Същността на БНР е да бъде радио на хората, твърди шефът му

| от |

zx620y348_2067051За автомобилите казват, че има две марки – „Мерцедес“ и всички останали. Така е и при радиото – в световен мащаб са нашето радио и всички останали. Това заяви директорът на Българското национално радио Радослав Янкулов в интервю за БГНЕС.

„Същността на БНР е да бъде радио на хората, а ако го няма, много хора ще чувстват някаква липса и ще намират по някоя стотинка, за да се появи нещо като радиото“, заяви Янкулов. Според него най-голямото постижение на БНР е, че най-голямото доверие на хората е съсредоточено към него и това не се променя през всичките 79-години, откакто радиото е създадено. „Все още, когато някой иска да бъде убедителен за нещо, което е научил, казва: „Чух по радиото“, и в 99,9% от случаите радиото е БНР, а ако някой път искам да сверя часовника си, аз пускам БНР, защото когато чуя там, че часът е 11, е точно толкова, и нито секунда преди, или секунда след“, подчерта Янкулов, който е сигурен, че докато е жив, радиото ще съществува.

„Някои казват, че радиото си отива, защото са се появили нови медии. Нямам намерение да си отивам скоро от този свят, както съм сигурен, че от него скоро няма да си отиде и радиото“, категоричен е Янкулов. За него радиото трябва да е в крак с новите технологии, а последното, с което БНР го доказва, е новата интернет страница на медията.

Сред другите новости е, че от 27 февруари стартира предаването „60 минути на директора. Час за радио в светлината на вашите прожектори“. В него, всеки последен понеделник на месеца, Радослав Янкулов ще отговаря на слушателски въпроси и ще разказва какви са намеренията на радиото за дадено нещо, ще представя и постигнатите резултати. Освен това, Янкулов ще разяснява за какво БНР харчи парите на данъкоплатците.

„Към момента в Националното радио работят около 1400 души. Това са не само хората, работещи в София, но и музикантите от радио оркестрите, както и тези от седемте регионални станции в цяла България“, уточни Янкулов.

За 79-годишната си история БНР е подготвило стотици кадри, които са продължили след това своя радио път, но според директора на БНР, това място си остава инкубатор на хора и така ще продължи да бъде и занапред. Към края на март предстои да бъде открито училище за радио. Главното, което Янкулов си представя да бъде то не са толкова академичните знания, колкото срещите с хора, които са живели, работили, успели да научат какво е това радио, и са в състояние да предадат своите знания.

„Качествата и тънкостите в занаята са много, но задължителното в радиожурналистиката е човекът да я има в сърцето си. Когато това е така, той ще има и качества, за да я упражнява“, сподели Радослав Янкулов. „Много са интересните ми случки в БНР, но всеки път, когато мина покрай вратата на столовата се сещам как преди годни успявахме да получим разрешение и я превръщахме в дискотека, а дори и сега помня всеки един от купоните. Почти всеки един от хората, всяко ъгълче и всяка една пейка на мен ми говорят нещо“, разказа Янкулов, за когото въпреки многото промени, откакто е постъпил в БНР, най-важно си остава, това че Радиото продължава да върви в крак с времето.

„Имах един изпит преди десетина дни. Навършиха се 33 години от първото предаване „Хоризонт за вас“. За мен то означава много, нося го в сърцето ми и никога няма да изчезне от там. Предложиха ми да участвам в предаването и аз събрах смелост, за да кажа, че ще го водя един час. Влязох в този изпит, за да се видя докъде съм стигнал. За мен това беше преживяване, което ме върна 33 години назад, във времето когато бях репортер“, разказа още Янкулов, чиято мечта е в БНР да има предаване за таланти, което да кара улиците да опустяват.

„Трябва да се опитаме да скочим малко по-нагоре. Животът е кратък, не е чак толкова гаден и не чак толкова озъбен. Стига да можеш да гледаш очите, а не зъбите и да си вдигаш погледа и да виждаш малко по-надалеч. Друго не ни остава“, подчерта директорът на БНР, който като дългогодишен спортен журналист изложи и вижданията си за зимната олимпиада в Сочи:

„Не очаквам кой знае какви постижения за Българи, но така или иначе зимните олимпиади не са били първата сила на страната ни. Очаквам впечатляващи игри и състезания. Нещата, които се появяват ме карат да се замислям защо трябва да се говори за бойкот и да се взимат за база решенията на няколко световни фигури да не присъстват на олимпиадата, и то по чисто неспортни причини, дори не и по политически, а по схващания за различията на половете и нормалността на хората в живота. Говори се и за много строгите мерки за сигурност, сякаш се забравя, че по този начин е било винаги през последните 20-30 години на подобни състезания“, каза Янкулов.

„Македонска музика не слушам, въпреки че част от потеклото ми е от Македония“, подчерта директорът на БНР и обясни, че дядо му по бащина линия е роден в македонското село Галичник, където е бил само два пъти, но е научил за повелята, която гласи, че орисията на всеки галичанец е в живота си да бъде директор. „Не съм ходил от дълго време в Македония, но преди ходих всяка година, а на връщане към България си носих дънки, дъвки и джапанки, които за пръв път видях там, защото в България ги нямаше“, спомни си Янкулов. Той разказа как негови братовчеди от Скопие са му дошли на гости по джапанки, а той ги е помолил му ги оставят. След време едната джапанка се е скъсала от носене, но директорът на БНР е зашил едно копче отдолу и така е продължил да ги носи.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.