Двойните стандарти в медийната цензура на хип-хопа

| от Thérèsa Voskanyan |

Американската „простотия“ по-разпространена от българската

Няма да ви занимавам с хитовата тема Рут vs Саня – това се издъвка, че и се изплю вече. Днес ме изуми нов вид цензура, а по-конкретно премахването на „просташките“ парчета на БГ звездите от ефира. Ей на, оня ден бяха и БГ Хип-хоп наградите, ама само, ако знаеха звездите, че парчетата им се редуцират от големите влиятелни медии нямаше така да се радват и гордеят от получените статуетки. Имаме вътрешна информация, че някаква лелка се е била обадила наскоро да се оплаче от песните на Криско, защото били просташки. Има резон дамата! Вярно е, че повечето рап песни са вулгарни и богати на ругатни. Вярно е, че Криско не е Шекспир, но каквото и да си говорим нито пък Лил Уейн е Бодлер. И какво се случва, махаме българската простотия и си оставаме с американската. Защото Криско ни скандализира като пее за „сутиени“, но нищо ни няма, ако на ден по 100 пъти ни пускат „Drunk in love” на Бийонсе, където Джей Зи твърди, че закусва с на жена си „Breasteses“. Не ме разбирайте погрешно, не съм тръгнала да искам пълна цензура и на американските парчета. Все пак съм от поколението израстнало с Мтв културата и още от малка съм си грачела пред телевизора „Bootylicious” на Destiny’s Child. Говорейки за booties, от къде на къде ще слушаме одата на задните частни на Джей Ло, пък ще забраняваме на родните ни рапъри и артисти да не употребяват думата „задник“. С какво американския задник е по-добър от българския, питам аз? Да не би извисените лелички да нямат седалищни части и за това се обиждат от тази дискриминация. Вярно, не е приятно Nicki Minaj да ти пее посред бял ден „Fuck the skinny bitches in the club! I wanna see all the big fat ass bitches in the muthafuckin’ club” и малко е обидно за нас, клетите клечовци, ама пък има достатъчно много представителни на „дъ скини бичез“ по модните подиуми пък.

10957425_1044952848855284_1578583938_n

И така се връщам към изнтънчените уши на драгия зрител/слушател, който не желае ежедневието му да е препълнено с жаргонизми и вулгаризми. То за това си има таргет и специализирани радиа и телевизии, където се пуска класика като Лучано Павароти и симфонии на Моцарт и Шуберт. Ама пък медиите трябва да са наясно, че на такива аристобабки не може да се угоди. Утре пък ще махнат рока от чартовете, с предтекст, че е агресивен и изнежените уши на бабките не може да трае такава врява. Вярно е, че до един определен час, речта и музиката трябва да са адекватно цензурирани заради подрастващите. Но в крайна сметка излиза, че като не разбират текста, който им е пуснат е ОК, да се върти по музикалните канали. И сега заради един текст на Криско ще трябва да страда едва прохождащата БГ хип-хоп култура. Еми, ще си висим ние на американския рап щото „Хип-хопа им е много по-добър от хип-хопа ни“, пък после ще се чудим що така подрастващите се радват на чалгата. Изненаадааа – щото само нея разбират! Защото тя е добре наложена от едни 20 години. И най-вече, защото е на български! И Калина, Малина, Герганка и Петранка пак ще са с една крачка напред, защото – чисто и просто – техните сутиени и задници не се цензурират от техните медии.

Аз пък ви поздравявам тематично с едно българско парче – Мрънкобин на Jay, който още по тематично завършва с
„Ето ти този мрънкобин,
на бабките от него скрий тънко с грим.“

 
 
Коментарите са изключени за Двойните стандарти в медийната цензура на хип-хопа