Купуването и продаването на гласове е телевизионно представление

| от |

„Да обърнем кампанията в мач“ пУказват по телевизора. И агитките се мятат. Това е нещо като детска градина за деца с особено много проблеми в развитието си.

„Битката за Пловдив“ – такова беше заглавието тази сутрин. И битката се оказа, че е на агитките. Една медицинска сестра, която работи за 400 лева, а е с 30г. стаж така и не чу защо и как политиките на кандидатите ще променят това. Но не защото беше на работа не видя, а защото агитките не разрешиха това с бойки крясъци, мегафони, тромби и сирени.

И никой не знае кой и как направи разбираеми само рекламните платени блокове. Да разместим агитките и посланията заедно.

„Туй няма да свърши, защото държавата го прави това нещо” каза един събеседник от Столипиново и допълни, че хората си стоят вече у дома и чакат пари, за да си дадат гласа. А преди са яли по едно кебапче.

Ако моделът Бобов дол преди се виждаше по телевизора като репортерско проучване, сега го виждаме като платен репортаж.
Даже кандидатите не можаха да решат да напуснат заедно. До последна капка рейтинг е играта.

Какво излиза накрая. `Сите българи заедно плащат субсидиите на партиите, партиите си осигуряват липса на правила и съответно агитки и така, до края на света.

Главният прокурор говори за надскачане на закона, а по телевизорите му предлагат сделка за Цветан Василев. Пък другият голям акционер предлага да каже как банката да отвори с публични средства.

Накрая дано се намери някой да предложи тези шумни табори, които се местят от телевизор в телевизор, от площад на площад официално да се плащат с вноска към държавния бюджет. Нека политиците на тържищен принцип да наддават по площадите и който даде повече да взема властта. Така ще свърши тази мъка.

Това не сме го правили и ще бъде новина. Защото новините, как партиите се финансират отвъд правилата загоряха на скарите…

А като казахме държавен бюджет… Националното радио, което се финансира от същия… Подарява Жип. Даже два. Черен и бял. Като в Черна котка, бял котарак. Джип, ама пикап. Пикап, ама български… Да направим малко оборот на  българското автомобилостроене… Да има пари за агитки. А може би заради джипа се навъртат толкова бивши генерални директори. А може да дадат единия на другаря Волгин… Нали скоро стана служител на годината.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

CHR хороскоп: оптимистично начало на седмицата

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 20.02. до 26.02.)

Понеделник и вторник до обяд Луната ще преминава през знака Стрелец. Бихме могли да използваме този ден и половина за учене и взимане на изпити, решаване на правни или философски въпроси, занимания с любим спорт, най-вече езда, пътувания в чужбина, общуване с чужденци. Ще сме доста общителни, оптимистични и авантюристични.

Най-добре ще се чувстват през периода огнените знаци Стрелец, Овен и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изненади от близък до тях човек, както и добри предложения за срещи и забавления.

От вторник на обяд до четвъртък включително Луната ще се намира в знака Козирог, което й разположение ще ни накара да обърнем внимание на сериозните неща в живота ни.

Не е изключено да имаме сблъсък с авторитети или хора с власт и да ни се наложи да се борим и отстояваме за своето пред тях. Много е вероятно заради изникващите обстоятелства да станем много по-последователни, старателни и сериозни от обикновено. Възможно е да насочим вниманието си към строителни дейности, оправяне на документация, правене на зъби, лечение на костни или ставни проблеми.

Не е изключено земните знаци Козирог, Телец и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че заобикалящите им пречат да постигнат желаното. Много е важно да са сериозни към задачите и отговорностите си и да влагат достатъчно старание в нещата, които искат да постигнат, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова по-голям успех ще имат.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Водолей, следователно тези два дни ще бъдат подходящи за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи.

В неделя Луната ще влезе в знака Риби, като в 17.00 часа настъпва Слънчево Затъмнение в същия знак.

Тогава движението на нощното Светило (което отговаря за емоционалното ни състояние, чувствителността и подсъзнателните ни копнежи) съвпада със Слънцето (символизиращо талантите, съзнателните ни нужди и желания), но и с Южния Възел (предопределеност, кармичност, съдба). Докато трае събитието Земята, Луната и Слънцето застават на една линия и Слънцето бива затъмнено от Луната за земния наблюдател.

Най-силно ще ни действа Затъмнението от 25.02. до 27.02. и през периода е много вероятно да имаме конфликт между нещата, които искаме съзнателно и между тези, от които се нуждаем на подсъзнателно ниво. Много е важно да се стараем да намерим вътрешния си баланс, за да не прекалим, нито с едното, нито с другото и по този начин да затормозим отношенията си с околните.

Не е изключено да се сблъскаме със стари проблеми или да се натъкнем на хора от миналото, които по един или друг начин ще ни накарат да направим преоценка на изминали събития и по един или друг начин ще ни върнат към предишни напрегнати ситуации. Възможно е да сме свръх емоционални и да кажем или направим неща, за които в последствие да съжаляваме.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Слънчевото Затъмнение за подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Възможно е те много да издребняват, да бъдат със свръх-изострени нерви и не особено търпеливи към останалите.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на театър

| от |

Театърът е светиня. Единственото живо изкуство, което се случва пред очите на неговите консуматори. И заслужава като влизаме в неговите покои, да не се държим като идиоти.

Дори когато сте попаднали в Сатиричния театър случайно, защото там ви е стоварил влакът, или сте си хванали интелигентно гадже, или сте се натресли на комедийна ширпотреба с предизвестен край, театърът като такъв заслужава най-доброто ви отношение и безспорното ви уважение.

Заради самото изкуство и заради къртовския труд на театралните артисти.

Ето няколко семпли правила, които е желателно да спазваме, когато ходим на театър:

1. Не ходим на театър по анцуг

Отдавна вече хората не слагат най-хубавите си дрехи, за да отидат на театър и макар вече така да е прието, това е тъжно. Никой няма да ви задължи да сложите смокинг или вечерна рокля в залата, но елегантното облекло е един толкова приятен реверанс към миналото, в което хората са прекарвали по няколко часа в суетничене преди да излязат и да отидат да видят най-новата постановка в града. Ок, не слагайте бомбета и фишу, но поне свалете скъсаните дънки (и облечете нещо на тяхно място, разбира се). Може да са модерни и много шик, а вие да сте широко скроена личност и арт човек, но арт не значи скъсано и провиснало. Официалните дрехи в театъра са уважение.

2. Не мърморим като досадни лельоци, щом някой иска да си стигне до мястото

Ако сте седнали на местата си в 7 без 10, а някой се опита до стигне до своето, което за зла участ е в средата на реда в 7 без 5, не започвайте да мърморите под мустак, все едно човекът ви е причинил зверски дискомфорт нарочно. Малко толерантност.

3. Не закъсняваме

Дори ако сте от патологично закъсняващите, които носят някакъв специфичен чар, когато става дума за театър, пробутвайте закъснения си на работодателите и приятелите си. Когато става дума за театър, закъснението не е нищо по-различно от груба селска проява. Не може да влизате дори две минути след началото на постановката. Разсейвате зрителите, разконцентрирате артистите, всички ви мразят. С една дума – пречите. Не го правете.

4. Изключваме звука И вибрацията на телефоните

Светла и позитивна е тенденцията все по-рядко фабричната мелодия на Samsung да ехти по време на театрални постановки. Уви, същото не може да се каже за вибрирането. Ако не знаете как да се оправяте с телефона си и не можете да му изключите и звука, и вибрацията, просто го изключете напълно. Няма нищо по-тъпо от това в средата на монолога на Хамлет въздухът да се разцепи от мощна вибрация, издаваща, че държите в чантата си високооборотен вибратор.

5. Не проверяваме какво става във Facebook

Разбирам, че изкушението да си чекнете фийда в средата на представлението е адско, но не бива да го правите. Светещото петно на Facebook-а ви в призрачно-приказната тъмнина на театралния салон е абсолютно некултурна проява на неуважение към актьорите, която трябва да се наказва със закон.

6. Не „заципваме“ и „разципваме“ чантите си, веднъж щом постановката е започнала

Преди седмица гледах „Жюли, Жан и Кристин“ в Сфумато. В момента, в който Албена Георгиева излезе на сцената, жената до мен реши, че е адски важно да измъкне нещо от чантата си, която очевидно беше нещо като мини туристическа раница с над 150 ципа. Докато зрителката успее да изрови салфетката си, актьорите вече излизаха за финален поклон. Наистина, по-добре оставете носа си да капе върху човека до вас, отколкото да продънвате ушите на цялата зала с проклетия цип.

7. Не ядем в залата

Театърът не е кино. Когато отидете да гледате „Петдесет нюанса по-тъмно“, на Дакота Джонсън и Джейми Дорнан не им пука, че хрупате пуканки и си мажете брадичката с барбекю сос за начос. Театралните актьори обаче, ако не сте забелязали, са там, пред вас. Нито те, нито останалите зрители ще изпаднат в еуфория, ако започнете тихичко да гризете солетки по време на някой драматичен монолог. Освен ако не сте диабетици и въпросът за хапване на блокче шоколад не е на живот и смърт, се въздържайте от плюскане за час и половина.

8. Не обясняваме на съседа какво се случва на уше

В театъра всичко се чува. И всеки излишен звук е с децибелите на гръм върху ламаринен покрив. Та дори да сте загрижени, че човекът, с когото сте отишли на театър не е достатъчно интелигентен, за да схване постановката, оставете го в неведение.

9. Аплодираме артистите. Задължително.

Може би не си давате сметка, но тези хора на сцената не са там за забавление. Те работят и работят тежък, изтощителен, умствен, творчески и физически труд, за да забавляват вас. Или за да ви натъжат. Или за да ви накарат да помислите. Във всеки случай, актьорите са на сцената заради своята публика. И заслужават след края на представлението да си вземат поклона. А вие да им го дадете с бурни аплодисменти.

10. Не сформираме пого пред гардероба

Моментът, в който дадена тълпа трябва да се изсипе от едно място и да се излее на друго, винаги е кризисен. Добре е обаче да запазите спокойствие след края на постановката и кротко да изчакате реда си за взимане на палта от гардероба. Това не е Lidl, че да се ръгате с лакти.