СЕМ разкъсват с въпроси шефа на БНР. Радослав Янкулов: „Не знам.”

| от |

16ff36ae4eca06190557494bc1cf764e

На редовното си заседание на 28 януари, членовете на СЕМ, Георги Лозанов, Мария Стоянова, Иво Атанасов и Анна Хаджиева (отсъства Анюта Асенова) провеждат среща с Генералния директор на Българското Национално Радио, Радослав Янкулов.

Стенограмата от заседанието е прелюбопитно четиво за интересуващите се данъкоплатци – как се управлява общественото БНР, какви са плановете за бъдещето развитие, какво мисли директорът му по актуалните проблеми…

Цитираме най-интересните части от разговора.

За заплатите на служителите

Мария Стоянова: „ По време на управлението на Вашия предшественик, колегите ми в СЕМ често поставяха въпроса за заплащането на служителите в БНР. Сега ще иззема тяхната инициатива, за да попитам за увеличението на заплатите. Към август миналата година, когато провеждахме конкурса за генерален директор на БНР, данни, с които разполагам сочат, че разликата в заплащането на журналистите от БНТ и БНР е в размер 22% в полза на журналистите от БНТ. Знам, че сте обещали на колегите от БНР, че ще получат увеличение от януари тази година. Това е и въпросът ми: кога ще се зарадват те на увеличение?”

Радослав Янкулов: „Никога не съм казвал, че през януари, ще има увеличение на заплатите, но съм казвал, че увеличение на заплатите ще има следващата година т.е. 2014. Надявам се, че ще се случи от април нататък.”

Анна Хаджиева: „За цялата система?”

Радослав Янкулов: „За цялото БНР – 1480 човека.”

Мария Стоянова: „Т.е. “от април нататък” означава, че няма да бъде през април, а заплатите ще се увеличават поетапно от април.”

Радослав Янкулов: „Аз мисля, че това не е въпросът. Въпросът е да се разпредели бюджета, който получихме, ние в момента това правим и увеличението на заплатите може да се случи само, ако се реализира едно добро разпределение на бюджета и се реализират икономии по различни пера в бюджета, плюс собствени приходи.”

Мария Стоянова: „Като се има предвид, обаче, че вие за разлика от БНТ, които страдат от намаление на бюджета, за щастие нямате такъв ущърб във вашите финанси и като се има предвид, че вече започнахте реформиране, оптимизиране на системата, би ли могъл да се ускори този процес?”

Радослав Янкулов: „Защо трябва да се ускорява?”

За рейтингите

Радослав Янкулов: „Миналият път обясних, че социологически изследвания няма защото нямаме финансови средства. За да се направи социологическо изследване трябва да се направи обществена поръчка и т.н. колкото и парадоксално да Ви звучи. Сега в новия бюджет разпределяме нещата, подготвили сме обществена поръчка и тя ще стане факт.”

Георги Лозанов: „Не се ли притеснявате, че показателите може да са се променили неблагоприятно?”

Мария Стоянова: „Вие наистина сигурно имате такива данни, защото са Ви важни за рекламодателите. С г-н Янкулов сме имали щастието да работим в частни медии и знаем, че там също непрекъснато се държи сметка за слушателската аудитория и интерес. Т.е. такива данни има?”

Радослав Янкулов: „Нямаме никакъв проблем в това отношение, не се притесняваме.”

Георги Лозанов: „Имате някаква индикация, че не пада аудиторията?”

Радослав Янкулов: „Нямаме никаква индикация, че пада аудиторията.”

Георги Лозанов: „Имате ли някакви индикации, че не пада аудиторията?

Радослав Янкулов: „Имаме разбира се, само за няколко месеца аудиторията на радио „София” се увеличи. Но положението със сайта не е добро. Сега трябва да купуваме нови сървъри, тъй като тези вече не издържат на посещенията.”

За „положението със сайта“

Мария Стоянова: „Е нали скоро бяха купени?”

Радослав Янкулов: „Не издържат на посещенията в сайта.”

Георги Лозанов: „Г-н Янкулов, моля Ви, на база обективни изследвания в съпоставителен план, когато се говори за „Бинар”, ако нещата наистина са в положителна посока, да се види преди и да се измери сега. Това са обективни показатели, на база на които може да се оцени дейността и управлението на радиото. Тъй като Вие знаете, че имахме кореспонденция с бившия директор Паулиана Новакова, която смята обратното, че тогава радиото е имало модел, смисъл и т.н., а сега всичко се е разпаднало и никой не знае, какво се прави там и няма никакъв резултат.”

Радослав Янкулов: „Тука има известно разминаване в интерес на истината, защото ние днес дойдохме за да разговаряме за Петър Волгин, тъй като в писмото, което получихме това беше темата. И за това не нося нищо, което е свързано с продължението на разговор ни за отчета.”

За Петър Волгин

Мария Стоянова: „Добре, нека тогава да говорим конкретно. Тези коментарни монолози, които си позволява авторът на предаването и негов водещ Петър Волгин, са странни от гледна на това, че първо, те се правят от ефира на Националното радио на България, второ, от честота, която представлява държавен ресурс на България, трето, тези коментарни монолози са доста патетични и емоционални, като тука вече може да се задълбочим на журналистическо-етична тема и да поговорим и за стандартите в БНР – до каква степен въпросните монолози са издържани, балансирани, обективни, до каква степен те са подплатени с факти, когато са насочени да информират публиката и каква всъщност е тяхната цел, защото това е основния въпрос. Когато застанеш пред микрофона ти имаш цел. Каква е целта, когато се изрича всичко това? Какво иска да ни каже водещият с него? До каква степен той цели информираността на аудиторията, когато казва, че еди-кой си е еди-какъв си и т.н., а не дава възможност на засегнатите да кажат мнението си? Търси ли изобщо такова насрещно мнение? Това са въпроси, които се слагат под общ знаменател с плурализъм и професионализъм. За целта си направих труда, седнах и прочетох един от най-утвърдените професионални журналистически кодекси в света и това са т. нар. редакционни правила на ВВС. С удоволствие бих ви ги предоставила, макар, че съм убедена, че ги познавате, ако не разполагате с тях. Говорихме дълго с колегите по това, колко либерално сме отворили вратата на журналистиката в България, от страх и уплаха да не би случайно някой да ни обвини в цензура. Докато слушах програмата и други обществени радиа, извън България, си дадох сметка, че ние доста широко сме си отворили вратата, за жалост в ущърб на професионализма. Говорехме си за това, че може би е редно обществените медии, каквито са БНР и БНТ, да помислят отново, като се вдъхновят може би от правилата на ВВС, отново се връщам на тях, защото те са утвърдени в световен мащаб и там колегите са си положили доста труд за да ги обобщят, за да ги проверят в практиката, да ги докажат в тяхната принципност. Разбира се, в състояние съм веднага да ви цитирам някой от тях, но това, за което си мислехме е, че може би всички журналисти и в радиото, и в телевизията трябва да бъдат запознати с кодекс за поведение пред микрофона, с вътрешни правила.”

Радослав Янкулов: „Има и са запознати.”

Мария Стоянова: „Кога се запознават с него?”

Калина Станчева: „Аз не си спомням последните години в „Хоризонт” да не е имало кодекс. Но и правилника и етичния кодекс в „Хоризонт” правят разлика, че журналистът и водещият трябва да имат собствена позиция и да го маркира.”

Мария Стоянова: „И това е във вашите правила?”

Калина Станчева: „Мисля, че във всички правилници е така.”

Радослав Янкулов: „Тука пише ли, че трябва да има позиция?”

Мария Стоянова: „Точно обратното пише.”

Калина Станчева: „Мнение на водещия трябва да се разграничи, че не е позиция на цялото радио и да провокира с това мнение на водещия.”

Георги Лозанов: „Мнението не може да го забраним.”

Мария Стоянова: „Ще цитирам, за да говорим конкретно, понеже г-н Янкулов обърна внимание върху текста. Има различни глави в този кодекс на ВВС. Тази, от която ще цитирам, се отнася до безпристрастността: „Точка 4.4.13. Водещите, репортерите, кореспондентите са общественото лице и глас на ВВС. Те могат да имат значително въздействие върху възприятията за това дали е постигната съответната безпристрастност. Нашите зрители и слушатели не бива да могат да кажат по продукцията на ВВС, какви са личните предразсъдъци на нашите журналисти или на водещите на новини и актуални предавания свързани с обществената политика противоречиви, политически или индустриални въпроси, или спорни теми от някоя друга тема. Те могат да предложат професионалната си преценка, базирана върху доказателства, но не могат да изказват лични мнения в продукции на ВВС, включително и онлайн. Когато става въпрос за спорни теми ние трябва да гарантираме, че широкият спектър от мнения и гледни точки са получили съответното внимание и перспектива особено, когато полемиката е активна, мнението следва да бъде ясно разграничено от факта.” В предаването „Деконструкция” мнението и факта са свързани и слушателят има проблем да разграничи мнението от факта. Друго: „Постоянни водещи и репортери свързани с новинарски или с обществено политически продукции, могат да предлагат професионалното си мнение на базата на доказателства, въпреки това, като цяло не е уместно те да презентират програми или да пишат сценарии, базиран върху личното му мнение относно обществена политика, противоречиви политически или индустриални въпроси, или спорни теми.” Т.е. това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като ти служител на една компания, в случая медия. Той работи там и получава заплата за това, че говори по радиото. От него слушателят очаква, че той изразяваш позицията на тази медия, така както в ВВС са формулирали това доста конкретно. Друго нещо, което ми прави впечатление – ние в България забравяме, това не е свързано конкретно с г-н Волгин, обаче всеки от нас, когато е ставал журналист е научавал едно от първите условия, за да бъде професионалист, а именно да не превръща сам себе си в звезда, а звездата да бъде събеседникът му. Той трябва да “изкара“ от него информацията, която е ценна и важна. В случая, се притеснявам от факта, че ние в България започнахме твърде много да обръщаме фокуса на внимание върху самите личности, върху самите журналисти, а не върху продукцията, която те произвеждат.”

Радослав Янкулов: „Това за звездите е малко спорно. Моите впечатления са, че световни медии се гордеят с факта, че при тях работят звезди-журналисти.”

Анна Хаджиева: „Само че работата им ги е направила звезди, а не тяхното самопровъзгласяване през собственият им разказ за личните им достойнства с акцент върху незаменимостта им. Това е разликата.”

Радослав Янкулов: „Вие имате нещо предвид?

Мария Стоянова: „Ние водим в момента професионален разговор.”

Радослав Янкулов: „Някой който се е провъзгласил за звезда?”

Мария Стоянова: „Имам такова усещане, да. ”

Мария Стоянова: „Говорим за кодекс, все пак хората са седнали и са си написали.”

Радослав Янкулов: „Помогнете ми да анализирам следния факт: 99% от писмата свързани с Волгин са заради някакво несъгласие, заради неговата работа и с проявите му в предаванията. Не подобен процент, но огромен процент гласове за Волгин, има той да стане №1 на програма „Хоризонт” за миналата година.”

Мария Стоянова: „И какво ни казва този факт?”

Радослав Янкулов: „Не знам.”

Анна Хаджиева: „Да говорим по същество. Ако г-н Волгин започне да се занимава с политическа дейност от БНР ще има ли някаква реакция? И може ли неговото предаване да се счита за пропаганда?”

Радослав Янкулов: „Ако Волгин започне да се занимава с политическа дейност ще го уволня.”

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора

 
 

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.