„В България не се насърчава критичната журналистика”

| от |

Българските медии не са подложени на силен правителствен натиск, но те не обясняват добре политиката и Европа на хората. До този извод стигат фондациите „Конрад Аденауер” и „Медийна демокрация” в актуално изследване, цитирано от Дойче веле.

 

За резултатите от него Александър Андреев разговаря с ръководителя на медийната програма на германската фондация Кристиан Шпар.

0,,15849082_303,00

Медийният експерт обяснява, че цел на програмата е да установи например как медиите обясняват политиката в България. Редовните мониторингови доклади анализират качеството на политическата публицистика, но следят и други тенденции, пояснява Шпар.

Борисов се завръща на екрана

„Ние редовно провеждаме този медиен мониторинг. През цялата година анализираме политическите публикации в четири всекидневника и четири телевизии. В този наш доклад най-голямо внимание обръщаме на въпроса как бяха отразени евроизборите. Защото главната ни цел е да установим дали медиите помагат на хората в България да разбират по-добре политиката. В последния си доклад установяваме, например, че се е променила степента на внимание, което медиите обръщат на различните политици: опозиционният лидер Бойко Борисов отново е политикът, чието име най-често се споменава в медиите. Същото се отнася и до неговата партия ГЕРБ. За управляващите социалисти и за премиера Орешарски вече не става дума толкова често. Това все още не означава, че медиите се отнасят с Борисов по-добре, просто неговата политика днес отново привлича повече внимание.”

Дефицит на политически анализи

Кристиан Шпар и неговите колеги установяват още, че и в България, подобно на Германия, европейските теми всъщност не са играели особена роля в кампанията преди евроизборите:

„Доминираха по-скоро вътрешнополитическите теми. Не мога да критикувам тази тенденция, защото подобно беше положението и в Германия, където нещата доста често се въртяха около популярната личност на канцлерката Ангела Меркел. В същото време обаче България все още не е приключила усвояването на европейските стандарти и интеграцията си в общността, така че щеше да е добре, ако медиите бяха изпълнили задължението си да обяснят Европа по-добре на хората. Някои конкретни европейски теми и аспекти трябваше да се засегнат доста по-интензивно. Например – геополитическият аспект, позицията на България между ЕС и Русия или прилагането на европейските стандарти в България. Или пък доколко страната съумява да се възползва от онова, което ѝ предлага ЕС. Всичко това би трябвало да бъде тема на една много по-интензивна дискусия. Да, медиите публикуваха доста информация, но политическите анализи бяха недостатъчни,” убеден е Шпар.

Стремеж към балансираност

А дали в предизборната борба е имало опити да се влияе върху медиите в полза на една или друга партия, в полза на отделни кандидати за евродепутати? Ето констатациите на германския експерт:

„В България не може да се каже, че правителството упражнява постоянен и силен натиск върху медиите. Но разбира се, има много преплитания на интереси между политиката и икономиката. На тези избори установихме, че имаше повече стремеж към честност и балансираност. Това констатират и нашите партньори от фондацията „Медийна демокрация”. СЕМ например направи собствен мониторинг на предизборната борба, а новият Избирателен закон даде на по-малките партии по-добри възможности за финансиране. Разбира се, имаме и критики. Невинаги се спазва ясното разграничаване между журналистически публикации и платена политическа реклама. Тъкмо поради такива недъзи ние апелираме за повече прозрачност при финансирането на медиите. Това е задача както на законодателя, така и на самите медии, които могат да се саморегулират.”

Доверието в медиите остава ниско

В периода, за който се отнася последният доклад на двете фондации, България слезе още няколко стъпала надолу в класациите за медийна свобода на „Репортери без граници” и „Фрийдъм Хаус”. Каква е причината, според Кристиан Шпар?

„Дефицитите не са свързани с политическа цензура, те са вътре в самата система на медиите. Става дума за условията, при които се трудят журналистите, за това как самите медии възприемат себе си, за собствеността в този бранш. Целият този комплекс от проблеми поражда един ефект: критичната, разследваща журналистика не се насърчава в България. Мисля обаче, че главните действащи лица в медиите постепенно разбират, че това уврежда доверието към медиите.

През декември миналата година в нашето представително проучване на общественото мнение едва 14 процента от българите казаха, че медиите са независими. Мисля, че е време за преосмисляне, защото доверието към медиите наистина е много ниско. Време е главните действащи лица да се съберат и да обсъдят работата си, за да изработят общовалидни правила,” препоръчва германският експерт.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията.