2+2 с едно на ум КТБ, колко прави?

| от |

Бързото правителство най-вероятно ще бъде слабо правителство. Залаганията текат почти на живо в медиите. Вестници, които не са на Бойко искат кабинет на всяка цена, коментират в телевизорите коментатори. Което в превод от своя страна значи, че управлението е обект и субект на зависимости.

В телевизорите днес – Георги Кадиев, Корнелия Нинова, Мария Пиргова, Иво Прокопиев, Евгени Дайнов, Явор Дачков, Жорж Ганчев, Красимир Райдовски, Георги Коритаров, Васил Гарнизов и разбира се Осман Октай, който диктува списъка на тези, които трябва да се готвят да влязат след него.
Там са Валери Димитров, Иван Искров, Константин Пенчев и Борислава Ралчев. Защото те пък от своя страна през 2001 година с една промяна в закон били стартирали проект на политико-банкова пирамида. Която пък чрез концентриране  на всичките пари на държавата да обслужва съответните партийни дела и тела. Прототипът бил Росексимбанк. Реалността е Корпоративна търговска банка.

Важно било  още кой ще бъде инсталиран за шеф на държавния фонд за гарантиране на влоговете, защото Йордан Цонев бил предупредил в парламента, че наблюдават предупреди в ролята си на опозицията Георги Кадиев. Истината обаче щяла била да бъде тотално замъглена, защото ролята на Делян Пеевски не била станала ясна.

Не е работа на който и да било премиер да взема мерки за Корпоративна търговска банка. Това не било законно според друг представител на опозицията в друг телевизор – Корнелия Нинова. Тя пък предложи да се официализират списъците с вложителите и кредитополучателите в КТБ.

От участник в списъка с готвещите се за влизане в телевизора по телефона се свърза един.
Валери Димитров : Осман Октай изтърси глупост.
Този проект за закон бил внесен в изпълнение на програмата на НДСВ. Трябвало било да се прочете стенограмата при обсъждането в пленарна зала.
Променен бил  глупав текст, който пречел на кредитирането. Цялата банкова общност и БНБ били тогава за промяната.
Валери Димитров продиктува следващите имена на събеседници – Светослав Гаврийски и Емилия Миланова. Това било идиотщина и  почти никъде по света нямало било наказателна отговорност за шефове на банки, които отпускат необезпечени кредити пред банкови карти.

Всъщност медийната среда работи срещу здравия разум.

Докато течали преговорите с Реформаторския блок, Бойко Борисов отишъл при ДПС и гласували заедно с тях решение за КТБ. В това време медиите, които не са на Борисов искат бързо коалиция на всяка цена.

Във вътрешността пък вестниците са пълни с фотоси на звездите от Хелоуин. А в заглавията описват как патриоти и реформатори скачали по главата на Борисов и той се бил хванал за главата от претенции. Патриотите били против Вежди Рашидов и Меглена Кунева и новините на турски. Реформаторите искали много. Изобщо разговорът за реформите в България бил смешен.

Нямало как да се случа смяна на съдебната система, когато „примат” като Делян Пеевски я ръководи. И  нямало как концерт за свободата да звучи по време на службата в Александър Невски. Това не било демокрация според Явор Дачков. И препоръча на Евгени Михайлов да се лустрирал.

В това време Георги Коритаров обясни, че Борисов ритуално бил обезглавил в пленарната зала Вежди Рашидов с промяната на позицията на ГЕРБ за КТБ.
Мария Пиргова прогнозира, че ще има правителство, БСП ще бъдела опозиция и „постепенно” щели да започнат да се спазват законите.
По света се спасяват банки, а КТБ е пирамида, реформи не може да има заради нестабилната власт според Юлий Павлов.

Първоначално идеята била собствеността на КТБ да бъде прехвърлена на друг. Сега според сега действащият закон, КТБ ще си отиде прогнозира Красимир Райдовски. Защото банката била „патица” в името на слабо правителство. В това време Люба Кулезич коментира, че българските политици си пазели коремите от сепуко, но публично си решели главите.

И Илиян Василев се яви в телевизора.
Отстраненият изпълнителен директор на КТБ, на който било предявено обвинение за безстопанственост, което той не бил знаел какво точно значи.
Нямало било липси и дупките били хипотетични. Счетоводните стандарти са виновни и това никой не го казвал. Данните били фалшиви. Кредитите на банката били обезценени. Това не били липсващи пари, а някога и може би в бъдеще време щели били да се получат. Всички кредити към свързани лица били в рамките на 25%, които пък били разрешени.
15 години банката била одитирана, сега било излязло едно нещо, което не се знаело какво било и всички му вярвали.
Когато банката била поставена под надзор на кредитополучателите не били им  давали да си погасяват кредитите. Банката я атакували фирми, които се занимавали с проекти и причината за атаката била активите й.
Одитите нямали стойност, защото одиторските фирми нямали лиценз, а били само консултанти.
Образно казано, липсващите пари не били толкова липсващи. Парите били в едни гърнета, някои от които пробити, а пред дупките имало партийни тела. Обаче щяло било да стане нов 10 ноември ако лъснела свързаността.

Господарят на телефонната демокрация, „ Ало Ваньо” бил се объркал в ролите си, според Васил Гарнизов и трябвало да има време да влезе в ролята на дипломат, който да завърши преговорите.

Борисов бил оперен генерал според Иво Инджев, а логиката била ГЕРБ да се коалира с БСП.
По-вероятно е обаче да има правителство според Владимир Йончев от OFFNews.

Между събеседниците видяхме и репортаж за партиите, които в това време наемали евтини имоти за 10 години напред. Областните управители пък чакали решение какви договори да сключват с тях.

Осман Октай, четири мандата депутат, сега работи военновременен коментатор в телевизорите. Във всяка банка било имало офицер, който следял трансферите над 10 000 лева. Пирамидата КТБ рухнала, но не се били следели междуфирмените договори, които са необезпечени. Това пък го имало като данни само в БНБ . Там била и информацията за безлимитните кредитни карти на политиците.

По БНТ Иван Славков пуска втора програма в рамките на 55 годишнината. Това пък в рамките на  връщането на лентата назад.
Три жени в другия телевизор си говорят за чалга.

Иво Прокопиев отговаря какво правителство иска бизнесът – правителство, което да върне законността и да даде ясни гаранции за финансовата стабилност. Реформите в България се правили от безизходност, със законови, кадрови промени и ясно заявена политическа воля. Ситуацията била сложна, обществото и парламента били фрагментирани и разпаднали се на части… Левон Хампарцумян бил казал, че Корпоративна търговска банка била Франкенщайн. Може би на Хелоуин било невъзможно да се маскира.

2+2 с едно наум КТБ засега няма решение в медиите.
Неделя е.

10748993_10203465634496605_437749220_n

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.