Вицепрезидентът на MTG Марек Сингер: Нашият избор е „Нилсен”

| от |

Марек Сингер е изпълнителен вицепрезидент на шведския медиен гигант MTG и отговаря за ефирните телевизии в България, Естония, Латвия, Литва, Чехия и Унгария, в които компанията оперира. Той е човекът, който пръв обявява, че Нова телевизия сменя доставчика си на пийпълметрични данни. Съвместява високия си пост с още един – шеф е на чешката тв „Прима”. В специално интервю за „24 часа” господин Сингер защо MTG е решила да избере „Нилсен” като източник на пийпълметрични данни.

-Г-н Сингер, защо дойдохте у нас? Да не би да е заради странната ситуация при старта на риалити форматите, когато две пийпълметрични агенции изкараха и двете телевизии – “Нова” и bTV, на първо място по гледаемост в един и същи ден и час?

– Тук съм, защото се опитваме да намерим ясно решение, което ще задоволи всички страни на тв пазара. Във връзка с описания казус ние вярваме, че “Нилсен/Медиярисърч” работят по световния стандарт за измерване на тв рейтинги. Със съжаление трябва да кажа, че има голяма разлика в измерванията и резултатите. Идеалната ситуация би била, ако данните на ГАРБ и “Нилсен” се припокриват. Това би било доказателство за принципната работа и на другата агенция. Очевидно има нещо друго, и то не от страна на “Нилсен”. Страхувам се, че една от двете системи има проблем и възможното обяснение е, че има нещо сбъркано в системата на ГАРБ. Това обяснява защо две телевизии обявяват първенство по гледаемост в едно и също време.

- ГАРБ обаче беше одитирана от френския институт CESP и нищо нередно не беше открито в системата. Защо не ѝ вярвате?

– Одитът е направен преди повече от 15 месеца и ние не участвахме в него, защото не беше зададен нито един от сериозните въпроси. Притеснително е това, че ние чуваме от пазара и от медиите, че много неща са се променяли в ГАРБ задкулисно, без знанието и одобрението на индустрията – част от капитала на компанията е с нов собственик – швейцарска компания със специален статут (Swiss nominee), договорът с GFK най-вероятно е прекратен, данните не се обработват в Швейцария, а в България. Самият одит, най-общо казано, обяви, че системата функционира. Той също така обаче даде и няколко сериозни препоръки, част от които няма да бъдат имплементирани, а реализацията на други ще приключи най-рано в края на 2016 г.

Ако сравним двете системи, ще видите, че “Нилсен” има редица предимства пред ГАРБ – размер на панела, възрастта на панелистите, изключително модерна система и високотехнологични устройства. Именно поради тези причини смятам, че по-близо до реалността е по-съвременната и по-широко използваната в по-голямата част от Европа система, която е на “Нилсен”. Това се потвърждава и от добрите резултати от одита ѝ, проведен това лято.

- Как MTG избра “Медиярисърч”?

– Всичко започна в Чехия, където “Медиярисърч” бе избрана от Асоциацията на телевизионните организации за доставчик на пийпълметрични данни за всички телевизии. Вече 8-годишният им опит е доста позитивен. Компанията излезе и извън рамките на чешкия пазар – в България и в Естония.

В Чехия имахме подобен спор със СМЕ (компанията собственик на bTV, която има телевизия и там – б.а.), при който в крайна сметка се реши, че “Медиярисърч” е правилният избор. Другият успех за агенцията беше, когато “Нилсен” се убеди, че системата наистина е добра, и реши да купи 51% от нея. Но придобиването на “Медиярисърч” от “Нилсен” няма нищо общо с MTG. То става, защото “Нилсен” са видели много добра комбинация от качество и цена.

На малкия пазар, какъвто е българският, се нуждаеш от система, която да измерва абсолютно точно, като в същото време не струва толкова, колкото френската система например.

- Значи решението за “Медиярисърч” не е на Нова тв, а на MTG?

– Да, защото то е част от по-голяма схема. На всеки пазар, където работим, предпочитаме да работим по всепризнати и доказани международни стандарти, които в случая са “Нилсен”, “Кантар” или GFK. Това са най-широко възприетите системи в световен мащаб. Във всяка държава, в която присъства, MTG работи с една от тези системи, освен ако няма някаква изключително качествена местна алтернатива. В България съзряхме нуждата от подобен глобален стандарт. Така че засега категорично избираме “Нилсен”, въпреки че сме отворени за разговори и дискусии с конкуренцията или с цялата индустрия за бъдещето. Ние не сме обвързани с “Нилсен”, държим да работим с агенция със световен опит и международни стандарти.

- Според някои рекламодатели и рекламни агенции създадохте хаос на пазара с вкарването на втора система. Как ще коментирате?

– Разбирам, че ситуацията е много неприятна за всички, но не вярвам, че ще продължи много дълго. Подобно нещо се е случвало и на други пазари – в Полша например. Опитът показва, че след време всички играчи разбират, че има нужда само от един, но доказан стандарт, и всички се обединяват около него. Вярвам, че след време отново ще се обединим само около една система. Но в момента разликите са толкова големи, че е много трудно една от телевизиите да каже: “Да, добре, ще ползваме другата система.” Затова е неизбежно за някакъв период от време да ползваме и двете системи.

Има и други причини, заради които не можем да приемем данните на ГАРБ. Ние планираме програмата си според рейтингите на “Нилсен/Медиярисърч” и сега заради тази ситуация – ГАРБ срещу “Нилсен”, понасяме сериозни загуби. Също така в много близко бъдеще ще бъде изключително важно системата да измерва и гледаемостта онлайн. Затова имаме нужда от компания, която да предложи и тази услуга. Търсим партньор, който има ресурс, достатъчно ноу-хау и умения, за да го направи. Когато сравнявам двата доставчика и по този показател, отново избирам “Нилсен”.

- Как телевизиите ще изберат само една валута при тези различия? Преди години при подобна ситуация у нас едната система на практика изкупи другата.

– Възможно е историята да се повтори и едната да погълне другата. Може и двете големи телевизии да се разберем, въпреки че засега изглежда невъзможно, и да одобрим само едната. Третият вариант е да се организира конкурс и да бъде избран “Нилсен” или друг световнопризнат доставчик.

- В началото на септември индустрията се събра на дискусия, на която е дадена идеята да се срещнат изпълнителните директори на MTG и СМЕ. Ще има ли такава среща?

– Много бихме искали и се опитваме да я организираме, въпреки че е трудно заради заетостта на двамата изпълнителни директори. Струва ми се, че няма как да излезем от ситуацията без съвместно решение.

- Познавате ли лично хората от “Медиярисърч”, която е чешка компания? Вие сте изпълнителен директор на чешката тв “Прима”. Има ли някаква връзка между вас?

– Единствената връзка е, че компанията е стандартен доставчик на данни. Да, познавам изпълнителния директор на компанията, тъй като сме обсъждали работата на професионално ниво.

- Как мерите гледаемостта онлайн, има ли друга система?

– В момента това е изключително гореща тема в целия свят за всички пийпълметрични компании. В различните държави системите са достигнали различни етапи в измерване на гледаемостта и по телевизия, и онлайн едновременно. От страните, в които MTG присъства, най-напреднала в това отношение е Швеция, тъй като гледането онлайн там е много голямо и нараства с все по-бързи темпове. В Чехия през 2015 г. започва пилотен проект за измерване и на онлайн аудиторията.

- Преди години у нас беше много популярен чешкият сериал “Жената зад щанда”. Чехия продължава да снима сериали, ще излъчите ли някой от тях по Нова тв?

– Не съм сигурен дали ще можете да гледате оригинален чешки сериал, тъй като времената, когато тези формати пътуваха из бившия Източен блок, отминаха. Но пазарите в Европа правят много адаптации на световни сериали, документални риалитита и други. В Чехия ги излъчват предимно в праймтайма.

Може да се каже, че сериалите са по-рискови от гледна точка на инвестиции, защото в тях първо се инвестира много и едва след това можеш да видиш резултата и да откриеш още на първия епизод, че зрителите не го харесват.

Не очаквам България да се обърне към адаптациите на световни сериали за една нощ, но скоро може и да видите някои от тези формати, не задължително от Чехия, разбира се. Вдъхновението може да дойде от многобройните източноевропейски пазари. Доскоро всеки гледаше към САЩ за добри идеи за сериали, но вече не е така. Както е известно и на българския пазар, интересът е голям към турските сериали, нови продукции от Латинска Америка, а вече също и към индийските.

- Какво е бъдещето на ефирната телевизия?

– Навремето имаше ясна граница между ефирната и платената телевизия. Днес вече има платени канали, по които се пуска реклама, и ефирни телевизии, които събират такси от операторите, които ги разпространяват. Границите се размиват. Затова е трудно да се каже какво ще е бъдещето на ефирната телевизия. Струва ми се, че различните модели на телевизия вървят към обединяване.

Вероятно ще гледаме комбинация от платено и ефирно съдържание. Категорично тв екранът няма да е единственият екран вкъщи в бъдеще време. Хората ще консумират съдържание на много и различни мобилни устройства и ще гледат все повече интернет базирана телевизия чрез безплатните catch up платформи (каквато е NovaPlay тук в България) или чрез абонаменти за друга изключително успешна платформа – Viaplay TV, която предлага много богато съдържание – телевизионно, филмово, спортно, геймърско, а също и съдържание за деца.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.