Как се регулира кръгово движение

| от |

В средата се издига постамент, на него се поставя един лидер, а около него са предвидени обособени места за протести. Допустимо е хората около постамента да си носят мегафони и да подвикват на колите вляво и вдясно да се въртят.

Така изглежда тази кампания в медиите.

Защото от една страна няма излаз към прави улици или магистрали, а от друга от време на време на шофьорите им притъмнява, заради кризисни възстановки, че токът не достига и трябва да направят място за тръби или реактори с портфейлите си.

Обикновено в центъра по препоръка на социолозите или други лица, се издига един. Той е уж неразпознаваем. Наоколо подреждат едни други, които по-късно получават думата, за да влязат във формата за излъчване.

Този в центъра има ослепителна прилика с Остап Бендер. А упражнението вероятно ще продължи до намирането на минимум 12 стола и максимум Златния телец.

И всичко това, заради мълчанието на социолозите. Защото все по-трудно може да се изчисли какво искат твърдите ядра. Защото намаляват и науката не ги хваща. Затова енергията отива за „следене” как вървят схемите за контролиран вот и обследване колко суровина за колко кебапчета има. Има и сценарна креативност – плати си сватба, получи гласове. Но тези сюжети ще ги гледаме след кампанията. В момента вървят автореклами за подгряване на публиката.

В интерес на истината схемата е възможна, защото телевизорите излъчват постоянен шум, достигащ до крясъци, от който нищо не става ясно. Защото медиите са не само с неясни собственици, но и често влизат в неясни съдружия.

Стара новост е и покупката и продажбата на лицензи за телевизионна дейност. Понякога в спешен режим, за максимум една до две кампании, чиято цел е да бъде намерен подходящ пълнеж за гласуване. А какви времена бяха някога, само вестници възникваха.
Но електоратът никога не е доволен и е дисциплиниран да е вечно лаком за забавления.

В миналите сезони имаше борба между телевизора и хладилника.
Някой изненадан има ли, че политиците ни излизат скъпи?

Едно е да си купиш вестник, съвсем друго е да си купиш лиценз за телевизия и кадри за нея. Все някой от кадрите ще ти гласува или ще предизвика съжаление, че е останал без заплата. И все някой ще се намери да го защити, а публиката ще прочете само заглавието.
Не на последно място обаче се случва, защото има участници в тези особени разпродажби, за които има публика. Публиката си мисли, че уж нищо не плаща, но това естесвено не е истина и затова е недоволна. А недоволството вече се купува и продава, но това не е престъпление.
Помните ли онези славни години, в които се спореше какъв формат на вестниците е по-удобен за четене в градския траспорт?

Тогава се наложи мнозинството, което твърдеше, че таблоидния формат е най-удобен. Сега не е редно да има изненадани, че таблоидното съдържание е най-удобно. Защото естествено формата определя съдържанието.

Следваща фаза в тази тъпа игра вероятно ще бъде вестник само със снимки и заглавия и емисии таблоиди по телевизорите.

И „Аз предупредих ли те?“ няма да бъде въпрос, който ще има кой да зададе.

В замяна на това в новините ще може да се вижда как този от постамента артистично пада, за да се върне като месия. Даже поради краткост, има шанс заснетото да влезе в международния обмен от страната, в която са постигнали съвършенство в управлението на кръговото движение.

 
 
Коментарите са изключени за Как се регулира кръгово движение