Вицепрезидентът на MTG Марек Сингер: Нашият избор е „Нилсен”

| от |

Марек Сингер е изпълнителен вицепрезидент на шведския медиен гигант MTG и отговаря за ефирните телевизии в България, Естония, Латвия, Литва, Чехия и Унгария, в които компанията оперира. Той е човекът, който пръв обявява, че Нова телевизия сменя доставчика си на пийпълметрични данни. Съвместява високия си пост с още един – шеф е на чешката тв „Прима”. В специално интервю за „24 часа” господин Сингер защо MTG е решила да избере „Нилсен” като източник на пийпълметрични данни.

-Г-н Сингер, защо дойдохте у нас? Да не би да е заради странната ситуация при старта на риалити форматите, когато две пийпълметрични агенции изкараха и двете телевизии – “Нова” и bTV, на първо място по гледаемост в един и същи ден и час?

– Тук съм, защото се опитваме да намерим ясно решение, което ще задоволи всички страни на тв пазара. Във връзка с описания казус ние вярваме, че “Нилсен/Медиярисърч” работят по световния стандарт за измерване на тв рейтинги. Със съжаление трябва да кажа, че има голяма разлика в измерванията и резултатите. Идеалната ситуация би била, ако данните на ГАРБ и “Нилсен” се припокриват. Това би било доказателство за принципната работа и на другата агенция. Очевидно има нещо друго, и то не от страна на “Нилсен”. Страхувам се, че една от двете системи има проблем и възможното обяснение е, че има нещо сбъркано в системата на ГАРБ. Това обяснява защо две телевизии обявяват първенство по гледаемост в едно и също време.

- ГАРБ обаче беше одитирана от френския институт CESP и нищо нередно не беше открито в системата. Защо не ѝ вярвате?

– Одитът е направен преди повече от 15 месеца и ние не участвахме в него, защото не беше зададен нито един от сериозните въпроси. Притеснително е това, че ние чуваме от пазара и от медиите, че много неща са се променяли в ГАРБ задкулисно, без знанието и одобрението на индустрията – част от капитала на компанията е с нов собственик – швейцарска компания със специален статут (Swiss nominee), договорът с GFK най-вероятно е прекратен, данните не се обработват в Швейцария, а в България. Самият одит, най-общо казано, обяви, че системата функционира. Той също така обаче даде и няколко сериозни препоръки, част от които няма да бъдат имплементирани, а реализацията на други ще приключи най-рано в края на 2016 г.

Ако сравним двете системи, ще видите, че “Нилсен” има редица предимства пред ГАРБ – размер на панела, възрастта на панелистите, изключително модерна система и високотехнологични устройства. Именно поради тези причини смятам, че по-близо до реалността е по-съвременната и по-широко използваната в по-голямата част от Европа система, която е на “Нилсен”. Това се потвърждава и от добрите резултати от одита ѝ, проведен това лято.

- Как MTG избра “Медиярисърч”?

– Всичко започна в Чехия, където “Медиярисърч” бе избрана от Асоциацията на телевизионните организации за доставчик на пийпълметрични данни за всички телевизии. Вече 8-годишният им опит е доста позитивен. Компанията излезе и извън рамките на чешкия пазар – в България и в Естония.

В Чехия имахме подобен спор със СМЕ (компанията собственик на bTV, която има телевизия и там – б.а.), при който в крайна сметка се реши, че “Медиярисърч” е правилният избор. Другият успех за агенцията беше, когато “Нилсен” се убеди, че системата наистина е добра, и реши да купи 51% от нея. Но придобиването на “Медиярисърч” от “Нилсен” няма нищо общо с MTG. То става, защото “Нилсен” са видели много добра комбинация от качество и цена.

На малкия пазар, какъвто е българският, се нуждаеш от система, която да измерва абсолютно точно, като в същото време не струва толкова, колкото френската система например.

- Значи решението за “Медиярисърч” не е на Нова тв, а на MTG?

– Да, защото то е част от по-голяма схема. На всеки пазар, където работим, предпочитаме да работим по всепризнати и доказани международни стандарти, които в случая са “Нилсен”, “Кантар” или GFK. Това са най-широко възприетите системи в световен мащаб. Във всяка държава, в която присъства, MTG работи с една от тези системи, освен ако няма някаква изключително качествена местна алтернатива. В България съзряхме нуждата от подобен глобален стандарт. Така че засега категорично избираме “Нилсен”, въпреки че сме отворени за разговори и дискусии с конкуренцията или с цялата индустрия за бъдещето. Ние не сме обвързани с “Нилсен”, държим да работим с агенция със световен опит и международни стандарти.

- Според някои рекламодатели и рекламни агенции създадохте хаос на пазара с вкарването на втора система. Как ще коментирате?

– Разбирам, че ситуацията е много неприятна за всички, но не вярвам, че ще продължи много дълго. Подобно нещо се е случвало и на други пазари – в Полша например. Опитът показва, че след време всички играчи разбират, че има нужда само от един, но доказан стандарт, и всички се обединяват около него. Вярвам, че след време отново ще се обединим само около една система. Но в момента разликите са толкова големи, че е много трудно една от телевизиите да каже: “Да, добре, ще ползваме другата система.” Затова е неизбежно за някакъв период от време да ползваме и двете системи.

Има и други причини, заради които не можем да приемем данните на ГАРБ. Ние планираме програмата си според рейтингите на “Нилсен/Медиярисърч” и сега заради тази ситуация – ГАРБ срещу “Нилсен”, понасяме сериозни загуби. Също така в много близко бъдеще ще бъде изключително важно системата да измерва и гледаемостта онлайн. Затова имаме нужда от компания, която да предложи и тази услуга. Търсим партньор, който има ресурс, достатъчно ноу-хау и умения, за да го направи. Когато сравнявам двата доставчика и по този показател, отново избирам “Нилсен”.

- Как телевизиите ще изберат само една валута при тези различия? Преди години при подобна ситуация у нас едната система на практика изкупи другата.

– Възможно е историята да се повтори и едната да погълне другата. Може и двете големи телевизии да се разберем, въпреки че засега изглежда невъзможно, и да одобрим само едната. Третият вариант е да се организира конкурс и да бъде избран “Нилсен” или друг световнопризнат доставчик.

- В началото на септември индустрията се събра на дискусия, на която е дадена идеята да се срещнат изпълнителните директори на MTG и СМЕ. Ще има ли такава среща?

– Много бихме искали и се опитваме да я организираме, въпреки че е трудно заради заетостта на двамата изпълнителни директори. Струва ми се, че няма как да излезем от ситуацията без съвместно решение.

- Познавате ли лично хората от “Медиярисърч”, която е чешка компания? Вие сте изпълнителен директор на чешката тв “Прима”. Има ли някаква връзка между вас?

– Единствената връзка е, че компанията е стандартен доставчик на данни. Да, познавам изпълнителния директор на компанията, тъй като сме обсъждали работата на професионално ниво.

- Как мерите гледаемостта онлайн, има ли друга система?

– В момента това е изключително гореща тема в целия свят за всички пийпълметрични компании. В различните държави системите са достигнали различни етапи в измерване на гледаемостта и по телевизия, и онлайн едновременно. От страните, в които MTG присъства, най-напреднала в това отношение е Швеция, тъй като гледането онлайн там е много голямо и нараства с все по-бързи темпове. В Чехия през 2015 г. започва пилотен проект за измерване и на онлайн аудиторията.

- Преди години у нас беше много популярен чешкият сериал “Жената зад щанда”. Чехия продължава да снима сериали, ще излъчите ли някой от тях по Нова тв?

– Не съм сигурен дали ще можете да гледате оригинален чешки сериал, тъй като времената, когато тези формати пътуваха из бившия Източен блок, отминаха. Но пазарите в Европа правят много адаптации на световни сериали, документални риалитита и други. В Чехия ги излъчват предимно в праймтайма.

Може да се каже, че сериалите са по-рискови от гледна точка на инвестиции, защото в тях първо се инвестира много и едва след това можеш да видиш резултата и да откриеш още на първия епизод, че зрителите не го харесват.

Не очаквам България да се обърне към адаптациите на световни сериали за една нощ, но скоро може и да видите някои от тези формати, не задължително от Чехия, разбира се. Вдъхновението може да дойде от многобройните източноевропейски пазари. Доскоро всеки гледаше към САЩ за добри идеи за сериали, но вече не е така. Както е известно и на българския пазар, интересът е голям към турските сериали, нови продукции от Латинска Америка, а вече също и към индийските.

- Какво е бъдещето на ефирната телевизия?

– Навремето имаше ясна граница между ефирната и платената телевизия. Днес вече има платени канали, по които се пуска реклама, и ефирни телевизии, които събират такси от операторите, които ги разпространяват. Границите се размиват. Затова е трудно да се каже какво ще е бъдещето на ефирната телевизия. Струва ми се, че различните модели на телевизия вървят към обединяване.

Вероятно ще гледаме комбинация от платено и ефирно съдържание. Категорично тв екранът няма да е единственият екран вкъщи в бъдеще време. Хората ще консумират съдържание на много и различни мобилни устройства и ще гледат все повече интернет базирана телевизия чрез безплатните catch up платформи (каквато е NovaPlay тук в България) или чрез абонаменти за друга изключително успешна платформа – Viaplay TV, която предлага много богато съдържание – телевизионно, филмово, спортно, геймърско, а също и съдържание за деца.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.