Сезонът е открит

| от |

А въпросът какво ще броим на есен постепенно започва да получава отговорите.

Социолозите ще им броят феновете на партиите. Партиите ще си броят твърдите фенове и ще ги поощряват някак си. Медиите ще си броят гостите. И дано обeктивно ги броят.

В началото на кампанията големите телевизии опитват някак да допуснат повече тежест на основните хора, които да имат думата – гражданите.

Нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо носят са носели булките на сватбата си, за да бъде бракът щастлив. Счита се, че ритуалът е възникнал през Викторианската епоха. Старото е за да останат приятелите, новото е за да бъде здраво и щастливо семейството, нещо назаем дава семейството на буката, за да е щастливо семейството и булката трябва за върне след сватбата. За синьото, данните не са убедителни.

Така този сезон правят и политиците.

Взимат назаем доверие от хората. Досега после  забравяха да го върнат и затова се кратковременни.
Старото са нравите им. Новото е в медиите. Не във всички обаче. Само в тези, в които журналистите смятат, че хората трябва да имат думата в тази кампания. И не хората, които са организирани край скарите или са мотивирани по онези познати начини, а  другите. Които са активни и очакват решения за живота си. Синьото и тук е неясно. Дано не бъде по очите им…

По Нова започна кастинг, интервю за работа, bTV излиза по площадите.

Кой има полза обществената телевизия да е дисквалифицирана? Защото законът е силно рестриктивен към обществените медии няма изненада. Всички политици заедно, които досега са били в управлението и са приемали правилата.
Отговорът вероятно ще бъде дискутиран след изборите.

Както винаги ще последват обещания, които както винаги няма да бъдат изпълнени.

Всичко останало е по старому, политиците ще си пращат с онази особена поща на флашки компроматите си. Дори на билбордовете ще има анонси, че всички останали са маскари. Нищо, че ЦИК ще нарежда, че това не бива да е така. И нищо, че легално има поне две политически телевизии, защото законът го позволява.

За медиите ще има лицемерни препоръки да има надпис – платена/безплатна политическа реклама.
Не ли?

И още ли някой ще каже, че баба Илийца не трябва да бъде в учебниците?
Защото точно така се чувстват хората из българските земи, по които вали. Българите, които отдавна не гласуват, защото скарите и фенството не ги вълнуват.

Ще кажете за едни сватба, а за други…наводнения. Така правят тези кандидати, попрекалили със старото. Старите лобистки и тайни пристрастия да вече в  раниците за път на повечето политици. Точно те не приемат с радост обещаните новости хората, ама не посочените от тях да имат повече от епизодични  реплики, както досега.

Изобщо традициите за политическите сватби са доста объркани по нашите земи.
И пирамидата е обърната. Има актуалности има и необявено платено съдържание. По отношение на журналистите има обявен и необявен минимализъм за гледната точка.

Няма как обаче да говорим за промяна.
А трябва.

Я си представете дневният ред на хората да е съдържание, а политическата рекламата да е обявена?
Не си го представяте, нали.

Защото така е подредено от тези, които плащат спектаклите по сватбите. А наблюдаващите вдигат рамене, казват им онази умност за плащащите музиката и защо те поръчват.

И на тази сватба нещата отиват към заключението, всички са маскари, да живеят твърдите фенове и принудените да ядат кебапчета или от гласуването по определен начин да зависят заплатите им.

И важното е, да не се забравя рождения ден на Тато, чрез внук му, както и Луна да брани една банка, а Цацаров да смени жанра. От риалити за всички телевизии до сутрешно интервю за обществената.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.