Политиците не обичат да стават рано

| от |

И очевидно избират за изявите си в тази кампания предвечерните часове.

Затова сблъсъците оставят за там. Погледнато образно, се препоръчват две медийни хранения на ден.

Бойко Борисов и Драгомир Стойнев нахраниха с крясъци на тема енергетика в присъствието на Атанас Тасев и Димитър Цонев вчера. Засега без конкуренция в този часови пояс, поради ваканция.

Силно и безспорно новинарско присъствие си спечели Сотир Цацаров. Неговите цитати попаднаха във всички новини. Поводът за посещението му в Мизия беше „прокуратурата да засили диалога, за да се засили помощта, която трябва да бъде оказана на общината в този момент”. Да  подпомага изхранването на населението освен това трябва да върши Българският червен кръст. Ако говорим сериозно, прокуратурата досега не е била полева кухня и разпределител на дарените средства, но може да опита.

Но традициите са затова, за да бъдат спазвани за целите на предизборната кампания.

С крясък и врясък се запълва времето, в което да се зададат сериозните въпроси за политики, с които обикновено се променя живота на хората. Обещанията да потече мед и масло от чешмите едва ли биват чувани, с каквото и сила на звука да бъдат излъчвани.

Бива ли да има тайни договори? В какъв размер те се сключват по европейските земи, къде ще се съхраняват ядрените отпадъци например съвсем не се знае.

Хляб няма, но зрелищата предстоят. Вероятно последователите на Мария Антоанета ще пътуват из страната. Кога ще отворят скарите е рано да се каже. Определено обаче има глад за качествено готварско шоу.

Ако ще се следва световната готварска мода, за висш пилотаж в занаята публика няма. Което не може да се каже за позитивните ежедневни практики по света. Там обучителната роля на готвачите е как да се спести време за готвене. Майсторите в занаята изчисляват още калориите и цените на продуктите.

У нас най-търсената информация би била за цените на продуктите със задължителната компонента ток.

Затова можем да отчетем тенденцията сутрешните силни политически часове да станат следобедни. Без да броим рейтинговите висоти на чужди готварски продукции.

Ако трябва да прогнозираме какво да се прави сутрин, то най-вероятно изявата ще бъде по-скоро подгряваща.

Какво видяхме днес?

Антон Кутев обяви евтина кампания за БСП, играеше спестител, но с амбиции, които не изключват строеж на Белене.

Ало, Ваньо коментира голямата дупка в приходите на митниците 617 мил. лева, съизмерима с тази от миналото, позната като Царичина. Прояви се и като добре познаващ заниманията на отделите по счетоводство и труд и работна заплата /ТРЗ/. Стана дума и за скандала в Добруджа с проучвателните дейности и добива на суровини. Не било дадено разрешение, всичко било сурово и имало ред процедури до готовност за дейност. Темата може да се очаква да бъде сготвена качествено някой друг път.

Мария Календерска, представена като новата жена до Бареков, се държа като водещ и евромайка, дето никой не я разбира. Защото една майка може да направи всичко за сина си. Това обаче го каза по повод репликата на майката на Цветан Василев, че Бареков и Пеевски са го предали.

Един генерал беше поканен още в ролята не на бивш шеф на разузнаването, а по-скоро като комуникационен експерт. Защото Цветан Василев общува с БНБ, но пък от друга страна е издирван от българските власти чрез Интерпол.

За сутрешен финал се отдадохме на…готвене.

Празник на чорбата или какво съдържа най-вкусната гозба, на състазетелен принцип ще се уточнява в Златарица видяхме в живо включване

„Без иконата и без да се прекръстим нищо не става”, каза една от жените-готвачки, друга предложи да духа лъжицата на репортера, за да кусне.

Какво ще куснем ние е твърде рано да се каже. Социолозите ни предлагат засега данни като от миналите избори. Нямаме сделка още явно. Само заявка за 3D билбордове из страната и екстремно извозване на политици, гарнирано с въпроси към тях.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев