Същността на БНР е да бъде радио на хората, твърди шефът му

| от |

zx620y348_2067051За автомобилите казват, че има две марки – „Мерцедес“ и всички останали. Така е и при радиото – в световен мащаб са нашето радио и всички останали. Това заяви директорът на Българското национално радио Радослав Янкулов в интервю за БГНЕС.

„Същността на БНР е да бъде радио на хората, а ако го няма, много хора ще чувстват някаква липса и ще намират по някоя стотинка, за да се появи нещо като радиото“, заяви Янкулов. Според него най-голямото постижение на БНР е, че най-голямото доверие на хората е съсредоточено към него и това не се променя през всичките 79-години, откакто радиото е създадено. „Все още, когато някой иска да бъде убедителен за нещо, което е научил, казва: „Чух по радиото“, и в 99,9% от случаите радиото е БНР, а ако някой път искам да сверя часовника си, аз пускам БНР, защото когато чуя там, че часът е 11, е точно толкова, и нито секунда преди, или секунда след“, подчерта Янкулов, който е сигурен, че докато е жив, радиото ще съществува.

„Някои казват, че радиото си отива, защото са се появили нови медии. Нямам намерение да си отивам скоро от този свят, както съм сигурен, че от него скоро няма да си отиде и радиото“, категоричен е Янкулов. За него радиото трябва да е в крак с новите технологии, а последното, с което БНР го доказва, е новата интернет страница на медията.

Сред другите новости е, че от 27 февруари стартира предаването „60 минути на директора. Час за радио в светлината на вашите прожектори“. В него, всеки последен понеделник на месеца, Радослав Янкулов ще отговаря на слушателски въпроси и ще разказва какви са намеренията на радиото за дадено нещо, ще представя и постигнатите резултати. Освен това, Янкулов ще разяснява за какво БНР харчи парите на данъкоплатците.

„Към момента в Националното радио работят около 1400 души. Това са не само хората, работещи в София, но и музикантите от радио оркестрите, както и тези от седемте регионални станции в цяла България“, уточни Янкулов.

За 79-годишната си история БНР е подготвило стотици кадри, които са продължили след това своя радио път, но според директора на БНР, това място си остава инкубатор на хора и така ще продължи да бъде и занапред. Към края на март предстои да бъде открито училище за радио. Главното, което Янкулов си представя да бъде то не са толкова академичните знания, колкото срещите с хора, които са живели, работили, успели да научат какво е това радио, и са в състояние да предадат своите знания.

„Качествата и тънкостите в занаята са много, но задължителното в радиожурналистиката е човекът да я има в сърцето си. Когато това е така, той ще има и качества, за да я упражнява“, сподели Радослав Янкулов. „Много са интересните ми случки в БНР, но всеки път, когато мина покрай вратата на столовата се сещам как преди годни успявахме да получим разрешение и я превръщахме в дискотека, а дори и сега помня всеки един от купоните. Почти всеки един от хората, всяко ъгълче и всяка една пейка на мен ми говорят нещо“, разказа Янкулов, за когото въпреки многото промени, откакто е постъпил в БНР, най-важно си остава, това че Радиото продължава да върви в крак с времето.

„Имах един изпит преди десетина дни. Навършиха се 33 години от първото предаване „Хоризонт за вас“. За мен то означава много, нося го в сърцето ми и никога няма да изчезне от там. Предложиха ми да участвам в предаването и аз събрах смелост, за да кажа, че ще го водя един час. Влязох в този изпит, за да се видя докъде съм стигнал. За мен това беше преживяване, което ме върна 33 години назад, във времето когато бях репортер“, разказа още Янкулов, чиято мечта е в БНР да има предаване за таланти, което да кара улиците да опустяват.

„Трябва да се опитаме да скочим малко по-нагоре. Животът е кратък, не е чак толкова гаден и не чак толкова озъбен. Стига да можеш да гледаш очите, а не зъбите и да си вдигаш погледа и да виждаш малко по-надалеч. Друго не ни остава“, подчерта директорът на БНР, който като дългогодишен спортен журналист изложи и вижданията си за зимната олимпиада в Сочи:

„Не очаквам кой знае какви постижения за Българи, но така или иначе зимните олимпиади не са били първата сила на страната ни. Очаквам впечатляващи игри и състезания. Нещата, които се появяват ме карат да се замислям защо трябва да се говори за бойкот и да се взимат за база решенията на няколко световни фигури да не присъстват на олимпиадата, и то по чисто неспортни причини, дори не и по политически, а по схващания за различията на половете и нормалността на хората в живота. Говори се и за много строгите мерки за сигурност, сякаш се забравя, че по този начин е било винаги през последните 20-30 години на подобни състезания“, каза Янкулов.

„Македонска музика не слушам, въпреки че част от потеклото ми е от Македония“, подчерта директорът на БНР и обясни, че дядо му по бащина линия е роден в македонското село Галичник, където е бил само два пъти, но е научил за повелята, която гласи, че орисията на всеки галичанец е в живота си да бъде директор. „Не съм ходил от дълго време в Македония, но преди ходих всяка година, а на връщане към България си носих дънки, дъвки и джапанки, които за пръв път видях там, защото в България ги нямаше“, спомни си Янкулов. Той разказа как негови братовчеди от Скопие са му дошли на гости по джапанки, а той ги е помолил му ги оставят. След време едната джапанка се е скъсала от носене, но директорът на БНР е зашил едно копче отдолу и така е продължил да ги носи.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от chronicle.bg |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:
По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:
Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“