Животът в британската резиденция в София

| от |

Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (още интересни неща от него можете да намерите на http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg/)

Посланик Джонатан Алън и семейството му са настоящите, временни обитатели на британската резиденция в София. Резиденцията е техен дом от февруари 2012 г. (за малкия им син от декември 2013 г.) Посланик Алън може да разкаже много истории за резиденцията, изпълването й с живот, спокойствието, различната перспектива и усещането за принадлежност към една голяма идея, която „прекрасната сграда” дава. 

 „100 Years UK in BG” започва. Ще разказваме две нови истории всяка седмица. Приятно четене!

„Дъщеря ни израсна тук, тичайки из къщата и градината, нагоре-надолу по стълбите. Синът ни е роден в София и заживя в резиденцията, когато бе на два дни. Осиновихме си улична котка, която кръстихме Моли.” – Н.Пр. Джонатан Алън

Jonathan_Allen_photo-500x340

Помня първата нощ, която прекарахме тук със семейството ми, съпругата ми и аз, с петмесечната ни дъщеря – сами в огромна, непозната сграда. Тогава ни се струваше непосилна задача да заживеем в нещо подобно на музей или работно място, толкова различно от удобния дом, който бяхме оставили в Лондон. Все пак това е сграда, в която през последната година посрещнахме повече от 3,000 човека за различни събития и, в която над 200 гости останаха да пренощуват. И колкото повече време прекарваме в България, и колкото повече лични вещи оставяме из къщата, толкова повече чувстваме резиденцията като семеен дом, а не като работно място.

Дъщеря ни израсна тук, тичайки из къщата и градината, нагоре-надолу по стълбите. Синът ни е роден в София и заживя в резиденцията, когато бе на два дни. Осиновихме си улична котка, която кръстихме Моли, чието любимо занимание е да седи на перваза и да гледа самодоволно бившите си котешки приятели на студа отвън. Гостите на събитията, които организираме, често забелязват детските палта, висящи редом с техните в гардеробната, играчките на децата в дъното на коридора, семейните снимки в балната зала, плейстейшъна и романтичните комедии в хола. А що се отнася до балната зала – за какво е една бална зала, ако не да се научиш да караш първото си колело в нея?

Резиденцията прилича на традиционна британска провинциална къща. Основната разлика между нея и сгради от същия период във Великобритания, са по-големите прозорци – нещо много важно в горещите български лета. Въпреки че строежът на резиденцията започва през 1912 г., пълното й завършване е две години по-късно. Строителният процес е прекъснат от Балканските войни. Едва влязла в употреба, сградата бива бързо евакуирана, след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Акварелът във фоайето е оттогава и е спасен в багажа на британската легация. В него се оказват и две бомби, които водят до фаталния край на двама от членовете на легацията, когато напускат страната. Великобритания се оказва на противоположната на България страна и по време на Втората световна война, което е последвано от враждебните отношения по време на Студената война.

Усещането за история изпълва резиденцията. Тя е красиво място – къщата и градината се славят като едни от най-красивите в София. Понякога ти създава впечатление на спокоен оазис. Подходящо за размисъл място, далеч от забързаното всекидневие, политическите кризи и спешните задачи. И се замисляш за многото й обитатели, които по свой начин са изпадали в кризисен момент, който тогава им е изглеждал критичен, но, за който сега едва си спомняме. Това ти помага да осъзнаеш, че същото неизбежно се отнася и за твоите проблеми и тревоги; помага ти да видиш голямата картина, дългосрочната перспектива и да се запиташ какви малки крачки правиш, за да достигнеш големите цели, които ти и предшествениците ти сте преследвали през годините.

Една четвърт от живота на резиденцията обхваща периода след края на комунизма и началото на съвременна, демократична България през 1989 г. На онези българи, които желаят по-бързо и по-значимо развитие по пътя на демокрацията, стабилността и просперитета, бих искал да кажа, че съм сигурен, че тези сграда е стар свидетел на страна, която уверено върви в правилната посока, напредва и има потенциала да постигне много повече. За общите интереси в областта на политиката, сигурността и търговията, сме работили аз и предшествениците ми. Живеем тук от сто години и ще продължим да живеем тук, а връзката и приятелството ще укрепват и ще се задълбочават с всеки следващ временен обитател на тази прекрасна сграда.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”