Кандидатстването за Mtel Media Masters започва днес

| от |

Научната журналистика е допълнителният фокус в  новото издание на конкурса

Журналисти от всички национални и регионални медии могат да кандидатстват в четвъртото издание на Mtel Media Masters. От днес те могат да изпращат конкурсни материали до неправителствените организации, които са партньор на проекта – Център за развитие на медиите и фондация „Медийна демокрация“.

В своето ново, четвърто издание, конкурсът има допълнителен фокус – научна журналистика. Така, освен най-добрите постижения при отразяване на темите за това как технологиите и иновациите променят живота ни, през тази година надпреварата ще отличи и журналистите, успели да събудят интереса на широката публика към науката и научните изследвания.

Срокът за участие е до 30 септември. По традиция конкурсът има три категории – печатни медии, електронни медии, информационни агенции и нови медии. Всеки кандидат може да участва с до три свои авторски материала, публикувани или излъчени в периода от 1 януари до 30 септември 2014 година. Номинации от медии, неправителствени организации и експерти в областта на медиите също се приемат за участие.

Конкурсните материали трябва да представят теми, свързани с всички области от нашия живот, върху които технологиите, иновациите и науката са оказали влияние. Както в досегашните издания журито на Mtel Media Masters ще определи победителите според няколко основни критерия за оценка – информативност, обективност, аналитичност, собствен стил, творчески и нестандартен подход към темата.

Победителите в трите категории ще бъдат отличени с голямата награда Mtel Media Masters. Те ще получат парична награда в размер на 5 000 лева или професионално обучение на същата стойност. Във всяка от категориите ще бъдат определени по две призови места, за които е определна парична награда от 1 000 лева или професионално обучение на същата стойност.

Наградите Mtel Media Masters ще бъдат връчени на церемония, планирана за края на октомври, а повече информация за конкурса може да бъде открита на http://www.mtel.bg/mtel-media-masters-2014.

Конкурсното жури е:

Весислава Антонова , член на Управителния съвет на Центъра за развитие на медиите.

Журналист. Пише за медиите и рекламата като бизнес. Част е от Управителния съвет на Центъра за развитие на медиите, който е партньор на конкурса от 2011 година. С тяхно съдействие журито на Mtel Media Masters имаше чуждестранни членове през 2011 и 2012 година – Маргарет Съливан и Йън Райт. Благодарение на активните усилия на Центъра много журналисти се включиха в надпреварата, тъй като една от ролите на организаторите е да поощряват участието в конкурса. С професионализма си Центърът допринася всяко следващо издание на конкурса да бъде още по-професионално.

Орлин Спасов , директор на фондация „Медийна демокрация“.

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Доктор по социология. Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Носител на награда от конкурса Mtel Media Masters в неговото първо издание. Радваме се, че и фондация „Медийна демокрация“ се присъединява към организацията на конкурса, вярваме, че нейният опит ще допринесе за развитието на конкурса. 

 

Гергана Паси , посланик на новите технологии на България към Европейската комисия. 

Първият български министър по европейските въпроси след присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Била е заместник-министър на външните работи и народен представител. Съавтор на вече реализираната идея за всеобщо стандартизиране на всички зарядни устройства за GSM апарати. 

 

Доц. д-р Леандър Литов , ръководител на българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN. 

Оглавява катедрата по Атомна физика в СУ „Климент Охридски“ и ръководи българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN. Преподава физика на елементарните частици. Завършил е Ядрена физика в СУ и е специализирал в института за ядрени изследвания в Дубна, Русия.

 

Любов Костова , мениджър на Британския съвет за България. 

Била е също мениджър „Публични комуникации и маркетинг“ в Британския съвет. Преди да постъпи там е отговаряла за международната дейност на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Любов Костова е гост-преподавател в London School of PR в България. Филолог по образование. Човекът, който стои зад лаборатория за слава FameLab“ – инициатива, която търси младото българско лице на науката.

Миролюба Бенатова , разследващ журналист. 

Един от най-награждаваните разследващи репортери: Репортер на десетилетието на Би Ти Ви“, награди от телевизионния фестивал „Сребърен сателит“, „Черноризец Храбър“ през 2005-та година в раздел „Разследване“, награда „Гражданска позиция“ за 2006 година – за отразяването на процеса срещу българските медици в Либия, както и специална награда за разследваща журналистика в изданието на Mtel Media Masters 2012. Автор на книгата „Кристияна Вълчева: 8 години заложница на Кадафи“. В момента е част от екипа на продуцентска компания „Телеман“.

 

Никола Балов , блогър.

Професионално се занимава с писане от 2005 година насам. Работил е за някои от водещите списания и сайтове на технологична тематика в България. През 2011 година печели първа награда в категория Нови медии на конкурса M-Tel Media Masters. От 2009 година списва своя блог за телекомуникации nixanbal.com.

 

 

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.