Обама: Никога не съм харесвал президента на САЩ

| от |

Американският президент Барак Обама пое ролята на водещия на сатиричното шоу „Докладът Колбърт“ и говори за големите си уши и чорапите си.

Заемайки мястото на шоумена Стивън Колбърт, Обама започна да критикува президента на САЩ. „Аз, Стивън Колбърт, никога не съм обичал президента на Съединените щати. Той е арогантен и говори за себе си в трето лице“, каза държавният глава.

В ролята си на водещ, Обама продължиа да се надсмива над себе си и на Републиканската партия. Той не пропусна да рекламира и своята здравна реформа.

След като се вживя в ролята на водещ шоуто, Барак Обама зае мястото на госта и отговори на въпросите на Стивън Колбърт. Той говори за своите чорапи, които са разпръснати из цялата къща, както и за големите си уши, с които често се шегуват в семейството му.

В „Докладът Колбърт“ Барак Обама не веднъж е бил подлаган на подигравки и критики. /БГНЕС

 
 

Васил Иванов, Нова и „личните“ разговори с приятели

| от Любомир Аламанов* |

Нарочно не коментирах веднага ситуацията около Васил Иванов, Слави Трифонов, бТВ, Нова, оставки, пресконференции, обвинения и контраобвинения, и всичко, което видяхме, чухме и прочетохме по темата. Защото подобни случаи са наситени с много емоция, прекалено много емоция. И хората не могат да мислят рационално.

Не съм работил в телевизия, не мога да коментирам бизнес отношенията в този сектор. Работил съм известно време в комуникациите, ръководил съм хора, изнасял съм лекции пред студенти по ПР и журналистика, затова мисля, че мога да кажа нещо по тези теми.

Та, ето и редовните ми 21 точки:

1. Сред работещите и в бТВ, и в Нова ТВ, и в БНТ имам много приятели. И знам, че и в трите телевизии работят много, ама много качествени хора. Както и в много други медии. Това не трябва да се забравя!

2. Емоционалният изблик, на който станахме свидетели, е само крайна реакция на един процес. Процес по съсипване на медийния пазар и репутацията на медиите като 4-а власт. Емоционален изблик и от страна на преките участници, и от страна на страничните наблюдатели.

3. Все още се правят страхотни медийни продукти. Както разследващи, така и политически, така и развлекателни.

4. И все още хората по-често звънят на медии, когато имат проблеми, а не на институции. Ама това май е лошо за институциите.

5. Собствеността и финансирането на медиите е пълна тайна. За повечето. А това ги поставя в уязвимо положение. Разбираемо. „Битието определя съзнанието.“ Или патриотичното: „Раната прави борбата!“

6. Евросредствата съсипаха медийния пазар, както никой друг пазар. Темата е дълга, не е за тук. Само ще отбележа, че телевизиите и радиата потриваха доволно ръце, като се намери вратичка само те да получават директно пари по Оперативните програми. И не подкрепиха печатните медии в тяхното справедливо негодуване. Грешка.

7. Ефирните телевизии от десетилетия не споменават имена на марки и компании даже когато са допринесли изключително много за обществото ни. Също дълга тема. Но резултатът е, че хората масово са облъчвани с политика и катастрофи.

8. Политиците упражняват натиск върху медиите. Без съмнение. Още се помни случая, когато Бойко [Борисов] звънеше на главни редактори, за да му потвърдят, че не им звъни…

9. Има и скапани медии и журналисти. Които изнудват и изпълняват поръчки. От най-високо политическо ниво, до злобното: „Ако не ми дадеш реклама, ще напиша колко ти е скапан продуктът. Или как имаш мишка в магазина.“

10. Има и скапани политици/компании/агенции, които предлагат пари за рекламни публикации, но под формата на журналистически материали, и то за продукти или услуги, които са далеч от добрите.

11. На фона на горните точки, журналистите, които продължават да правят истинска журналистика, са герои. Категорично.

12. Знам каква е фрустрацията да работиш много и да не ти уважават труда. Бавно откачаш.

13. Знам какво е да си тръгнеш от някъде, където си го приемал за дом. И то толкова изпълнен с емоции, че сякаш ще се взривиш от вътре.

14. Знам и какво е някой да използва колегите за собствена полза. Дори и просто защото не е намерил друг начин за действие. Това е зле. Ако си мъж, справи се сам. Или с тези, които знаят какво правят и как те подкрепят. Всичко друго не е мъжко. Както ми каза скоро една приятелка, при бизнес разделите колегите са в лошата позиция на децата при развод. Хем не знаят съвсем точно какво става, хем трябва да вземат страна. И все някой ги използва по лош начин.

15. Знам какво е да искаш да излееш емоциите, да разкажеш, да обясниш, да покажеш на другия/другите какво е положението. Дори и само да се оправдаеш пред себе си, че май постъпваш правилно.

16. Знам какво е да искаш да дадеш информация, само защото знаеш, че другата страна ще те залее с помия. Но и знам как трябва да си наложиш да стискаш зъби. Защото не си като „ония“, „другите“, „бившите“. Стискаш зъби и това е.

17. Знам какво е като работодател да се налагам над служител. Защото знам повече от него. Защото нося по-голяма отговорност от него. Защото на финала, ако стане издънка, аз ще го отнеса.

18. Знам и какво е като работодател да се доверявам на екипа и да приемам техните предложения. Защото в днешния свят никой не може сам.

19. Конфликт на интереси има навсякъде. Роднинските отношения на Балканите все още са по-силни от прагматизма на бизнеса. Просто трябва да се внимава това да не пречи на работата. Защото ако излезе от контрол, всичко се скапва.

20. Все още не ми е ясно, етично ли е да се излъчват записани разговори или не? Защото ако журналисти записват журналисти, е неетично. Но ако записват други хора, то е „разследване“ и е етично. И какво трябва да се гледа – как са записани разговорите или какво е съдържанието им? Записът как един премиер спира проверка на фабриката на свой приятел, етичен ли е, защото показва как мафията превзема държавата или е неетичен, защото е незаконен?

21. Основните виновници за ситуацията са политиците и магистратите, които с написване на двусмислени закони, неспазването им, разрушаване на институциите, натиск върху медиите, съсипване на съдебната система и всичко друго, което си знаем, ни вкарват в режим да се изпокараме един с друг. А те си управляват отново и отново си поделят финансовите ресурси.

Ако има добра саморегулация, ако зрителите наложат високи изисквания, ако медиите намерят как да се откъснат от политическия натиск, след няколко месеца може да има развитие по случая и всичко да е ясно. Малко желание и малко смелост се иска. И много бачкане. Но може да стане. И май трябва. Защото оставането в миналото е безсмислено и неконструктивно. Каквото и да се е случило. Всеки трябва да намери начин да продължи напред. Защото не думите, с които ни замерят, ни определят какви сме. А нещата, които правим. Всеки ден. Без да спираме.

* Коментарът е публикуван в личния профил на Любомир Аламанов във Facebook и се препечатва в Chronicle.bg с разрешението на автора. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Премиера на новия смартфон HTC U през май

| от chronicle.bg |

HTC официално обяви, че на 16 май ще представи новия телефон HTC U.

Най-интересното около модела е новата функция Edge Sense, която ще работи чрез сензори, вградени в рамката около телефона. Т.е. – корпуса на телефона ще може да се използва за различни неща.

C18o95WUkAAqdAV.jpg large

Това не е съвсем нова технология, но HTC са я усъвършенствали.

Очакванията за смартфона са 5.5-инчов дисплей с резолюция 2560 х 1440 пиксела, процесор Snapdragon 835, 12-мегапикселова задна и 16 MP предна камера, както и операционна система Android 7.1 Nougat.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″: