Ръст на рекламния пазар с 5% за 2015 г. прогнозират от Carat

| от |

Водещата глобална медийна агенция Carat публикува актуализирани прогнози за развитието на рекламния пазар в световен мащаб през 2014 г. и 2015 г., демонстриращи оптимизъм на глобално и местно ниво.

Въз основа на данните, получени от 59 различни пазари в Европа, Африка, Северна и Южна Америка, Азия, и Тихоокеанския регион, последната прогноза на Carat е за ръст на общите рекламни приходи в световен мащаб с +5,0% за 2014 г., спрямо +4,8%, която агенцията беше заложила в доклада си през март, 2014. Carat затвърждава и прогнозата си за позитивен ръст на годишна база от +5.0% за 2015 г.

От регионална гледна точка, Carat прогнозира допълнително увеличение на приходите от реклама в Северна Америка и Западна Европа, в сравнение с прогнозите, подадени през март 2014 г. САЩ продължава да показва силен ръст, като се очаква за първи път в края на тази година нивата на рекламните приходи в Северна Америка да надхвърлят пика от периода преди рецесията от 2007 г. Прогнозите за Западна Европа, чийто рекламен пазар претърпя две поредни години на спад,  са за връщане към положителен ръст от +2,7%, най-вече заради силното представяне на британския рекламен пазар, който се очаква да нарасне с +7.5% до края на настоящата година.

Прогнозата за Централна и Източна Европа е намалена, като прогнозираното в началото на годината увеличение на рекламните приходи с +5% се забавя до +3.5%. Това се дължи преди всичко на геополитическата несигурност и икономическата нестабилност в някои части на региона. За България прогнозата на Carat е за увеличение с +8,4% на рекламите приходи в дигиталните канали през 2015 г.

Дигиталната реклама в глобален мащаб ще увеличи и общия си дял в медийния микс до 22,6% през следващата година, като за първи път се очаква тя да изпревари общия глобален дял на рекламни инвестици във вестници и списания.

Джери Булман, главен изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, част от която е и Carat, коментира прогнозата така:

„Последната прогноза на Carat ни дава основание за оптимизъм по отношение на перспективите за увеличение на разходите за реклама, както на глобално, така и на регионално ниво. Световната рецесия е зад гърба ни, а очакванията за здравословен ръст от 5% на годишна база, е положителен импулс за целия отрасъл. Промените в нагласите на потребителите отварят повече възможности за бизнеса, а агенциите трябва да представят все повече иновативни и интегрирани решения, за да извлекат ползи от новата среда за своите клиенти.“

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Сексът и градът“ – се връща в редиците на НВО, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Хилари, Батман и Супермен „триумфираха” на „Златна малинка”

| от chronicle.bg |

Документалният филм „Америка на Хилари: тайната история на Демократическата партия“ (Hillary’s America: The Secret History of the Democratic Party) на режисьора Динеш Д’Соуза получи приза за най-лош филм на 2016 година.

Той и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice) на Зак Снайдър си поделиха „триумфа“ на тазгодишната церемония, печелейки по четири награди „Златна малинка“.

Д’Соуза – консервативен коментатор и автор на бестселъри – бе посочен за най-лошия актьор и най-лош режисьор.

Като най-лошото изпълнение сред жените бе оценено представянето на актрисата Беки Търнър, изиграла Хилари Клинтън.

„Америка на Хилари“ спечели скромните 13 млн. долара в северноамериканския бокс-офис миналата година.

Връчването на „Златните малинки“ стана в края на сезон на холивудските награди, белязан от откровени речи и протести срещу политиката и поведението на президента Доналд Тръмп. Кулминацията на сезона са наградите „Оскар“, които ще бъдат раздадени утре вечер.

Четирите „анти-Оскар“-а на „Батман срещу Супермен“ включват призове за най-лош сценарий и най-лоши второстепенни актьори, сред които е и Бен Афлек.

„Златна малинка“ получи и ветеранът Мел Гибсън, въпреки че военната му драма „Възражение по съвест“ е номинирана за шест „Оскар“-а, включително за Гибсън като режисьор.

Премията „Златна малинка“ е учредена през 1980 година. Номинациите се правят от жури, в което влизат около 700 души от 46 американски щата и 19 страни. За анти-наградата могат да бъдат номинирани филми, излезли по екраните в САЩ и Канада през годината. Наградата отличава най-лошите и със съмнителна стойност кинотворби, а самата статуетка представлява пластмасова малинка, покрита със златна боя и цена под 5 долара.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.