Дали хората бъркат дистанционното и бюлетината

| от |

А дали не е защото медиите бъркат рейтинга с доверието. Заради оцеляването.

Щипка демография – селата изчезват, щипка мода – карикатуристите имат ден за рисуване на кофи, политици и хора и щипка сметки – къде и как ще се гласува по света. Без да броим станалите дежурни сюжети, където хора се събират на разни места в България, защото не са получавали заплати.

Схемата, вероятно неволно са  преписали от една стара книжка на Уди Алън с атрактивното заглавие – Ако импресионистите бяха зъболекари. Обаче заглавието освен атракция има и двойно разумно дъно, което очевидно при късото бягане с рейтингите липсва.  Защото е само въпрос на проблясък.
На гърба на книжката, издадена в библиотека „Панорама”, Мишел Бужю е написал:
„Дозиране на пропорциите в коктейла:
щипка смях/през сълзи/,

Лъжичка отчаяние, чашка абсурд…”

Кой го има описан в цялата схема на абсурда ни днес.

За вестниците листите, водачите и дебненето са най-итересни. Истинската битка щяла да се състои в столичния квартал Люлин.
А някога в Бургас ставаше ясно кой ще спечели изборите. Оказва се, че сега тези избиратели, сочени за представителна извадка са мигририли в столицата, в 25 мнгомандатен избирателене район /МИР/.

Най-много българи са заявили желание за участие в Турция, двойно повече в сравнение с миналогодишния вот за народни представители на 12 май. Подаването на заявления за гласуване в чужбина обаче ще продължи до 9 септември. Има време за купуване на фабрики до 8 септември. И съмненията за контролиран вот ще станат вносен сюжет. Това ще бъде една нова специфика за имуществен ценз за медиите. Не всички ще могат да си го позволят. Което пък ще значи, че нямащите съответния имуществен ценз ще разчитат на публиката си. А дали я познават  и ще цитират достоверните факти пък ще е въпрос на късмет. Всеки с пощата и флашките си.

Славните времена по броенето на пристигащите автобуси свършиха.

Как стояха днес работите с дистанционното.

Докато зрителите „поръчваха” омбудсмана по телефона да се яви в bTV, по БНТ Константин Пенчев каза:
„Гласувайте масово, изберете по-малкото зло.”

По същото време бяхме в Столипиново, по повод кандидатстването на Пловдив за културна столица.
След 8 часа реда беше  от Жан Клод Юнкер. Без да знае естествено, жените бяха с предимство в телевизорите.

В БНТ, големите инфраструктурни проекти, предсрочните избори и енергийния борд коментира вицепремиерът Екатерина Захариева.
В bTV гостува Татяна Дончева под заглавието – Опънати нерви – след изборите безпринципна коалиция или политическа криза. Ролята и бе нещо средно между театрален критик, психоаналитик и футболен коментатор.
В Нова гостува Лиляна Попова, озаглавена като – Кой с кого, пред фалит ли е държавата?

По-наблюдателните зрители видяха невидимя 25-ти кадър – кабинетите у нас  работят само по година.

То хубаво, обаче от рейтингите зависи кой да говори от телевизора, от което куца логиката и води до все по-масовото запяване на рефрена – всички са маскари.

За това обаче след няколко изречения. За пеенето де.
Телевизорите имат вид  изглед…понякога бурен, понякога необяснимо лъчезарен и забавен.

Цитат на деня – Стига сте слушали тази слушалка!
Към Антон Хекимян при опита му да прекъсне Татяна Дончева.
Така че, умната със слушалките.

Чашата абсурд на финала на сутрешното надбягване с рейтинга поднесе председателят на независимия орган, който регулира медиите – СЕМ фалира и няма да може да следи какво се случва в медиите. И гражданите му пишат за Криско и Мария Илиева, а те могат евентуално да санкционират електронните медии, които евентуално ги излъчват.

Не спирайте да пУказвате на тия хора как логиката се мята.
И не, не провиждайте пъклен план и таен заговор. Просто при кратките бягания за рейнтинг така се случва.
Докато няма правила, които журналистите да седнат и да напишат. Не собствениците на медии, журналистите.

Защото, когато няма правила на хората с власт им е лесно – правиш всички нарушители и после отстраняваш неудобните.
Ама се забравя…

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.