Перманентната кампания за глупостта в медиите

| от |

Как се прави ли?

Каните скандални гости и ги докарвате до бой. Защото това носи рейтинг и защото знаете, че страстите се продават по медиен път и максимално се възползвате.

В същото време социалните мрежи до смърт публикуват със сълзливи анонси четива как ни манипулират.

Представете си следната картинка – един ден вестниците публикуват четива за ползата от кафето. На следващия сменят гледната точка и описват вредите от кафето. И защото в четивата „за” и „срещу” кафето има цитирани авторитети, хората започват да говорят. Обаче едните не са имали пари във вторник, за да си купят вестниците с вредите и когато в сряда, преди кафето, видят някакви хора да се бият в студиото в спор за кафето, не могат да повярват на очите си.

Ето така се прави в името на рейтингите. Защото безплатни медии няма и от рейтингите зависи дали ще имат пари.

Имам много ранен детски спомен, че попитах мама как едновременно кафето вреди и е полезно за хората, а тя сутрин пие така спокойно кафе. Отговорът ме порази. Мама, спокойно пиейки кафето си, ми отговори, че всичко преувеличено вреди на хората. Това беше първият медиен урок, който получих.

Сетне винаги си задавах въпроса кое е преувеличеното.

Я сега да ви проверя какво знаете за децата и училищата?

Спрете да четете и се опитайте да цитирате какво научавате от медиите в началото на септември.

Ако отговорите Ви съдържат тежест на раниците, липсата на учители, застаряването на учителите и спорове за текстовете в учебниците, експериментът е успешен. Няма как да е по-успешен!

Нищо не знаете, защото това е целта на врещящите новини и коментари. Някои твърдят, че медиите трябва да се продават, те обаче са циници.

Медиите трябва да публикуват едновременно аргументите за ползите и вредите и да ви напомнят все пак да проверите сами.

Различните аргументи „за” и „против” експертите наричат плурализъм.

По-напредналите, които четат какво казват експертите, знаят, че е важно кой пише дневния ред. И така си обясняват защо докато четете, слушате и гледате, не намирате пряка връзка с това което се случва в живота Ви.

Това е и целта по правилата на рейтинга.

Хайде още един експеримент да направим. Имаше един политик, има го и сега, за когото се казваше, че управлява по телевизора. Защото има медийна харизма и заради този си талант успява да „пише” заглавията в медиите.

Сигурна съм, че го видяхте вече в описанието. Нещо повече, мерна ви се мисълта за медиите – палачинки.

Ще Ви разочаровам, медиите няма как да бъдат палачинки. Нито могат вечно да вървят след победителите, без да ги изгорят. Защото палачинката, колкото и да е кръгла, има две страни и пълнеж. Пожелателно е да не се обръщат по сто пъти, но в медиите това е практика.

От най-древните времена на медиите политиците са се опитвали да подчинят медиите. По света и у нас.

Само напредналите общества обаче са създали такива правила за медиите, които да спестяват на хората тъпите спорове „за” и „против” за важните неща в живота им.

Затова ако направим трети експеримент, той със сигурност ще се провали.

Да опитаме отново да спрете да четете и да изброите собствениците на медиите, които четете, слушате и гледате. И за да усложним експеримента, имената трябва да могат да бъдат приети като безспорен документ в съда.

Е?
Това е то просто разказаната приказка за ползата и вредата от липсата на правила.

И логиката е проста – не е достатъчно да знаете само кой, трябва да знаете и защо. И още няколко отговора, за да правите информиран избор за мярката.

Нали в началото се разбрахме, че важна е мярката, защото всичко зависи от нея.
Изобщо медиите у нас е редно да вървят с упътване, като алкохолните продукти – консумирайте за удоволствие и с мярка!

Защото това са действащите правила в момента, ако и в Конституцията да пише друго.

Силно преувеличено е да мислим, че някой няма полза от това. Но по наличните правила медиите могат да бъдат представени така, както психолозите описват човешкото съзнание. Описват го като айсберг – 30 % се виждат, 70% – не.

Ето така най-просто се опитах да обясня, че с тези правила нищо не е ясно, освен че от рейтинга зависи съществуването.

За разлика от тюлените, медиите нямат навика да се самоубиват. Затова консумирайте с мярка и опитвайте всичко да проверите, особено когато правите избор.

Инак, да се „консумират” медиите само за удоволствие и забава е много лошо решение.

Кой има полза от реклами на глупостта?

По света медиите обикновено ги осмиват с трите маймунки. Едната не вижда, едната не чува, а третата не казва.

В по-старите времена в България по едно време медиите имаха за шефове – Тихчев, Глухчев и Трайчев. Сега времената са далеч по-сложни. И е редно на първо време да се научим да правим разлика между трите маймунки и приказката за трите прасенца.

Да не забравя да Ви кажа, представянето на медиите като маймунки у нас сме откраднали от напредналите общества. Нищо ново не сме открили под слънцето.

По темата работи Анелия Димитрова

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.