Журналистът, който се опита да спаси Nokia

| от |

През 2008-ма година репортер на финландския вестник Helsingin Sanomat служебно получава нова Nokia Е 51. Това е третият му телефон до тогава. След като не успява да разбере как се работи с него, решава да напише писмо до Nokia.

novinarot-shto-se-obide-da-ja-spasi-nokia-62929

Скъпа Nokia,

Това писмо е предназначено за човека, който е отговорен за проектирането на телефони Nokia. На нито едно място на сайта на Nokia не намерих къде е възможно да се остави мнение за продуктите на Nokia.

Ето защо пиша това писмо и го изпращам на Службата по печата на Nokia, защото те знаят кой съм. Аз съм журналист по професия, но това писмо го пиша като частно лице. Надявам се, че ще го препратите на мястото, което смятате, че е най-подходящо. Както и да е, би било най-добре да поставите това в рамка и да я закачите на стената в коридора за всеки служител на Nokia, за да го вижда всяка сутрин, когато идва на работа.

Невероятният успех на Nokia започна преди около 20 години, когато мобилните телефони се превърнаха в ежедневие. Мобилният телефон е технологична иновация. Това означава, че някои хора (много малка част) са естествено заинтересовани. Останалите (много голяма част) гледат на това с подозрение.

Подозренията бяха неоснователни, тъй като телефоните на Nokia бяха много лесни за използване. Всеки се научи бързо как се използват. Нямаше нужда от инструкции. За да се обадиш, натискаш бутона със зелената слушалка, за да затвориш – червената. Телефоните Nokia бяха особено известни с това, че са лесни за използване. Nokia дори стана и лидер на пазара.

Моят работодател ми купи първия мобилен през 1996-та. Беше удобен и издръжлив, но се развали през 2001-ва, когато ми дадоха втори мобилен. Този имаше нови функции, дори и интернет. Както и да е, бързо се научих как да използвам новия телефон.

Миналата седмица вторият телефон се развали и моят работодател ми купи третия мобилен телефон в живота ми. Вече една седмица се чудя около него. На първо време аз не знаех дори как мога да се обадя без инструкциите, а все още не разбирам голяма част от него.

Проблемът е, че преди една година един мой приятел ми показа ново устройство, разработено от Apple, който се наричаше iPod touch. Веднага се влюбих в него. Исках да имам iPod, а с устройството можех да имам и по-лесен достъп до интернет и много други неща. Поръчах си мой iPod, включих го и веднага знаех как да го използвам. Устройството е почти на 6 месеца и го използвам всеки ден, и в нито един момент не съм си помислил, че ми трябва ръководство. Логиката на устройството е съвсем ясна. Не е чудно, че има такъв успех по целия свят.

Моят нов телефон Nokia е модел Е 51. За нещастие телефонът не е бил предназначен всеки да може лесно да се научи да го ползва.

Напротив, мисля, че е бил проектиран така, че неговата най-важна мисия е да насърчава само хора, които се интересуват от телефонна технология. Той предлага различни отлични функции, но тъй като не разбирам какво означават, предполагам, че никога няма да ги използвам.

Един пример: първото нещо, което почти всеки потребител на мобилен иска да направи, е да промени звъненето. И аз исках да направя това, но как да го направя? Докато си играех с новия телефон забелязах, че той има бутон със снимка на къща. Когато го натиснеш, влизаш в главното меню. Оттам започнах да търся опцията за смяна на тоновете. Опциите бяха messaging, office, log, media, tools, installations, connectivity, download, address book, web, calendar и instructions.

Имената не помогнаха много, така че започнах да ги отварям едно по едно. При всяко от тях се отваряха нови и нови менюта, но нито едно не изглеждаше като точното за промяна на звъненето. Затова се опитах да намеря съвет в инструкциите, но там намерих само как да инсталирам 3D мелодии. Естествено, че не исках това, защото не знаех какво означава.

Накрая помолих един мой приятел, който разбира от технологии, да ми помогне. Оказва се, че първо съм трябвало да знам, че трябва да избера Tools, а и от там да отида в настройките, от там в общи, след това в персонализация и накрая там щях да намеря това, което търсех: тонове. Така че би трябвало да направя пет движения, базирани на предварителни познания, преди да направя нещо с моя телефон, който е първото нещо, което прави всеки нов потребител на телефона си.

Първо имах избор от 12 опции. Ако приемем, че при всеки от вариантите – на всяко йерархично ниво, средно има 10 нови функции, смяна на звъненето е скрита на йерархично ниво, до което има 120,000 различни възможни варианти. Впоследствие, на случаен принцип бих имал 1 към 120,000 шансове да разкрия истинската версия. А това би било много случайно, защото имената на опциите ми говореха много малко.

Това не трябва да бъде така. Телефоните, както и всички други устройства, трябва да бъдат проектирани за най-простия потребител. Всички важни функции трябва да бъдат предложени на първо йерархично ниво, или в най-лошия случай – на второто, и те трябва да бъдат намерени на базата на името на опцията, което е логично за него. Сложните и специални опции трябва да бъдат поставени най-отдолу в йерархичните нива. Техни клиенти са любителите на технологиите, които са напълно в състояние да ги намерят там, където са.

А имам и друг, съвсем различен пример: изпращам текстово съобщение, което е нещо, което правя по няколко пъти на ден. Първо, натискам на съобщения, след това избирам да създам съобщение, след това трябва да избера между четирите опции: текстово съобщение, мултимедийно съобщение, аудио съобщение или и-мейл. Така че всеки път, десетина пъти на ден в годините, които следват, мен ще ме тормози този допълнителен избор, и всеки път ще давам същия отговор.

Предполагам, че това е така и при останалите. Изчислявах, че от 1000 изпратени съобщения, 999 са обикновени текстови съобщения. Изглежда телефон ми не е направен по начин, който би ме улеснил в това, което правя в момента, а напротив.

Телефонът обикновено се използва за извършване на телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения. Критично важно е тези функции да бъдат направени така, че всеки потребител да може да извършва тези неща с минимално натискане на бутони – или с други думи, бързо.

Да обобщя: С пускането в продажба на телефона като Е 51, Nokia губи една от своите най-важни характеристики: да произвежда телефони, които са лесни за използване. Това ще създаде проблеми за Nokia.

Честно казано, приятелски и загрижено,
Lauri Malkavaara
(писмото е изпратено на 18 август, 2008)

И какво се случи след това?

Писмото написах в офиса ми на 18-ти август 2008-ма. Когато приключих, веднага го изпратих на и-мейл адреса на Nokia.

На следващия ден ми звънна телефона и през следващите няколко дни това се повтаряше.

Случи се това, което тайно се надявах, че ще се случи: писмото ми е започнало да се разпространява в Nokia. Все пак се случи и нещо друго, което не очаквах: започнаха да ми се обаждат директорите на Nokia, които искаха да ми обяснят стратегията на Nokia.

На всеки от тези разговори им отговорих, че писмото е изпратено като частно лице, и че не трябва да си губят времето с мен, въпреки че съм журналист на Helsingin Sanomat. Аз не пиша за Nokia. Аз вече казах това, което исках да кажа в писмото.

Един от директорите не се отказваше и искаше да се срещне с мен, така че се разбрахме да се видим в редакцията на вестника.

На рецепцията ме чакаше учтив и интелигентен господин. Отидохме в стаята за срещи.

Директорът започна да ми обяснява стратегията на Nokia. Идеята, че хората са различни и затова се нуждаят от различни видове телефони.

Започнах да нервнича: „Няма човек, който иска да използва лош телефон.“

Това доведе до спор.

Обясних му по различни начини колко е ужасен моят нов телефон, а директорът го защити.

Изведнъж нашепна.

Погледна ме в очите и ме попита: „Разговорът е надежден, нали?“

Уверих го, че е така.

Продължи: „Напълно съм съгласен с всичко, което пишете в писмото.“

Бях изумен.

„Напълно съм съгласен с теб и искам да ти се извиня от името на Nokia, че направихме лош телефон за теб.“

След това започна да ми разказва за таен проект, който е започнал в Nokia, за създаване на изцяло нова операционна система. Това би трябвало да доведе до нов вид телефони, които биха били лесни за използване.

Срещнах се с директора няколко години по-късно.

Оказа се, че сме говорили за MeeGo. Какъвто и да е бил проектът, той бавно е започнал да губи сила, а когато новият изпълнителен директор е дошъл, той напълно е бил спрян.

Той също така ми каза, че когато IPhone се появил в САЩ през лятото на 2007-ма, ситуацията е била следена внимателно от Nokia. Веднага били доставени няколко бройки в централата на Nokia.

Още същата вечер директорът отнесъл у дома си единия от новите Iphone-и. Започнал да го изучава с толкова голямо внимание, че дори и 4-годишна му дъщеря се заинтересувала.

Като експеримент, той дал телефона на дъщеря си, и тя се научила веднага да го използва.

Вечерта, докато родителите се приготвяли да си лягат, 4-годишното момиче се появило пред вратата в спалнята с въпрос: „Може ли да взема Вълшебния телефон и да го сложа тази вечер под възглавницата?“

Това е моментът, в когато директорът на Nokia осъзнал, че компанията е в беда.

 
 

Екстремни тестове за KIA Stinger

| от chronicle.bg |

KIA Stinger навлиза във финалния етап от своя режим на абсолютно екстремни тестове и процеси за усъвършенстване. Програмата за изпитания, която се провежда в различни точки по целия свят както на пътна настилка, така и на писта, трябва да гарантира, че автомобилът притежава нужни качества.

Аеродинамика: как се оформя специфичния гран туризмо дизайн за Stinger:

При разработване екстериора на Stinger – фастбек, дизайнерите на КИА получават напътствия от експертите по аеродинамика в компанията. Развойният център на КИА във Франкфурт използва софтуер, който изчислява динамиката на флуидите (CFD). С него бързо може да се тестват и оценяват разнородни идеи за подобряване на аеродинамичния профил на автомобила, без това да е за сметка на неговия фастбек силует.

След четири седмици съвместна работа на екипите са осъществени леки корекции по екстериора на Stinger с цел подобряване обтекаемостта на автомобила.

Каросерията е леко заострена към задната част, а новите ‘хриле’ са разположени зад предните калници за да намалят завихрянето на въздуха по фланговете на автомобила. Задният аеродинамичен спойлер е с променена форма и изпълнява задачата да редуцира както вертикалните вибрации, така и да увеличи стабилността при високи скорости. В предната част са позиционирани по-големи хоризонтални канали за оптимизиране на охлаждането на спирачките, а специфичната форма на въздушните отвори допълнително спомага за намаляване на вертикални вибрации.

Управление и удоволствие от шофирането: гран туризмо за всякакви условия

Динамиката на Stinger изправя инженерния екип на КИА пред ново предизвикателство. Специализирани в разработката на шасита, инженерите на марката получават буквално бял лист хартия, на който да очертаят схемата със зададените характеристики на окачването и кормилното управление на автомобила. Тяхната задача е да създадат автентичен гран туризмо с динамика на шофирането, която отговаря на неговия фастбек дизайн. Формата на Stinger вдъхновява работата по постигане на оптимално динамично шофиране с максимално високо ниво на контрол над автомобила. В същото време приоритет остава и постигането на баланс между ежедневното шофиране и комфорта при пътуване с високи скорости на дълги разстояния.

Stinger_1_small

За да изпълнят заданието, инженерите на КИА разработват два вида окачване. Stinger е оборудван с предно окачване макферсон и напълно независимо задно окачване мултилинк. В същото време обаче липсата на предшественик на Stinger позволява на инженерите да изградят както традиционна пасивна настройка, така и съвсем нова адаптивна система за електронно регулиране на окачването (Dynamic Stability Damping Control, DSDC). Тя адаптира дължината на хода на амортисьорите в движение и се контролира от група сензори за ускорение, спиране и управление.

С помощта на селектора за избор на режима на шофиране (Drive Mode Selector System), водачът има възможност да променя характеристиките на амортисьорите като избира между два режима: нормален или спортен. И докато при нормалния режим окачването леко се втвърдява при остри завои, този ефект е доста по-слабо изразен при спортния режим. Изборът на спортен режим осигурява значително по-директно предаване на трептенията при всякакви условия на пътя и скъсява дължината на хода на амортисьорите за по-добър контрол и директно управление по време на по-емоционално шофиране. Селекторът DSDC ще бъде включен в пакета от стандартно оборудване на 3,3-литровите V6 версии на Stinger.

Stinger_3_small

Пасивното окачване – част от стандартното оборудване за моделите с 2,0-л бензинов турбодвигател и за всички 2,2-л дизелови модели – е конструирано по същото задание като системата DSDC. Пасивната настройка е подложена на изпитания по състезателната писта „Нюрбургринг Нордшлайфе“ и по конвенционални пътища. Тя предразполага към нужната стабилност при дълги пътувания и криволичещи пътища. Базирано на изключително прецизната концепция на КИА, окачването на Stinger е изцяло преработено за оптимална обратна връзка при управление на автомобила.

Като част от стандартното оборудване на всеки Stinger, R-MDPS позволява на водача да избира между два режима на шофиране – нормален или спортен.
При спортен режим по-късата предавка осигурява по-бърза реакция, намалявайки необходимостта от допълнителни действия. Нормалният режим редуцира усилието при кормуване, което е предпоставка за по-умерени реакции при пътуване. Също така този режим изисква повече усилие при завъртане на волана – чрез линейното натрупване на съпротивление, което дава на водача повече увереност при шофиране.

Спирачна система: как спира най-мощният автомобил в историята на КИА

Със своите 370 к.с., 3,3-литровият V6 двигател с турбокомпресор на КИА Stinger дава възможност на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, което го поставя на първо място по бързина на ускорението в историята на КИА.

Stinger_4_small

С цел да постигнат максимална ефективност на спирачките, много по-добра от всички автомобили на КИА досега, инженерите подлагат Stinger на различни високоскоростни спирачни тестове. Създават набор от впечатляващи предизвикателства за проверка на възможностите им, а екипът от тест пилоти се отправя към известния планински път Гросглокнер в австрийските Алпи за изпитания на спирачната система при постоянно спускане. За тестовете са използвани и някои частни съоръжения в Северна Германия и Източна Испания, както и пистата „Нюрбургринг“.

Мощните 3,3-литрови конфигурации на Stinger са оборудвани със спирачна система, разработена съвместно с Brembo. 18-инчовите дискови спирачки Brembo са специално проектирани да отговорят на високата мощност на двигателя. С перфорация и оребряване те постигат не само по висок термичен капацитет, но и нивата на износване при тежка експлоатация значително намаляват. Спирачките са оборудвани и с най-мощните бутала в историята на КИА.

Качество и надеждност: тестът Грийн Хел

Като всеки автомобил , Stinger е подложен на пълен набор от изпитания, които доказват високата надеждност и стабилност на автомобила. Докато „Нюрбургринг Нордшлайфе“ изигра решаваща роля при изграждане динамичния характер на Stinger, то резултатите от тестовете в Грийн Хел затвърдиха високото качество и надеждност на изцяло новия модел.

Всеки тестови автомобил се подлага на поне 10 000 км шофиране, което се равнява на 480 обиколки на „Нордшлайфе“. Всепризната като перфектна тестова зона, пистата има 73 завоя, 300-метрова денивелация във височината между най-високата и най-ниската точка на трасето, както и максимален наклон от 17%. Комбинацията от рязко ускорение, бързо намаляване на скоростта, остри предизвикателни завои и променящи се повърхности и наклони, е безпрецедентен тест за мощност и динамичност. Разстоянието, изминато по време на разработката на Stinger, се равнява на повече от 160 000 км екстремни изпитания на пътя.

Всеки прототип на Stinger, тестван на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, се подлага на същия „наказателен“ режим на безкомпромисни изпитания на окачването, каросерията и задвижването. Процедурите за изпитване на КИА са предназначени за установяване на износването на задвижващия механизъм и по-специално евентуалното изтичане на течност, както и на характеристиките за топлинния контрол на предавателната кутия. Температурата на спирачките, ауспуха и скоростната кутия на автомобила са под постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те работят оптимално през цялото време.

3,3-литровият Stinger към момента е в последната си тестова фаза на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, но значителна част от разработката на 2,0л и 2,2-литровите модели – със задвижване на задните и на четирите колела – вече е приключила. Един дизелов прототип е изминал 20 000 км на „Нордшлайфе“. Преди това двигателят е покрил пълния задължителен тестови пробег от 10 000 км, но допълнителната работа по шасито изисква изпитанието на серия нови компоненти. Задвижващата система – двигателят и скоростната кутия – остават същите, но с нови компоненти, а тестването продължава с изминаването на допълнителни 10 000 км.

8-степенната автоматична скоростна кутия на Stinger, която ще се предлага с всеки от трите двигателя, е важен акцент при проверките на задвижването. Изпитанията на „Нордшлайфе“ откриват необходимостта от по-ефективен топлинен контрол в скоростната кутия – ранните тестове сочат, че температурата на маслото се покачва над стойностите, препоръчани от инженерния екип. За да коригират това, инженерите на КИА снабдяват скоростната кутия с охладител на маслото с по-голяма повърхност за да може охлаждането да бъде по-ефективно.

Освен на „Нюрбургринг“ изпитанията на Stinger се провеждат и в други точки по цял свят с над 1,1 милиона километра общ пробег за проверка на издръжливостта, което се равнява на 27 обиколки на Земята около екватора.

Разработката на автомобила се осъществява в цяла Европа, Близкия Изток, Азия, Северна и Южна Америка с цел провеждане на екстремни климатични тестове и проверка на качеството за всички компоненти, използвани в Stinger. Подготвян за международна аудитория, Stinger е подложен на тестове при необичайни студове, горещини и на много висока надморска височина, изправен е пред императиви на пустинята, претоварени градски центрове, планинските проходи и райони с постоянно замръзнала земя.

Производство и продажби

КИА Stinger влиза в производство през втората половина на 2017 г. и ще се предлага на международните пазари от четвъртото тримесечие на годината. Ценообразуването на местните пазари и окончателните спецификации ще бъдат оповестени непосредствено преди пускането на Stinger на пазара.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.