Животът в комплекса Бояна в началото на 90-те години

| от |

Автор: Дейвид Стоукс за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След споменът от фотоалбума на Кристин Дей за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Дейвид Стоукс за животът в комплекса Бояна в началото на 90-те години.

david-stokes-2-1-500x375

Къща № 5 в комплекса Бояна през 2007 г. Британски съвет ползва къщата в периода 1991-1994 г.

 

Дейвид Стоукс е директор на Британски съвет България между 1991-1997 г. Той е първият британски дипломат, който учи български език, докато живее в местно семейство. Българското министерство на външните работи отравя към него молба „да ръководи Британски съвет като в Западна Европа”. Днес Дейвид и съпругата му Пепи делят времето си между Русе, Чичестър и къщата им в Стара планина.

„Предпочитам да си спомням комплекса такъв, какъвто беше някога – без джиповете и съмнителните подобрения на някои сгради. И все пак промените там (или липсата им) символизират прехода, който се случваше навсякъде в страната.” – Дейвид Стоукс 

 

david-stokes-1

 

Комплексът в Бояна се състоеше от няколко вили, в които до края на 1989 г. живееха високопоставени правителствени и партийни лидери. Къщите разполагаха със собствени системи за сигурност, както и с екстри, като почивен център с закрит плувен басейн и ресторант, от който можеше да си поръчаш храна за вкъщи. Главният вход и бариерата бяха откъм улица „Секвоя”, а оградата около комплекса имаше видеокамери за наблюдение.

Сред по-малко известните факти след оставката на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. е, че предишните обитатели на комплекса бяха принудени да напуснат и, под ръководството на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), комплексът бе предоставен на дипломати. Единствено Живков продължи да живее в комплекса под домашен арест в дискретна вила близо до входа.

На британско посолство и Британски съвет бяха отпуснати четири къщи и в продължение на седем години аз живях в три от тях.

През август 1990 г. за първи път се отправих към комплекса, но наличието на лодка върху покрива на колата ми доста притесни охраната на бариерата. Все пак след десетминутни преговори ме насочиха към Къща 2. На влизане забелязах, че пред пътеката има дълбока канавка. Трима работника, хванали мотики, стояха наблизо и наблюдаваха как ще се развие ситуацията. Опитите ми да ги накарам да запълнят канавката още същия ден не дадоха резултат и затова трябваше да приложа принципа „направи си сам” хванах лопатата и след няколко часа вече можех да откарам колата и ремаркето до гаража. Трябва обаче да добавя, че въпреки неприятното начало, след като опознах работниците, те се оказаха много услужливи. Един от тях се грижеше за градината.

Бях предупреден, че за около месец телефонните връзки ще бъдат ограничени. Можеше да звъниш през централа, която се намираше в Министерството на вътрешните работи, но нямаше номер за приемане на външни обаждания. Причината беше, че телефонната централа на комплекса, разположена в сграда на съседния Панорамен път, трябваше тепърва да бъде пренастроена за новата мисия. Този проблем се разреши преди Коледа, но от време на време сигналът се губеше. И макар че не трябваше да се влиза в сградата на Панорамен път, когато нямаше сигнал, ми се налагаше да го правя и да убеждавам оператора да провери кабелите, за да възстанови връзката.

Посетителите на комплекса в Бояна неизменно се интересуваха от привилегиите, с които са се ползвали предишните обитатели. Най-голям интерес предизвикваше домашното кино, в което се бяха прожектирали филми, непоказвани пред широката публика в киносалоните. Всяка къща бе снабдена с кабинка и стойка за 16-милиметров прожекционен апарат. Имаше и прозорче за светлинен сноп, а когато домашното кино не се ползваше, прозорчето стоеше затворено. Някои от политиците бяха оставили спомени от времето на власт, като особено популярни бяха хвалебствените поздравления за рождените им дни. Един от любимите ми предмети бе красив модел двигател, изпратен от железопътни работници до бивш министър по повод петдесетгодишнината му.

Преди промените страхът от ядрено нападение бе голям и във всеки дом бе изградено скривалище, обикновено в мазето до централното парно. В скривалището имаше на склад бели гащеризони, шапки, материали за затъмняване на прозорците, а цялата площ бе защитена от солидни стени и тежка метална врата. Много се съмнявам, че тези способи щяха да бъдат ефикасни при необходимост, но със сигурност всяваха чувство на страх от отсрещната страна. За най-малкия ми син най-хубавата част от оборудването бе противогазът и той отказваше да си ляга вечер без да има един на нощното му шкафче.

В момента, в който започна процесът на реституцията, животът в комплекса се усложни: някогашните собственици на имотите или потомците им се появяваха отвсякъде в опит да върнат това, което им се полага. Ако се съди по броя на хората, които твърдяха, че са били родени в къщите в Бояна (петима претенденти само за Къща 2!), човек можеше да се помисли, че навремето районът е гъмжал от родилни домове, а не от луксозни вили. БОДК защитаваше много добре договорите за дипломатическите жилища, но дори и така се наложи да се откажем от някои вили заради силен юридически (и не чак толкова законен) натиск.

Днес комплексът се е променил толкова много, че много от къщите и дворовете им са трудни за разпознаване. В началото на 90-те години бе много по-спокойно и от Бояна до британското посолство или Британски съвет се стигаше за не повече от двадесет минути. Последния път, когато минах по този път през 2007 г., ми отне час половина.

Предпочитам да си спомням комплекса такъв, какъвто беше някога – без джиповете и съмнителните подобрения на някои сгради. И все пак промените там (или липсата им) символизират прехода, който се случваше навсякъде в страната.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

9 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Иван Бондоков

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес продължаваме с Иван Бондоков: съ-основател на Limacon – първият център за развитие на социален капитал в България. Занимава се с маркетинг и PR, развиване на социален капитал на личностно и общностно ниво и е китарист и поет по душа.

Ето какво каза той за любимите си реклами, като предварително заяви, че не се притеснява, че повечето от тях са леко нецензурни:

За мен най-добрите реклами са тези, които не адресират директно продукта на фирмата. Тези реклами, които не навират в лицето на зрителя колко готин и нужен е дадения продукт за него. Обожавам интелигентните реклами и нереализирана мечта ми е да направя подобна реклама за култов бранд.

Bud Light „Cut The Cheese“

Феноменална реклама, която се заиграва с няколко жаргонни израза за различни физиологични процеси, които извършваме в ежедневието си! За повечето от вас, както и за мен, ще е нужно да прочетете коментарите под видеото, за да разберете гениалността на сценаристите. Велико!

Bud Light Swear Jar

Продължавам с „вулгарните“ реклами, които са били забранени за масово разпространение. Феноменалните Ab InBev, които произвеждат едни от най-известните марки бира в света, отново къртят с тази реклама и нейната сестра в третото видео! Мисля, че няма нужда от разяснение защо е феноменална.

Bud Light Clothing Drive

Пак да кажа – тези хора правят най-великите реклами! Насладете се на това заиграване с една вътрешно-фирмена кауза, а именно да се даряват дрехи за бедните в замяна на една биричка.

Old Spice | The Man Your Man Could Smell Like

Не мога да пропусна великите реклами на Old Spice, които странно защо от скоро взеха да се въртят по българските телевизии, но и ние си знаем, че за много неща сме назад от всички други. Изключително работещо е да изграждаш рекламна стратегия около един човек/актьор, който да се превърне в лице на целия продук. Разгледайте и видеата, в които перфектно сложения мъж отговаря на коментари под неговите реклами в youtube – супер смарт!

Bud Light – „Candle Light“ Horse 

Разък завой отново към Bud Light и тази реклама, която е апогей на „вулгарността“. Нечовешки добре измислено.

Metallica – Hardwired….To Self-Destruct

Като върл фен на Metallica не мога да не ви споделя този душевен оргазъм. Страхотно измислено и няма как човек освен да иска да си купи тавата, да не тръгне да търси и такива ръкавици.

Mercedes Benz – Library 

За тази яка реклама говор просто слоганът накрая – красива отвън, умна отвътре.

Porsche 911 commercial

Рекламата на любимата ми марка коли, която много точно обрисува една човешка мечта. Завършвам с този майсторски миг на интелигентност, стил, страст и човечност. Настръхвам като я гледам просто. Велико!

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.