Медиите, глупако!

| от |

А утрините в медиите са мрачни и така може да започне един репортаж за медиите.

Има ли военна опасност?

Спорният документ беше свален от сайта на военното министерство. Политиците видимо се разделиха на лагери.  Някои коментираха в медиите и социалните мрежи. Някои дори протестираха пред военното министерство. За някои мълчанието беше злато.

После някои обясниха, че подобен начин на мислене, че сме във война е недопустимо. И попитаха с всяка страна, в които медиите не са свободни ли ще влизаме във война. Но това са политически изказвания.

Да обърнем погледа.
Едва ли някой би си позволил да обвини ВВС в пристрастие. Но те показаха на света едни кадри.  (reut.rs/1u0je5Z)

Имаше ли ги в медиите у нас? Защото по света политиците ги видяха. И реагираха. У нас сме заети с други сюжети. Не виждаме по-далеч от носа си, а когато погледът е заврян в пъпа, гледката не дава ясна картина. Може и да не сме измислили телевизионното риалити, но сме новатори в политическото. Кой с кого, кога, къде… Тайни срещи, кървави писма. Караници за листи… Медийни компромати… Тази есен националните телевизии можеха да спестят някой лев от разни фактори, таланти и гласове. Политическият цирк, с който ни облива детската градина, нарекла се политически партии е далеч по-драматичен. Едновременно смешен, жалък, тъжен, оставящ лош вкус в устата… И все пак смешен. Макар и с онзи горчив смях, поне сме се научили да се смеем. И да им се надсмиваме. Защото друго не ни оставиха.

Има или няма дефицит, има или няма криза с една затворена банка е горещ предизборен рефрен. Дали звучи добре, СЕМ още не е казал. СЕМ, който спря някаква песен.

Медиите ни информират за съдебни заседания, в които съдът променя мерките на обвинените за кризата в КТБ. Вчера от ареста излезе последната жена от обвинените.  Постянно присъствие са репортажите с протестиращи вложители.

Водещата новина в медиите беше победата на Лудогорец над Стяуа.

Е, има ли или  няма информационна война и кой срещу кого я води. Политиката е сериозна работа. Особено, когато светът около нас се тресе. За земетресенията обикновено биваме информирани веднага. Сигурно не е защото е безопасно и прокуратурата няма да се налага да търси виновник. Съвсем не…

Хората в наводнените градове протестират, че нито виновен има, нито помощ.

Наистина излиза, че сме във война. Но медийна. Адекватни и ясни политически политически заявления  кой води тази война няма. Медийни също.

А войната се води с медийни средства. И се води срещу разума. Разумът е скупчен в траншеите на социалните мрежи.

Да се върнем на началото. С кого сме във война?

Със страни, в които няма свобода на медиите. Където разни хора на власт спират социалните мрежи, където блогърите с три хиляди посещения на блоговете си са длъжни да се регистрират и неправителствените организации нямат право на външно финансиране.

Днес гръмна  една пиратка в един телевизор. Владо Йончев припомни историческия факт за османското присъствие и „института” на еничарството. Валерия Велева се възмути, че не е редно в 21 век да се връщаме в 14 век. Коментираха листите на ДПС. Да не си помислите друго.

Кой пише и приема правилата за медиите?  Не чувате ли артикулация на смях? Затова положението е такова, каквото е.

В България имаме „гражданска” политическа война. Тя обаче се води по странен начин и по спомени. За някакви обръчи и дажби. Институцията, която трябва да каже има ли обръчи, дажби и даже виновни за наводненията по традиция мълчи. По негласно и неписано правило.

А президентът беше единственият държавен глава от Европа, който посети Турция за церемонията на Реджеп Тайип Ердоган, който пък положи клетва като първия пряко избран президент на Република Турция. И тук политическо заявление или медийно обяснение нямаше.
Икономиката, глупако, дали не е зле да се чете по нашите земи и така… Медиите, глупако. Защото кой ако не медиите трябва да ни информират за водената политическа гражданска война у нас.

Ами ако медиите не са свободни?! Обаче така е на война. Репортерите предават от едната или от другата страна. Останалите ги убиват, нали.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.