Дидие Щосел: Целта е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви догодина

| от |

Публикуваме със съкращения интервюто на Дидие Щосел за в. „Преса“

- Нова премести „Часът на Милен Цветков“ непосредствено преди полунощ и така разчисти следобедния пояс. Защо?

- Това е един вид тест. Дадохме си сметка, че да се говори за политика между 16,30 и 17,00 ч., не работи много добре. Потърсихме добри практики и видяхме, че в Гърция политическите токшоута след полунощ са много успешни. Обсъдихме с Милен идеята за новата концепция за късно политическо токшоу и той я прие с ентусиазъм. Даваме си сметка, че ще е трудно, защото зрителите не са свикнали да гледат политика в такъв час. Все пак решихме да експериментираме и ще дадем на Милен достатъчно време.

- Кой ще заеме мястото на Кеворкян в неделя следобед?

- Никой не може да заеме мястото на Кеворк. Интересно е, защото с него развих много добри лични взаимоотношения, въпреки че той не е от хората, които виждам всеки ден в телевизията, както е с Ани Цолова, Ани Салич или Николай Дойнов. Благодарение на дъщеря му, която превежда на нашите срещи, имахме многократни и изключително дълги разговори, някои от които са били дори по 3-4 часа. Намирам го за изключително интересен и ерудиран човек.

За мен „Всяка неделя” е част от българската история. Ако при създаването му е имало формати и лицензи в България, сигурен съм, че това щеше да е най-успешният български формат. От него тръгват много идеи и рубрики, които в момента виждаме в други предавания. Както и самият Кеворкян казва, в момента има 12, 13 или 14 негови клонинга. В такава среда се губиш, дори да си най-добрият. След като договорът му изтече, имахме дълъг разговор и аз му казах: „Не е необходимо да бъдеш един измежду 13. Нека през есента помислим как да използваме силата ти.“ Той вече спомена в интервю за „24 часа”, че сме обсъждали как в бъдеще може евентуално да се вглежда в някоя известна фигура от съвременната българска история. Да я анализира, както само той може, да я представи, да я сблъска със съвременността. Това засега е само идея, но е посоката, в която мислим.

- Има ли тенденция Нова да вади външните продуценти от публицистичните си предавания?

- Преосмислихме концепцията за публицистиката ни – искаме в бъдеще тя да се реализира като вътрешни продукции, а не като външни. Ако погледнете програмата ни от миналия сезон, ще видите, че почти всички публицистични предавания през уикенда бяха дело на външни продуценти. Това има предимства и недостатъци. Искаме да създаваме публицистични предавания, които да принадлежат на Нова. Разбира се, ще има и изключения, но в бъдеще по-голямата част от публицистиката ще се създава от екипи на телевизията. Никой не би искал да инвестира време и средства в едно предаване и след време някой друг да му го вземе.

- В интервю за „Преса“ преди година споделихте сериозни планове за „Новините на Нова“. Преди дни обаче Би Ти Ви обяви, че за втори пореден месец „Би Ти Ви новините“ бележат ръст за ваша сметка. Доволен ли сте от развитието на „Новините на Нова“?

- Да, изключително много. Това, за което вие говорите, са данни на ГАРБ. Днес ние гледаме основно данните на агенция „Нилсен”. Мисля, че няма нужда да обяснявам какво е „Нилсен” – присъствие в 30 страни и дял около 40 на сто от пийпълметричния пазар в света. Данните на „Нилсен” показват, че през януари във възрастовата група 18-49 години новините на Би Ти Ви в 19 ч. имат около 34,5 на сто от аудиторията, а на Нова – 23,6 на сто. През юли Би Ти Ви в 19 ч. има 28,5, а Нова – 24,5. Тоест, разликата от 11 на сто вече е само четири пункта. Знам, че заличаването на предимството на Би Ти Ви в новините ще отнеме още време, но спад от 11 пункта до 4 за само седем месеца не е лошо, нали? Ани Салич и Ники Дойнов вършат отлична работа, както и Христо Калоферов и Даниела Тренчева. Моята цел е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви през първата четвърт на 2015 г.

- Поне през следващите две години футболното първенство на България ще се излъчва в програмите на „Нова Броудкастинг груп“. Имате ли специални планове за отразяването му?

- Доскоро обмислях включване на мач в програмата на Нова в неделя. В момента срещите се излъчват само по Диема и по Нова спорт, защото е лято, а мачовете се играят в часове като 19 и 20 ч., които по Нова са запазени за друго. През есента положението ще се промени и мачовете ще започват в 16 или 17 ч., което ги прави подходящи и за Нова телевизия. Междувременно научихме, че Би Ти Ви ще местят „120 минути” на Светослав Иванов в неделя. Ние обмисляме преместването на Сашо Диков в неделя, защото той прави много добри резултати срещу „120 минути”. Ако всичко това се случи по този начин, то мачът от българския шампионат по Нова ще е в събота.

- По-лесно ли ще е за Нова и за Би Ти Ви, че след затварянето на Корпоративна търговска банка TV7 очевидно отпада от битката на големите телевизии?

- Казвал съм го и преди. Във всяка източноевропейска държава с конкурентен телевизионен пазар има по две големи частни телевизии. Така е в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния. В България от 2008 има опити да се направи и трета голяма телевизия. Първо беше Про.бг, а след това и TV7. За двете телевизии безуспешно и срещу пазарната логика се инвестираха страшно много средства. Сега отново сме в ситуация, в която има само две телевизии, които се стремят към първото място. Като цяло това е положителна новина за пазара. Първо, разходите ще се нормализират, защото когато три телевизии се стремяха да станат №1, цените излязоха извън контрол. Рекламодателите отново ще знаят, че има две телевизии, с които да преговарят.

И най-важното, медиите отново ще са медии. Експериментът с TV7 беше по-скоро политически и икономически, опитваха се да контролират ситуацията чрез пийпълметрия и рекламни агенции. Сега на пазара отново имаме две медии, които не искат никакви бонуси извън него.

Що се отнася до КТБ, аз съм банкер по професия и мога да кажа, че познавам този пазар по-добре от телевизионния. Ако аз бях гуверньорът на БНБ, щях да се запитам, преди да се стигне до тази ситуация, как една банка расте с по 20-30 на сто на година, при положение че всички други го правят с най-много 1-2 процента.

За мен хората с влогове до 100 000 евро трябва да получат възможно най-скоро поне част от парите си. Знам, че във Фонда за гарантиране на влоговете има само два милиарда, което не би покрило всички депозити. Властите обаче не трябва да забравят, че за много хора тези 100 000 евро са всички пари, които те имат и са спестили.

Хората с влогове над 100 000 евро ще се наложи да поемат рисковете на пазара. Няма как да очакваш лихва от 8-10 процента и в това да няма риск. Надявам се в следващите 2-3 месеца нещата да се оправят. От информацията става ясно, че в КТБ са затворени около пет милиарда лева, което е около 7 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това е твърде много.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.