БНР чества своята 79-а годишнина

| от |

d573c075f01ef7929b7304f46aad858f

Българското национално радио чества своята 79-а годишнина. Традиционно на празника ще бъдат раздадени наградите „Сирак Скитник“. Церемонията ще се състои на концерт-спектакъл в Софийската градска художествена галерия днес.

Водещи на вечерта ще бъдат Таня Величкова и Ангел Григоров. Тази година наградите на името на първия директор на Радиото се присъждат в три категории – „Радиожурналистика“, „Радиопредаване“ и Голямата награда за значим принос в развитието на Радиото.

Претендентите за голямата  награда са конкурса „Златна пролет“  и предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“ и младежката програма на БНР Радио София.

Калин Катев коментира: 

Убеден съм, че имам право да се гордея със „Спорт и музика“. През всичките тези години, в които съм бил зад микрофона  на предаването, няма как да не спомена Петър Симеонов Петров и до него Петър Милушев – осователите. Естествено е да изпитвам гордост, както предполагам и останалите колеги, защото това са си завидни 50 години.

Хелия Чавдарова каза: 

Идеята да отличим конкурса за нова поп и рок музика „Златна пролет“ е това, че през годините, а те не са малко – вече 45. Този конкурс продължава да поддържа и да буди духа на Българина. Той е докоснал живота на всеки един от музикантите в България, особено големите и утвърдени имена.

Митко Димитров заяви: 

За изключително кратко време радио София успя да преобрази своя облик, въведохме нови предавания и ако трябва да се изразя малко по шеговито и защото слушателите на радио София вече могат да научават всичко за всеки километър от Е-79 до Калотина и защото пускаме повече музика, отколкото са магистралите у нас.

Награда за радиожурналистика:

1. Людмила Борисова – „Часът на репортера“, Радио Шумен. В предаването се представят злободневни теми, както и теми с обществено значим интерес от регионален и национален характер. В „Репортерския час“ се дискутират и абсурди от действителността или драматични лични истории. Търсят се не само теми, но и решения на проблемите, засегнати в тях, провокират институции и организации да се намесят в решаването на проблемите. Темите от предаването реално провокират активни граждански позиции.

2. Ирен Филева – „Клубът на журналистите“, програма „Христо Ботев“. Авторката и водеща през март 2013-а година получи награда за цялостен принос на Асоциацията на европейските журналисти – България. В „Клубът…“ гостуват колеги от медийната гилдия с различни гледни точки в дискусия за смисъла и отговорността на журналистиката и пороците, които удрят по нейния авторитет. Предаването стана територия на свободното слово и авторитети го използват за трибуна на изразяване.

3. Кармен Манукян – водеща на „Нощен Хоризонт“, програма „Хоризонт“. Нужно е да бъдат стимулирани усилията й, работата й за интересно и оригинално представяне на събеседниците и темите, вниманието към документи и записи от „Златния фонд“ и ярко присъствие пред микрофона.

Награда за радиопредаване /радиопроект/ мултимедиен проект:

1. Предаването „Техно радар“ с водещи Алекс Михайлов и Митко Петров, Радио Бинар. Съботното технологично предаване за софтуер и хардуер, за интернет и джаджи, игри, общуване с помощта на информационните технологии, без които не можем. Водещите превеждат през два свята, за да разберете накъде се е отправила планетата в технологично отношение;

2. Предаването „За думите“ с водещ Венета Гаврилова, програма „Христо Ботев“. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо, българския език и речта на различните поколения българи от създаването си през ноември 1994-та година. Търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика;

3. Мултимедийният проект „Звездите на радиото“, Радио Благоевград. Той премина през няколко етапа – откриване на млади таланти в популярната, класическата и народната музика, създаване на нови авторски песни и аранжименти, записване на произведенията в Музикално-продуцентския комплекс на Радио Благоевград, издаване на на аудио диск „Звездите на радиото“ със 17 изпълнения, достъпни на сайта на радиото и тържествен концерт на 21-ви януари.

Церемонията по връчването на наградите Сирак Скитник ще бъде излъчена в ефира на националните програми, може да се слуша в интернет на портала на Радиото и да се гледа с картина в интернет по радио Бинар от 19 часа.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.