Завръщане у дома

| от | |

books-text

Десислава Каменова

В душата му беше тихо. Тихо като в църква. Дълго беше пътувал и много, което го правеше още по-привързан към дома. Остави куфара си пред вратата. Остана няколко секунди без да прави нищо. Стоеше пред собствената си врата и за първи път се чувстваше малко като чужденец. Чужденец в собствената си страна и пред собствената си врата.Това от части се дължеше на липсата на прогрес в делата му. Осъзнаваше, че задачата, която си е поставил е трудна и ефекта от неуморната му работа ще се усети, когато той може би няма да е вече жив. Това е една от чертите на доблестните мъже- не искат слава, не чакат почести и вярват, че делата им ще доведат до добруването на повече хора, когато тях няма да ги има. Имаше и една друга причина – по своему приличаше на Дон Кихот и обичаше неизлечимо мечтите си. Спомняше се си с радост, как баща му го пращаше на кратки екскурзии в града и след това трябваше да разказва какво му е направило впечатление. Не осъзнаваше, че това може да бъде и проклятие. Проклятието да си толкова съзерцателен и наблюдателен, че света да е една голяма рана, която пари в теб – всеки път, когато виждаш несправедливост или човешко нещастие. Дали тези, които бяха лишени от природата или случая от тази съзерцателност, не живееха по-добре? Този въпрос не си го задаваше, а само донякъде им съчувстваше-те не бяха виновни. Дълбоката религиозност също му беше чужда. Беше дете родено от любовта към две религии, а неговата религия беше – Музиката, Виното и Любовта. В по-късните години щеше да се упреква, за това, че не беше дарил с чара си една единствена жена, а беше флиртувал с толкова много. Можеше и да осъзнае, че любовта му е невъзможна спътница, защото твърде много пътуваше. Трябваше да спре, а все още не можеш. Имаше много тревоги в душата му, които не му позволяваха това. Имаше мисия – да помогне на повече хора. Кой би разбрал това и кой би се съгласил да го дели с една кауза, с една цяла страна? В съвременният свят героите са самотни. Няма ги придворните, които да чакат господаря си да се завърне от битка. Няма ги благородните дами, които шият тихо пред камината и чакат своя любим. Има твърде много загубени души, които чакат и те не знаят какво. Има твърде много бедност и богатство, което се вижда. Има твърде много средства за комуникация, но твърде малко време за това. Всички си говорят, твърде често и много, но не се чуват. Обичаме родината си, ако е богата и силна и я напускаме, когато попадне на лоши управници. Страхуваме се от всичко и всички, а не се вглеждаме в себе си. Връщаме се и оставаме за малко, за да не осъзнаем колко много имаме да наваксваме в обикновените и прозаични неща, които изпълват живота. Животът е и проза и това е вечността, която не оценяваме. Тичаме след вятърни мелници, а някъде, някой се моли да застанем на неговата врата и да му се усмихнем. Нима не ще направим света едно по-добро място, когато намерим тази врата, на която ни очакват, като сбъдната мечта? Да намериш дома си, това е задачата, която седи пред всеки от нас. Това е една къща, една душа или едни очи – изберете си сами.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.