал при автомобилна катастрофа през 1971 г.  Де ла Роса попита дали има паметници, а нашите журналисти му казаха, че има и на Витиня, и на стадион „Георги Аспарухов“, където ще се играе мача на Лудогорец и Реал (Мадрид) в Младежката шампионска лига.

Алваро де ла Роса работи в AS от 2009 г. Той направи тези дни интервюта с халфа на разградчани Дани Абало и собственика на Лудогорец Кирил Домусчиев, след като е в София от няколко дни. / News7

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Апартамент на Дейвид Боуи в Ню Йорк се прдава

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият апартамент на Дейвид Боуи край южната част на Сентръл парк в Ню Йорк е обявен за продан.

Дейвид Боуи, който вече не е между живите, и съпругата му Иман живееха в апартамента през 90-те години на миналия век, преди да го продадат през 2002 г. Те оставиха пиано в апартамента, когато се преместиха в друго жилище. То все още е там.

Апартаментът с три спални с прекрасен изглед към Сентръл парк е обявен за продан за 6,5 милиона долара.

Според източници, цитирани от сп. „Форбс“, Боуи и Иман превърнали една от баните в апартамента в паник стая, в която да потърсят убежище, ако неканен гост проникне в жилището. Паник стаята впоследствие отново била превърната в баня.

След като продадоха апартамента, Боуи и Иман се преместиха в жилище в Сохо.

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.