Лола Монтескьо радва и французите

| от |

Фейлетоните на Лола Монтескьо, които досега радваха читателите на в. “24 часа”, посетителите на сайта http://chuime.bg/ и нашите читатели (селекция тук), вече забавляват и международната публика.

Известното френско списание “Courrier international”, част от групата на Le Monde което прави подборка на най-интересните статии от различни страни в Европа и по света, отпечата фейлетона “Юруш към Албиона”, преведен на френски език под заглавие “Скъпи британски приятели, идвам”.

Screenshot_6

Във встъпителната бележка списанието посочва, че Лола Монтескьо е псевдоним на известна българска блогърка, която се надсмива над страховете на британците и германците от отварянето на трудовия пазар от 1 януари 2014 г.

Фейлетонът е много смешен, отбелязват още от изданието.

Очаквайте скоро само при нас специално интервю с Лола Монтескьо, която е новата гордост на KLETA MAJKA BALGARIQ и е втората българка от женски произход след Давай, Станке, която ни просълзява от гордост. (Те и тези от мъжки произход са двама Браво, Гришо и Удри, Кобра!).

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.