Животът е кратък, отпуснете се!

| от |

Александър Николов

Годината е 2014, а в България все още е модерно хваленето с ‘нямам, не правя, не знам…’. Нямам телевизор, не гледам ВИП Брадър, не слушам чалга, не чета Паулу Коелю, не харесвам турски/индийски/латино сериали, американски филми, не гледах Олимпиадата, не… Ох! както би казала синкретично любимата ми Мариана. Олеле! дори. Ама вие наистина ли?

Животът е кратък. Яжте, пийте и си носете новите дрехи. И най-вече отпуснете се. Няма да ви се развали реномето ако сте гледали един епизод на Перла или Сексът и градът. Няма да станете и по-малко умни. Дори можете да научите нещо. Проблем би имало само и единствено ако Ферхунда ви стане единствен източник на познания.

Метъл, рок, чалга, сръбско, гръцко, техно, рап… Няма лоша музика. Има песни и изпълнители, които не стават, но това е друга тема. Отпуснете се. Събудете се с нещо класическо. Сутрин действа ободряващо. Докато работите си пуснете рок, след това изяжте един сладолед, парче торта, палачинка с нутела. И сега бегом към фитнеса, към парка да потичате или към басейна за малко плуване. Така де… това парче пица…ъъъ добре де, тази цяла огромна пица, която ще хапнете за вечеря трябва да се заслужи. Музиката в ушите и здраво тичане. Или ходене пеш. Един ден толкова ме мързеше, че реших да ходя. И заслушан в музиката стигнах в другия край на града… Какво са някакви си 15 км. Този моя мързел понякога е много уморителен.

Вие сте толкова гурме, че просто няма как да си вземете дюнер ей там от ъгъла. Ооооо, плийс… с тези фасони не знаете какво изпускате. Обувките ви са за 2000 лева и сте ги носили веднъж, за да не ги съсипете? За кого ги пазите? Ако дойде американския президент и ви поканят на прием в посолството ли? И аз имам такива, купих ги защото ми харесаха ужасно много, пробвах ги без да знам цената и бяха толкова удобни, че когато я чух си казах ‘Е какво пък… за мен са’. Имам и гуменки от 10,50. Но точно с онези там от 2000 лева ми е по-готино да скоча в ей онази кална локва, защото съм се хванал на бас кой ще плати сметката в кварталната пицария.

Но да се върнем на музиката… Не слушате гръцко, сръбско, сладникав европейски поп, рок, техно, метъл, чалга, рап… Едното е за пияници, другото за наркомани… А какво слушате изобщо? И наистина ли мислите, че ‘Аз не слушам сръбско’ ви прави по-умни в очите на останалите? Поне в моите ви прави толкова ограничени, колкото и тези, които слушат само сръбско.

Отпуснете се. Дори „Пукажи на тия хора как са мяташ“ и „Конят дойде, принцът не ще“ са песни, които имат своето място. Просто трябва да ги погледнете от забавната им страна. Да се посмеете. Да покажете на децата си, че има ‘ей такива хора’ и техен е избора какви искат да бъдат в живота.

Селин Дион и Марая Кери имат страхотни гласове, но ако я няма Бритни да ги сравните с нейния дали ще са толкова страхотни? Та няма нищо лошо да си пуснете драмите на Нелина и Глория от ранните им години, за да се посмеете… Оправя настроението да знаете. Концертът на Металика е също толкова яко изживяване колкото мюзикъл на Бродуей или опера на Арена ди Верона. От Лувъра направо на мач на ПСЖ и от първа класа на Air France в RER-a и метрото са просто едни от многото страни на един живот, който може да бъде толкова разнообразен и интересен, колкото си го направите…

Затова, когато излизате от невероятната театрална постановка в Народния, няма нищо лошо ако вътрешния глас ви нашепва ‘Води ме в някоя квартална кръчмаааааа…’. Нали утре пак ще се събудите с джаз. И това, че днес в главата ви ще се върти случайно дочутото ‘Пукажи на тия хора…’ не прави познанията ви за автентичния фолклор по-малко ценни.

Музика, книги, филми… От всяко нещо има какво да научите, стига да умеете да го отсеете. А това умение се придобива с тренировки. Малцина са тези, при които е вроден талант. Но дори и да сте един от тях оставете го да се развие.

Чалгата, ВИП Брадър, турските сериали са лошо нещо само когато са единствен източник на информация за света. Запомнете само това. А шоколада, джънк фууда и алкохола са вредни само в големи количества…

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Ако изневери веднъж, ще изневери и втори път

| от chronicle.bg |

Ако партньорът ви е изневерил веднъж, най-вероятно няма да е за последно.

Това сочи ново проучване, проведено от Лондонски университетски колеж.

То сочи, че неверните половинки са склонни да правят едно и също повече от веднъж и да лъжат партньора си. Проучването открива, че с всяка лъжа, която човек казва, той се чувства по-малко зле да повтаря прегрешението си впоследствие.

Причината за това се корени в сегмент от мозъка, наречен амигдала, който ни кара да се чувстваме зле, когато лъжем. Всеки път, когато лъжете, реакцията на амигдала отслабва, съответно – чувствате се по-малко виновни.

Изследването не цели да тества изневярата, а способността на хората да лъжат.

На участниците са показвани буркани с монети и от тях се иска да покажат на друг човек, който получава размазано изображение на буркана, да познае колко монети има в него.

Когато разберат, че ще получат пари, ако партньорът им предположи по-висока цифра, те стават по-склонни да излъжат.

Въпреки че изследването не е фокусирано върху изневярата в частност, авторите му предполагат, че механизмът е сходен.

Идеята е, че когато изневерите за първи път, се чувствате зле. Следващия път се чувствате по-малко зле и т.н.

Това означава, че колкото повече лъжем, толкова по-склонни сме да лъжем.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Най-после: първи трейлър на новия „ТО“ по Стивън Кинг

| от chronicle.bg |

Следим внимателно развитието на проекта на Андрес Мушети с възраждането на злото в „ТО“ по Стивън Кинг и сме екстатично-развълнувани от новината за първия официален трейлър, който вече се шерва в социалните мрежи.

Хорър качествата са пределно ясни.

Надяваме се, че тази екранизация ще улови и безценните Стивън Кинг-моменти отвъд ужаса, онези, които говорят за другия ужас, в човешките отнопения.

Без да ви губим повече времето в приказки, вижте трейлъра, а ако и вие сте получили пилоерекция от страх, значи сме от една порода:

Режисьор на „It“ е Андрес Мушети („Mama“) по сценарий на Чейс Палмър, Гари Доберман и Кари Фукунага. В ролята на клоуна Пениуайз ще влезе Бил Скарсгард, а другите актьори, които ще видим, са Джейдън Либерхър, Фин Улфхард, София Лилис, Джак Дилън Грейзър, Уайът Олеф, Чоузен Джейкъбс, Джереми Рей Тайлър, Оуен Тийг, Пип Дуайър, Стюарт Хюз, Стивън Богарт, Ари Коен, Меган Шарпантие, Никълъс Хамилтън, Джаксън Робърт Скот, Джейк Сим, Хавиер Ботет, Логан Томпсън и др.

Пpемиерата е на 8 септември.