Дали хората бъркат дистанционното и бюлетината

| от |

А дали не е защото медиите бъркат рейтинга с доверието. Заради оцеляването.

Щипка демография – селата изчезват, щипка мода – карикатуристите имат ден за рисуване на кофи, политици и хора и щипка сметки – къде и как ще се гласува по света. Без да броим станалите дежурни сюжети, където хора се събират на разни места в България, защото не са получавали заплати.

Схемата, вероятно неволно са  преписали от една стара книжка на Уди Алън с атрактивното заглавие – Ако импресионистите бяха зъболекари. Обаче заглавието освен атракция има и двойно разумно дъно, което очевидно при късото бягане с рейтингите липсва.  Защото е само въпрос на проблясък.
На гърба на книжката, издадена в библиотека „Панорама”, Мишел Бужю е написал:
„Дозиране на пропорциите в коктейла:
щипка смях/през сълзи/,

Лъжичка отчаяние, чашка абсурд…”

Кой го има описан в цялата схема на абсурда ни днес.

За вестниците листите, водачите и дебненето са най-итересни. Истинската битка щяла да се състои в столичния квартал Люлин.
А някога в Бургас ставаше ясно кой ще спечели изборите. Оказва се, че сега тези избиратели, сочени за представителна извадка са мигририли в столицата, в 25 мнгомандатен избирателене район /МИР/.

Най-много българи са заявили желание за участие в Турция, двойно повече в сравнение с миналогодишния вот за народни представители на 12 май. Подаването на заявления за гласуване в чужбина обаче ще продължи до 9 септември. Има време за купуване на фабрики до 8 септември. И съмненията за контролиран вот ще станат вносен сюжет. Това ще бъде една нова специфика за имуществен ценз за медиите. Не всички ще могат да си го позволят. Което пък ще значи, че нямащите съответния имуществен ценз ще разчитат на публиката си. А дали я познават  и ще цитират достоверните факти пък ще е въпрос на късмет. Всеки с пощата и флашките си.

Славните времена по броенето на пристигащите автобуси свършиха.

Как стояха днес работите с дистанционното.

Докато зрителите „поръчваха” омбудсмана по телефона да се яви в bTV, по БНТ Константин Пенчев каза:
„Гласувайте масово, изберете по-малкото зло.”

По същото време бяхме в Столипиново, по повод кандидатстването на Пловдив за културна столица.
След 8 часа реда беше  от Жан Клод Юнкер. Без да знае естествено, жените бяха с предимство в телевизорите.

В БНТ, големите инфраструктурни проекти, предсрочните избори и енергийния борд коментира вицепремиерът Екатерина Захариева.
В bTV гостува Татяна Дончева под заглавието – Опънати нерви – след изборите безпринципна коалиция или политическа криза. Ролята и бе нещо средно между театрален критик, психоаналитик и футболен коментатор.
В Нова гостува Лиляна Попова, озаглавена като – Кой с кого, пред фалит ли е държавата?

По-наблюдателните зрители видяха невидимя 25-ти кадър – кабинетите у нас  работят само по година.

То хубаво, обаче от рейтингите зависи кой да говори от телевизора, от което куца логиката и води до все по-масовото запяване на рефрена – всички са маскари.

За това обаче след няколко изречения. За пеенето де.
Телевизорите имат вид  изглед…понякога бурен, понякога необяснимо лъчезарен и забавен.

Цитат на деня – Стига сте слушали тази слушалка!
Към Антон Хекимян при опита му да прекъсне Татяна Дончева.
Така че, умната със слушалките.

Чашата абсурд на финала на сутрешното надбягване с рейтинга поднесе председателят на независимия орган, който регулира медиите – СЕМ фалира и няма да може да следи какво се случва в медиите. И гражданите му пишат за Криско и Мария Илиева, а те могат евентуално да санкционират електронните медии, които евентуално ги излъчват.

Не спирайте да пУказвате на тия хора как логиката се мята.
И не, не провиждайте пъклен план и таен заговор. Просто при кратките бягания за рейнтинг така се случва.
Докато няма правила, които журналистите да седнат и да напишат. Не собствениците на медии, журналистите.

Защото, когато няма правила на хората с власт им е лесно – правиш всички нарушители и после отстраняваш неудобните.
Ама се забравя…

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.