Чия е тази независимост?

| от |

Да уточним в началото какво е журналистиката и какво правят журналистите. Бегъл прочит дори в Уикипедия, дава ясна представа за журналистиката.

Като разказ – обяснение за случващото се в живота ни и причините за това. Или както е казал Андрю Мар „Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат.” По нашенските правила изречението трябва да се чете така – новините са това, което консенсусът от собствениците на медии реши.

Обикновено хората има друг прочит. Все повече и не само по избори, някои искат да чуят конкретно това, което им се иска. Викаме им кампании.

За разлика от тях журналистите би трябвало да знаят, че това не може да се случи, всеки да чува това, което иска. Не само заради задаването на въпроси, но и заради съпоставянето на отговорите, които правят новините. Прочитът у нас отново има нужда от редакция. Липсващото последно изречение е от значение. Защото новините са кратки и няма как в тях да влезе всичко, което журналистите са чули и имат предвид в други ситуации. Обикновено тогава говорим за метафори от политически порядък.

Затова хората не разбират за натиска върху журналистите, както и голяма част от уж разбираемите метафори.
Кои обаче са по-значимите метафори?

По-известните сполучливи опити за натиск върху журналисти са станали метафори. Кой не помни за старите, добри мобифони? Лошото е, че след метафорите не следва нищо. Нямат си ни майка, ни баща. Често нито дори се претендира в публичното пространство за авторски права. Което си е парадокс.

Защо една новина да е първа или в хроника често е крайно неразбираемо за хората, извън журналистите. В случаите, които новината отсъства, хората коментират отсъствието и това създава белите петна и влияе като ХААРП, подхранвайки всевъзможни теории на конспирацията. Викат му напоследък хибридна война, но си е чисто информационна.

В журналистиката обаче няма и не може да има само новини. Има и публицистика. А тя отдавна е в конкуренцията на сапунки и риалити формати. Особено в условията на изострена външно политическа медийна война и локални конфликти навсякъде по света.

Накратко казано, каквото и да Ви говорят за плурализъм и всички гледни точки, говорят Ви за пари и лобизъм. Не само защото няма как всички да се плезим като Айнщайн. Но и защото ходенето без чорапи не прави от неносещите ги Айнщайн.

Също както не прави от забавата с чорапи или не, публицистика.

По принцип и за независимостта по нашите земи има два прочита. Един за празник и един за делник. В делника пък се оказва, че колкото и да мислим нищо не зависи от всеки един от нас. Обикновено затова трябват и пари. И е редно да се знае кой и защо ги дава. И затова и за празниците имаме и друг прочит, като за извънредни почивни дни.

Малко друга метафора ни се получава и за празниците, по света ги има, у нас – не.
Но е добре поне за консенсуса за новините да има правила.

Например, както за политиците дори у нас има известни правила да публикуват имотното си състояние, така и за собствениците на медии е редно не само да знаем кои са, но какви опасни връзки имат помежду си и с политиците.

За да не питаме малоумно дълго КОЙ.

Инак забавата ще става все по-жълта. Добре е да знаем поне кой взема консенсусът за това какви новини ще чуваме. Поне след 106 години следва да го разкрием.

За да не минем в процедура по закриване…
И да търсим в социалните мрежи липсващите новини.

…Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако без перуши­на, което населява сивите прос­транства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко.

Иван Хаджийски, из „Оптимистична теория за нашия народ“, 1938 г.

 

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.