Директорът на БНР закрива предаването си с „Let it be“, протестира срещу себе си

| от |

В понеделник генералният директор на БНР закри предаването си с песента „Let it be“. Когато по радиото зазвучи тази песен, това значи протест. Срещу кого протестира генералният директор на БНР? Оказа се, че срещу себе си.

В свой материал за КЛУБ Z колегата Иван Бедров разказва подробности.

„До чуване, уважаеми слушатели. Останете с програмата на „Хоризонт“ И зазвучава легендарната песен на The Beatles “Let It Be”. На другия ден друго предаване завършва по същия начин. След седмица отново. Така е в последните почти два месеца и някои слушатели вероятно си задават въпроса какво се случва в Българското национално радио. Защото „Let It Be” в България не е само известна песен, а символ на протест в обществените медии още от началото на демокрацията.

Напрежението е факт. Синдикатът „Свободно слово“ обвини ръководството на радиото, че управлява непрозрачно, че не спазва колективния трудов договор и че създава нови структури, които да отнемат редакционната независимост на екипите на съответните предавания. Става дума за продуцентски съвети, назначавани от директорите на програмите, които все още не е обявено какви точно правомощия ще имат по отношение на темите и гостите в предаванията.

„Досега в историята на БНР екипите са избирали темите и събеседниците в предаванията. Сега се случва да получаваме препоръки, обаждания в нюзрума, „творческо“ участие за монтиране на материали. Предвиждат също новосъздадените органи да определят темите и събеседниците в конкретните предавания. Това се е случвало и преди, но в резултат на стачки е имало корекции“, казва председателят на синдиката Ирен Филева, журналист от програма „Христо Ботев“.

„Свободно слово“ е изпратил две декларации до Управителния съвет. Наред с трудово-правните въпроси, журналистите посочват и примери на свалени от ефир предавания, на обявяване на конкурси за водещи без знанието на самия екип и очакването им редакционната свобода да бъде отнета от нови структури, назначени от ръководството. Оценката на „Свободно слово“ е, че промените застрашават точно свободата на словото.

„Каква свобода в една 24-часова програма?! Не може дясната ръка да не знае какво прави лявата. Не може да има някакъв вид свобода, добре – не свобода, Х да направи предаване с трима гости и две преки включвания и да не е обсъдено предварително, че в студиото ще бъдат този и този, а в следващото предаване при другия водещ ще бъдат други двама“, обяснява генералният директор на БНР Радослав Янкулов.

„Къде бяха „Свободно слово“, когато СЕМ три пъти ни вика, за да обясняваме защо в предаването на Волгин има само една гледна точка? Къде бяха, когато техни колеги нарушиха етичните правила по време на банковата криза?“, пита Анюта Качева от УС на БНР.

Тя обясни, че предаването „От петък до петък“ не било свалено, а спешно излязло в лятна отпуска, след като в студиото репортер споделил съвет от негов познат да си изтегли парите от конкретна банка.

„В резултат на което на директора му се обади Иван Искров и да не казвам кои други хора. Когато това нещо се каже в ефир, звънят премиерът или директорът на БНБ, звънят на генералния директор, а не звънят на водещия и питат какво прави общественият оператор“, казва Качева.

„За мен най-тревожна е липсата на прозрачност, еднолично управление с неясна цел. Откакто възстановихме „Свободно слово“, започна непрестанно убеждаване, че ние сме маргинална групичка, която няма право на мнение“, казва Таня Величкова, секретар на синдиката и водещ на „Неделя 150“.

Генералният директор изискал протоколи от събранията на синдиката и списъци на присъствалите. „Нямаме задължение да правим това. Ръководството знае кои сме“, казва Филева. Според нея голяма част от журналистите в „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ подкрепят действията на синдиката, макар и не всички да застават с името си.

Радослав Янкулов определя програма „Хоризонт“ като „много добра, но може да бъде още по-добра“. Според него протестиращите са доволни от програмата и бранят статуквото.

Още по темата в материала на колегите ТУК.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки