По-голяма печалба и по-малко зрители за ITV

| от Иван Петров по The Guardian |

Британската ITV отчете увеличение на печалбата преди данъци си с 25%, въпреки спад в броя на зрителите от 4% през първата половина на годината. Така компанията дава знак, че ще продължи със силното си финансово представяне през 2015 година.

Медията, по която се излъчват X Factor и Downton Abbey, обяви, че печалбата преди данъци за първата половина на годината възлиза на 391 милиона британски паунда, след корекция за инфлация и разходи за придобиване. ITV увеличава приходите си в всички сфери на бизнеса си с 11% на годишна база и те достигат до 1.36 милиарда британски паунда.

Телевизионната медия наблюдава и лек спад в броя на зрителите от 22.2% до 21.1% за първите шест месеца на годината. Спадът е най-осезаем в основния канал на групата, където гледаемостта е била 14.8% спрямо 15.8% за същия период миналата година. Този спад от 7% се счита, че е най-големият в историята на медията.

Приходите в компанията за продукции ITV Studios са скочили с 23% до 496 милиона британски паунда. Компанията купи Talpa Media, продуцентската къща зад The Voice на BBC1 и Poldark, които стоят зад Mammoth Screen.

Главният изпълнителен директор на ITV Адам Кроузър зави, че спадът в броя на зрителите не е повлиял върху рекламната дейност на компанията, тъй като медията предлага на рекламодателите „невероятната способност да достигнат до масовата аудитория“. Общата коригирана печалба преди данъци, лихви и амортизация е нараснала с 24% до 400 милиона паунда.

Но Кроузър добави, че спадът трябва да бъде прекратен и това ще бъде основен фокус на стратегията му до края на годината. Той обеща увеличаване на инвестициите в качествени драма сериали и увеличаване на разходите за два от най-гледаните сапунени сериали на ITV – Coronation Street и Emmerdale.

Главният изпълнителен директор на ITV призна, че новинарските продукции са се представили неадекватно, особено в часовият слот от 21:00, а също така добави, че са пострадали и от факта, че английските отбори не са успели да се класират за по-късните етапи на Шампионската лига на УЕФА през миналия сезон.

Кроузър би желал да задържи правата за Шампонската лига, които са били закупени от BT, но моделът за безплатно излъчване на мачовете трябва да се промени.

„Разходите на free-to-air моделът са почти невъзможни за оправдаване“, каза Кроузър. „Мисля, че Sky са платили към 11 милиона паунда за мач (от Висшата лигата). Ако сравните това с цената на една висококачествена драма, която е около милион, милион и половина паунда на час, се получава огромна разлика.“

Той добави още, че ще телевизията ще инвестира в нови сюжетни линии и в нови герои в своите сериали, а определени шоу програми, като X Factor, който ще започне през есента с двама нови съдии Ник Гримшоу и Рита Ора, ще бъдат с променен формат.

Кроузър би искал да подобри и гледаемостта през деня и даде за пример сутрешното шоу на Сузана Райд Good Morning Britain, което замести Daybreak, а сега отчита 7% ръст на зрителите.

„Мисля, че имаме най-голям проблем с новинарските програми, особено тези в 21:00, където сме се представили зле, но имаме намерение да се фокусираме върху тях“, добави той.

Рейтингите на ITV за втората половина на годината се очаква да бъдат по-високи заради Световната купа по ръгби, новия сезон на X Factor и завръщането на I’m A Celebrity, Get Me Out of Here!, както и широко рекламираните драми Jekyll & Hyde, Unforgotten и The Trials of Jimmy Rose.

ITV прогнозират, че ръстът в приходите от реклама ще бъде 6% за първите три тримесечия на годината.

Анализатори от Jefferies смятат, че резултатите са „доказателство за напредък“ в развитието на медията, но спадът в дела на зрителите „трябва да стане причина за самоанализ, продължавайки напред.“

Главният изпълнителен директор на ITV коментира и преструктурирането на BBC и преразглеждането на модела на управление и финансиране на компанията. Кроузер е на мнение, че BBC трябва да въведе лицензионна такса, която е „подходяща за договорения обхват на операциите на корпорацията.“

„BBC трябва да бъде повече партньор и фактор, помагащ на търговския сектор, а не конкурент. Това се отнася и за местните и националните печатни и телевизионни медии и пазари, на които те са застъпили. В сравнение с другите радио и телевизионни оператори BBC трябва да се фокусира върху правенето на оригинални програми, а не да повтарят едно и също.“

Кроузер каза още, че BBC трябва да се различава от останалите канали и това не означава, че трябва да спре продукциите на програми като Strictly Come Dancing, шоу, което е собствена продукция на BBC, а напротив, трябва да започне да прави повече такива програми.

Кроузер не пропусна и да критикува плановете на BBC за бъдещето на BBC Studios, продуцентската къща на BBC, която ще бъде ръководена от шефа на BBC1 Питър Салмън.

„Не смятаме, че BBC трябва да създаде собствена търговска продуцентска компания, чиято цел е да се конкурира с независимия сектор с нелоялни държавни субсидии“, каза той.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.