Изчезващите видове хора

| от Мария Милкова |

На хиляди километри от България, на поляна в Ню Йорк един мъж наблюдава няколко светулки и пише писмо до учителя си. Завършва с думите: „Благодаря за пламъчето”. Мъжът е Павлин Савов, а учителят — физикът Теодосий Теодосиев, по-познат в Казанлък като Тео. Тео има начин да накара стотици ученици от цяла България да седят с часове в изоставен техникум без ток и вода, облечени в няколко ката дрехи и с премръзнали пръсти да пишат уравнение след уравнение — по физика и математика. Днес един от неговите ученици – Павлин е астрофизик и вицепрезидент на „Голдман Сакс”.

„Един от законите на Мърфи казва, че човек, за да постигне нещо голямо в живота си, трябва да има необходимия минимум неблагоприятни условия. Е, ние ги имаме!”. В продължение на 30 години учителят Теодосий Теодосиев успява в нищета и без никаква помощ да подготви едни от най-добрите физици и математици в света. Подготвя ги напълно безплатно в школата си в изоставен техникум в Казанлък. Учениците му печелят златни медали по физика и математика и са в първите места на най-престижните университети в САЩ и Англия. Той преподава по т.нар метод на силовия интелект и вярва, че „главата на един ученик не е кофа, която трябва да напълниш, а факла, която да запалиш”. Преди десетина години физикът дава всичките си спестявания, за да купи старо училище в малко балканско селце край Габрово. Мечтата му е един ден старата сграда да се превърне в „училище за бедни”, където всички деца имат равен шанс за постигане на успехи. През последната година хиляди българи се включиха в каузата му и събират средствата за ремонта.

Той рядко е напускал селото, в което живее, a е изминал хиляди километри. Няма работно време, но няма и почивен ден. Христо Захариев е фелдшер и за последните обитатели на няколко еленски села е единствената връзка със здравната система. Стъпвал е на места, където от години не е стигала линейка. Христо е спасил живота на десетки души. Най-възрастният пациент на Христо е дядо Никола. Здравето не позволява на 100-годишния старец да напуска малката си стаичка и на практика фелдшерът е единствената медицинска грижа, която възрастният човек получава.

Когато преди 20 години се качва в едно софийско такси, Николай Примов не подозира как ще се преобърне животът му. Той претърпява тежка катастрофа, вследствие на която губи зрението си. Следват десетки операции, в които лекарите успяват да запазят едва 4% от зрението на едното му око. Тогава Николай открива рисуването. Започва да създава своите стъклописи и картини и да превръща тъмнината в цветна палитра. Художникът разпознава само светлина и тъмнина, затова в палитрата си подрежда цветовете на тъмни и светли, а стъклописите и картините си рисува с пръсти. Казва, че за толкова години усеща топлината на цветовете.

Древните казвали, че в косите се крие част от душата ни. А едно малко момиче от Костенец го доказва. В края на миналата година 11-годишната Ниа отряза къдриците си и ги дари за перука на онкоболната си учителка. „Тя не просто ми даде косите си, Ниа ми подари надежда”, казва тогава учителката Ангелина Черешарова, която вече не е сред нас. Но надеждата, която Ниа даде, остава. С постъпката си Ниа вдъхнови десетки момичета. Едно от тях е Жани, която наскоро се раздели с дългата си до кръста коса и я дари за перука на дете, страдащо от онкологично заболяване.

Смолян не би бил същият, ако из улиците му не се разхождаше белокос мъж със заразителна усмивка. Преди много години, след взрив, Цветан губи ръцете си, но това не му пречи да бъде автор на над 150 000 снимки и да работи като фоторепортер към местния вестник Отзвук. С няколко ремъка Цветан е пригодил апарата си така, че го държи по-стабилно от много други фотографи. Освен ръцете си, вследствие на взрива Цветан губи и зрението на едното си око, но казва, че за да снимаш, е нужно поне едно. През последната година губи и слуха си. Затова записва фактите около снимките си на фотоапарата. Приятният разговор с него не иска нищо повече от много бели листи и писалка.

Самостоятелната изложба на Мария Милкова – „Изчезващи видове“ ще разкаже истории за волята и неограничените способности на човека. Тя ни среща с учителя на световния учен; с единствения лекар на последните обитатели на няколко еленски села, спасил живота на десетки души; за фотографа останал без ръце, но създал 150 000 снимки и с едно единадесет годишно дете, което решава да дари красивите си коси.

Мария Милкова е победителка в миналогодишния фестивален конкурс за репортажна фотография – „Улиците и нейните състояния“, състоял се в рамките на Фотофабрика 2014 г.

Кои са тези хора и как живеят и изглеждат те ще разберете от ако посетите изложбата от 24. 09. до 23. 10.2015 в Галерия “УниКредит Студио”, София, ул. “Княз Ал. Батенберг I” 12.

Откриването е на 24 септември в 18:30, а част от снимките в нея можете да видите в нашата галерия.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.