Има ли спешна нужда от правила в журналистиката?!

| от |

Георги Лозанов*

Председателят на СЕМ публикува във Фейсбук профила си следното отворено писмо до журналиста Явор Дачков, което публикуваме без редакторска намеса.

Дачков,

Пиша ти тук, но, ако намериш малко чест и смелост, си го тури и в галерията – като право на отговор заради това, че в миналия брой си позволяваш да пипаш името ми с пръсти, лепкави от мръсотията на писанията ти през последните години.

Независимо, че явно съм само претекст, за да изкараш за кой ли път (сигурно ти ги смятат на брой споменавания) опорните си точки за престъпника Борисов, демократичните комунисти и „неморалните и нечистоплътни” протестиращи граждани.

Нямам никакво намерение да споря с теб, както не съм спорил, когато защитаваше като опълченец на Шипка Костов, докато беше на власт, а после го ругаеше като каруцар; нито когато се правеше на десен, а след това се разположи удобно в антизападното лоби.

За да спориш с някого, той трябва да притежава поне някакъв морален интегритет. И сега нямаше да ти отговорям, ако не беше напуснал сферата на публичните мнения и не се беше проявил долно в човешкия смисъл на думата.

За да продадеш отново все същия нескончаем текст си го препакетирал в увода и заключението с обиди и лъжи „на кило” срещу мен, подкрепени и с лъжата на фотоколажа. Обидите са с въображението на махленска клюкарка, седнала да пише донос до кварталния.

А лъжите са във всяко изречение – от това, че съм мълчал по въпроси, по които не само съм говорил, а сякаш са взети от статиите, интервютата и пререканията ми в парламента, до старата популистка глупост, че българските данъкоплатци плащат за СЕМ, след като е добре известно, че той се издържа не от данъци, а от такси, събирани от радио и телевизионните оператори. Но защо да не хванем хората за джоба и да ги подтикнем на мразят този, който ни е изгодно.

Накрая става съвсем ясно, че не съм ти аз болката. Представил си ме – и с това вече няма как да ме обидиш, като „събирателен образ” на онази „интелигенция, чиито истерии бяхме принудени да търпим преди година по софийските улици” и чиито писатели, художници, артисти и певци произвеждали „кич, плиткост, баналост”.

А ти как си с книгите, ролите и песните? Или с каквото и да е било друго, което да те измъкне от жълтата преса и да те направи част от културата? Мислиш ли, че те или аз сме ти виновни, че се превърна в озлобен несретник. И колко време ще ти е необходимо да прозреш, че когато преработваш съжалението към себе си в злоба срещу останалите, ставаш несретник на квадрат, който ухилено гледа от страницата в галерия, без въобще в случая да е необходим фотоколаж.

Не казвай само, че твоите постижения са в журналистиката, защото там е най-големият ти провал. Първото условие за тази професия е независимостта – ти да си ти в текстовете си, а именно според твоите документирани признания нямало как да не си на някого в медиите.

Затова важното за теб било да можеш да си плащаш кредитите. Попаднал си във водовъртежа на поръчката и ползата, резултатът от който може да е само един – затихваща медийна чалга. И след последното ти излагане в галерия мисля, че шанс за измъкване вече нямаш.

Така че преставам да водя с теб преки или задочни диалози, въпреки че през годините може да е имало и приятелски интонации в тях.
Гледай на това, което съм ти написал, като на другарска жалейка.
Г. Лозанов

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер