Не пърди или умри

| от |

Студиото за визуални ефекти Cinesite създава тази дяволски добра реклама, като начин да покажат своите анимационни умения.
1

Чудовището е събудено от своята пещера от няколко астронави, които биват пребити и буквално изядени и наказани за престъпленията си. Един човек успява да се измъкне … или до някъде?

 

 
 

Здравословни плодове и зеленчуци, от които се пълнее

| от chronicle.bg, по БТА |

Всеизвестно е, че плодовете и зеленчуците осигуряват редица ползи за здравето – от стимулиране на имунната система до намаляване на апетита за мазни храни. Сред полезните продукти обаче има и „вълци в овча кожа“ – такива, от които се дебелее. Именно тях разобличава мащабно американско проучване, цитирано от в. „Сънди експрес“.

За целите му специалисти от Колежа по обществено здравеопазване към Харвардския университет са анализирали данни за над 130 000 американци, чиито хранителни навици са изследвани в продължение на повече от две десетилетия.

Изследователите са установили, че въпреки здравословните й качества, почитателите на сладката царевица, които редовно я похапват, са най-застрашени да се сдобият с някой и друг килограм излишно тегло.

В списъка следва „малкият зелен вредител“ – грахът. Всекидневната му консумация е свързана с нежелан „бонус“ – половин наднормен килограм.

Сред плодовете и зеленчуците, които, колкото и да са полезни, застрашават стройните форми на почитателите си, са също картофите, зелето, лукът и прасковите.

На другия полюс са плодовете и зеленчуците, помагащи на любителите си да отслабнат. Първенец в това отношение са боровинките. Хората, които редовно ги похапват, могат да разчитат на успешно преборване с един излишен килограм. Като продукти с подобни качества специалистите възхваляват още карфиола, сливите и крушите.

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Уникалните Булгара с нов клип

| от chronicle.bg |

След като повече от десетилетие едни от пионерите на родната етно сцена – „Булгара“ наблягаха основно на концертните си изяви, най-сетне ще ги видим и в нов клип към чисто новото им парче Караконджул. Това е третата композиция от дългоочаквания нов албум, върху който музикантите работят.

Продукцията е дело на младото JENG studio с талантливото участие на танцьорите от Ансамбъл „Българани“.

Промоцията ще се състои на 2 март в столичния SOFIA LIVE CLUB  от 22.00 ч., като част от концерта на Булгара #Караконджул

Как да обясниш на незрящ човек какво представлява червеният цвят?

На теория това са електронни вълни на определена честота, но дали това ще го накара да асоциира червения цвят с неистовата жажда за живот, въодушевлението и страстта? Същото е и с музиката на Булгара.

Как да разкажеш музиката на седмина мъже и две жени, отдадени на смесицата от традиция и новаторство?

Булгара, групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор и преплитайки джънгъл, рок и джаз с фолклорни инструменти, доближавайки се до понятието уърлд фюжън, съществува от 2002 г.

???????????????????????????????

Костадин Генчев (кавал) и Кирил Добрев (барабани) дават воля на музикалните си виждания, създавайки Булгара . Уповавайки се на опита си като оркестрант и композитор в оркестъра за народна музика към БНР, солист в концерти на „Мистерията на българските гласове”  и на участието си във френско-българския проект „Одисей”, Коста се ангажира с фолклорното ядро на Булгара. Кирил, от своя страна, като идеен лидер на Fake, подгрявали Prodigy  в София,  композитор и аранжьор, работил за български поп и хип-хоп изпълнители (Ъпсурт, Братя Мангасариян), автор на музикалните и звукови картини за спектаклите „Дивите”, „На нивото на очите”, “Размислите на един учител за Народното творчество”, лентата “Кецовe” и др. се впуска в дебрите на различността на музикалното звучене на Булгара, създавайки саунд и семплинг дизайна.

Стоян Павлов умело дирижира присъствието на перкусиите. Майсторските звуци на гайдата са поверени на солиста на оркестъра за народна музика към БНР Петьо Петров,  тънките струни на тамбурата опъва главният диригент на оркестъра за народна музика към  БНР Димитър Христов, гъдулката е в ръцете на eдна от двете дами – Христина Белева /солист в БНР/, а втората дива е вокално-перкусионното бижу – Ева Перчемлиева. Чавдар Асенов плавно поддържа бас линията, а съвсем отскоро към бандата се присъедини и китарата на Димитър Тодоров.

Една година след създаването си Булгара печелят наградата за театрално изкуство “Аскеер” за авторска музика към театрален спектакъл “Дивите” по Николай Хайтов. Красотата на тяхната музика е споделена и във филма „Отвъд чертата”. Композициите им са забелязани и от корифея на джаза Милчо Левиев, който ги кани да му партнират в концерт, изнесен на престижната сцена на зала „България”.

???????????????????????????????

Албумът на Ъпсурт „Попфолк” нямаше да бъде същият без щипката талант, добавен от Булгара. През 2004 г. не само публиката на “Аполония” ги оценява по достойнство, но и  френският музикален канал MEZZO, който излъчва репортаж  за тях.

В рамките на Sofia Music Jam 2004 те са подгряваща група на концерта на David Garfield and The Cats.

През февруари 2005 групата направи клубно турне в Унгария, Австрия, Германия и представи страната ни на световните туристически експозиции в Лондон, Киев и Москва. А в началото на лятото на 2005 музикантите от Булгара обърнаха представите за световноизвестния ски курорт Марибор (Словения), впускайки стремглаво българските ритми по пистите на тамошния фестивал Лент.

Bulgara s Qnka Rupkina

В края на 2005 излезе първородният  им  албум „Меча сватба”, който продаде и втория си тираж.
2006 ще остане в личните архиви на Булгара като най-благодатната и изпъстрена с участия на всички джаз фестивали в България, на чиито сцени свириха заедно с Били Кобъм, Хюмън Тъч, Милчо Левиев.

На европейските сцени, освен клубните концерти, най-запомнящи се  останаха самостоятелните концерти във Франкфурт и в световноизвестния клуб на Джо Завинул – Бърдленд във Виена.

Незабравим спомен ще остане и концерта на Ал Ди Меола, който имаха честта да подгреят , както и самостоятелните им концерти в Щутгарт – посветен на приемането ни в ЕС, в Лондонския Shaw Theatre и съвсем скорошното им участие в Бон по повод обединението на Източна и Западна Германия, което накара немската публика да се хване на хоро.

След картко затишие, през 2011 Булгара се завръщат на българските сцени, които с удоволствие споделят с гост-музиканти като цигуларя на превърналата се вече в икона немска група Сити – Георги Гогов, неповторимите Милица Гладнишка, Владо Михайлов и Ева квартет.

През 2014 са хедлайнери на международния World Music festival  в Малайзия, а лятото на 2016 завършва с концерт в Кипър.