Подготовка за зимната сесия или как се мелят СЕМките

| от |

Един член на СЕМ използва социалните мрежи, за да сподели със света как се готви за „зимната сесия“. Представяме ви Иво Атанасов в текст и снимки.

1239726_4688447348148_1008736781_n

Някога, в депутатските ми години, на излизане от мазето ме срещна съсед: „Абе, комшу, и ти ли се препитаваш с буркани?!“ Удивих се повече от него. Какво ли си е мислил, че има на трапезата ни? И защо? Нали през целия си парламентарен период останах не само и не просто възможно най-свързан с Кюстендил! А и когато банкери, митничари, лекари се изнесоха към центъра, моето семейство продължи да обитава панелните покрайнини. Това беше важно, за да не губя представа за живота извън жълтите павета, да не се откъсвам от всекидневието на хората, които гласуват за мен. Както не на шега казваха някои, в квартал „Запад“ останаха само пролетариатът и депутатът. Всички виждаха каква ми е жената, родата, колата. Къде си пия кафето, в кои магазини и какво пазарувам. Подвеждането на политиците под общ, и то лош, знаменател е непрестанно и почти повсеместно, но когато животът ти се ниже пред очите на всички, какво има за чудене, особено пък от страна на съседи и съкварталци?

539753_4688501589504_943678809_n

Минаха още няколко години. Учуденият звънна на вратата и докато успея да кажа каквото и да било, нахълта с ревизорски поглед. „В хладилника те бия. И в печката те бия. В телевизора ти ме биеш, но в пералнята – аз. И в бойлера, а, и ваната ми е по-хубава…“ Виждал съм какво ли не, но в случая гледах и не вярвах на очите си. Още повече не вярваше на своите той. Макар и да сме в един и същи вход, толкова време си беше изграждал представата не от това, което ден след ден сам вижда, а от онова, което се пише, казва и показва. Както и от собствените си подозрения. Всичко това в един миг му се срути. Но човекът не стоя дълго слисан. Окопити се пръв и тържествуващо възкликна: „Егати депутатът, само в телевизора си по-напред от мен!“ Рядко съм доставял по-голямо удоволствие на избирател!

1238933_4688488469176_1844594123_n

Всяко лято вестниците отразяваха подготовката ми за „зимната сесия“. Разказваха как отивам в Дорково при тъщата, как суша сено, окопавам картофи, затварям буркани. Мнозина смятаха, че това е игра, и то лицемерна, за да се харесам на избирателя, други бяха убедени, че се правя на интересен, защото съм суетен. Само малцина си даваха сметка, че това е въпрос на същност – моята и на семейството ми. Че ние сме били, сме и ще бъдем част от този начин на живот. Той ни е не само познат, но и близък. С него би трябвало да е на „ти” всеки политик отляво. Да е наясно не само на думи с битието на онези, които го избират. Да е в състояние да разбира това, което мислят и чувстват. И не от изследванията на социолозите, а от собствения си опит.

1235542_4688503869561_1042486285_n

Всичко това на мен и съпругата ми ни е известно, и то не от теорията. Знаем как се приготвят различните консерви, в какви пропорции са отделните съставки, колко сол, захар, олио или пък оцет се добавя, кое колко ври. Как се слага зеле и туршия. Знаем дори какво е да се нарежат няколко кубика дърва и за половин ден двамата да ги приберем и подредим. Правили сме и ще го правим. Защото сме разбрали, че колкото и да е удобно парното в града, друго си е да има къде да отидеш, макар и за броени дни, и да доловиш с ноздрите си приятния мирис на пукащите в огъня цепеници, да се вслушваш в бумкането на печката и по детски да се вълнуваш от играещите по тавана светлини. Защото сме наясно, че в днешното алчно и безконтролно време, когато в хранителните магазини ни продават всякакви отрови, е особено важно да знаеш, че поне част от онова, което ядеш, е екологично чисто. Да си сигурен в това, тъй като сам си го произвел.

558060_4688494269321_1104591455_n

Винаги сме се включвали в подготовката за „зимната сесия”, но не като основни фигури, а предимно като помощници. Със смъртта на тъста ми и на мама обемът от дейности, в които се включваме, разбираемо нарасна. А след като миналата година си отиде и тъщата, вече всичко ляга върху нашите плещи. И сякаш едва сега си даваме точна сметка колко много са правили за нас. Така е навярно във всички области на живота – разбираш пълния смисъл на едно или друго не като четеш или слушаш за него, а като го изпиташ на собствения си гръб.

565035_4688408947188_1669365266_n

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“