Здравословно опаковано

| от |

Магдалина Генова, hungryshark.eu за сп. Меню

Свикнали сме да свързваме готовите, пакетирани храни с не особено полезни, не твърде вкусни и често самотни ястия, които при това не са съвсем в тон с кулинарния бум от последните години. И въпреки това според изследователи на пазара и потребителските нагласи полуфабрикатите в удобни опаковки са сред най-горещите тенденции за 2013 г.

Zdravoslovno_624x400

Този факт, разбира се, съвсем не е случаен, а причините са много и комплексни – все по-забързаният живот, рецесията, технологичните иновации и най-вече стремежът към по-здравословен и качествен живот. Привидно концепцията на така любимата за предишни поколения телевизионна вечеря е същата – разнообразни по размер и форма опаковки, които могат да се хапнат само след минути и дори секунди, често дори без прибори, на път, пред любимото предаване или на бюрото. В действителност нещата се променят със сериозни, забележими темпове – магазините предлагат всякакви удобни, еднократни разфасовки с пресни плодове и зеленчуци, ястия с минимална обработка, в които се съдържа задължителният дневен прием витамини и минерали, с малко сол и без консерванти. Десертите и закуските са пълнозърнести, органични и подсладени с агаве и суперплодове, вместо огромните количества захар, които се намират в обичайните корнфлейкс и мюсли.

Ако в класическата телевизионна turkey dinner има парче пуешко филе, полято със свръхсолен сос грейви с неизвестни съставки, поне четвърт килограм картофено пюре, приготвено от прах и маргарин, няколко лъжици консервирана царевица и нещо с неясен произход и съмнителна консистенция, което може да е както десерт, така и боровинков сос, то в новата вечеря има пиле Алфредо с прясно песто, гарнирано с фарфале и свежи зеленчуци с пълнозърнеста бисквитка за десерт.

Zdravoslovno2_624x300

През 2008 и 2009 г., когато рецесията дълбаеше дъното в Северна Америка, много производители на храна видяха с ужас как продажбите им се сриват, но това не притеснии компаниите и търговците, чиято основна дейност са удобните и пакетирани храни. За тях случващото се в икономиката беше шанс да достигнат до повече хора и те мъдро се възползваха от него – вместо да разчитат единствено на притока клиенти, които вече нямат възможност редовно да се хранят навън, производителите продължиха да влагат в иновации и качество, както и да предлагат все по-разнообразни, свежи и полезни храни, при това на много добри цени.

Освен обичайните готови вечери – пици, пайове и лазаня, при това дълбоко замразени, купувачите сега могат да си избират от неизброимо количество възможности, което им позволява да се хранят ежедневно балансирано и съобразно всеки един режим на хранене – вегански, вегетариански, кашерен или пък за специфични заболявания като диабет, алергии или хипертония. Закуската може да включва смути със спирулина, плодова салата или мюсли с пресни къпини, обядът – салата с малко риба, а вечерята – огромно разнообразие от сготвени храни с много зеленчуци, салати и телешко и птиче месо, от животни, гледани навън без хормони и антибиотици. За всеки момент от деня забързаният човек може да си купи фрешове, миксове от сурови ядки и плодове или кисело мляко.

Тази картина, разбира се представя една идеална ситуация, а и цялото това изобилие от храни, които вече не ни правят тежки, болни и неенергични, не означава, че не трябва да си приготвяме храна вкъщи редовно, но пък решава голяма част от проблемите с обяда и закуската на хората, които работят в големите офисни центрове или на места, отдалечени от ресторантчета и закусвални, които предлагат нещо различно от бургери, пържени картофи и пица.

С разнообразието от продукти се увеличи и изборът от места, където може да се намерят вкусните и полезни готови храни. Вече не е необходимо да отидеш до големия хипермаркет, в чиито фризери се крият пици капричоса за седмици напред – сега салати, закуски и дори супи има в кафетериите, дрогериите, деликатесните магазинчета, местата за местни и органични храни и дори от камиончета и колички за улична храна.
На всичкото отгоре бързото развитие на този сектор се преплита с други водещи тенденции в храненето и икономиката – глобализация и производство и търсене на местна продукция. Пакетираните миксове и салати включват все повече екзотични плодове и зеленчуци, а готовите ястия отразяват огромното етническо разнообразие в САЩ и Европа – корейски, японски, китайски, тайландски, близокизточни, руски и полски са само част от рецептите, които се намират на пазара. От пирожки със зеле и шчи до рамен и кебап варира изборът на вече свикналия с етнически разнообразни ресторанти и бърза храна потребител.

В същото време все повече местни производители предлагат пресни сезонни продукти от фермите си – нарязани, сготвени и опаковани. Всички тези тенденции, които имат като краен резултат по-удобно, по-здравословно и по-разнообразно хранене, са може би едно от малкото положителни неща, които произлязоха от голямата рецесия. За щастие бавно, но сигурно удобните полезни храни навлизат и в България, засега плахо с някоя и друга салата или фреш по щандовете в супермаркетите и кафе-веригите, но да се надяваме, че секторът бързо ще се развие, за да има по-сериозна алтернатива на обедните пици.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.