Дали хората бъркат дистанционното и бюлетината

| от |

А дали не е защото медиите бъркат рейтинга с доверието. Заради оцеляването.

Щипка демография – селата изчезват, щипка мода – карикатуристите имат ден за рисуване на кофи, политици и хора и щипка сметки – къде и как ще се гласува по света. Без да броим станалите дежурни сюжети, където хора се събират на разни места в България, защото не са получавали заплати.

Схемата, вероятно неволно са преписали от една стара книжка на Уди Алън с атрактивното заглавие – Ако импресионистите бяха зъболекари. Обаче заглавието освен атракция има и двойно разумно дъно, което очевидно при късото бягане с рейтингите липсва. Защото е само въпрос на проблясък.
На гърба на книжката, издадена в библиотека „Панорама”, Мишел Бужю е написал:
„Дозиране на пропорциите в коктейла:
щипка смях/през сълзи/,

Лъжичка отчаяние, чашка абсурд…”

Кой го има описан в цялата схема на абсурда ни днес.

За вестниците листите, водачите и дебненето са най-итересни. Истинската битка щяла да се състои в столичния квартал Люлин.
А някога в Бургас ставаше ясно кой ще спечели изборите. Оказва се, че сега тези избиратели, сочени за представителна извадка са мигририли в столицата, в 25 мнгомандатен избирателене район /МИР/.

Най-много българи са заявили желание за участие в Турция, двойно повече в сравнение с миналогодишния вот за народни представители на 12 май. Подаването на заявления за гласуване в чужбина обаче ще продължи до 9 септември. Има време за купуване на фабрики до 8 септември. И съмненията за контролиран вот ще станат вносен сюжет. Това ще бъде една нова специфика за имуществен ценз за медиите. Не всички ще могат да си го позволят. Което пък ще значи, че нямащите съответния имуществен ценз ще разчитат на публиката си. А дали я познават и ще цитират достоверните факти пък ще е въпрос на късмет. Всеки с пощата и флашките си.

Славните времена по броенето на пристигащите автобуси свършиха.

Как стояха днес работите с дистанционното.

Докато зрителите „поръчваха” омбудсмана по телефона да се яви в bTV, по БНТ Константин Пенчев каза:
„Гласувайте масово, изберете по-малкото зло.”

По същото време бяхме в Столипиново, по повод кандидатстването на Пловдив за културна столица.
След 8 часа реда беше от Жан Клод Юнкер. Без да знае естествено, жените бяха с предимство в телевизорите.

В БНТ, големите инфраструктурни проекти, предсрочните избори и енергийния борд коментира вицепремиерът Екатерина Захариева.
В bTV гостува Татяна Дончева под заглавието – Опънати нерви – след изборите безпринципна коалиция или политическа криза. Ролята и бе нещо средно между театрален критик, психоаналитик и футболен коментатор.
В Нова гостува Лиляна Попова, озаглавена като – Кой с кого, пред фалит ли е държавата?

По-наблюдателните зрители видяха невидимя 25-ти кадър – кабинетите у нас работят само по година.

То хубаво, обаче от рейтингите зависи кой да говори от телевизора, от което куца логиката и води до все по-масовото запяване на рефрена – всички са маскари.

За това обаче след няколко изречения. За пеенето де.
Телевизорите имат вид изглед…понякога бурен, понякога необяснимо лъчезарен и забавен.

Цитат на деня – Стига сте слушали тази слушалка!
Към Антон Хекимян при опита му да прекъсне Татяна Дончева.
Така че, умната със слушалките.

Чашата абсурд на финала на сутрешното надбягване с рейтинга поднесе председателят на независимия орган, който регулира медиите – СЕМ фалира и няма да може да следи какво се случва в медиите. И гражданите му пишат за Криско и Мария Илиева, а те могат евентуално да санкционират електронните медии, които евентуално ги излъчват.

Не спирайте да пУказвате на тия хора как логиката се мята.
И не, не провиждайте пъклен план и таен заговор. Просто при кратките бягания за рейнтинг така се случва.
Докато няма правила, които журналистите да седнат и да напишат. Не собствениците на медии, журналистите.

Защото, когато няма правила на хората с власт им е лесно – правиш всички нарушители и после отстраняваш неудобните.
Ама се забравя…

 
 
Коментарите са изключени за Дали хората бъркат дистанционното и бюлетината