Затвор

| от | |

books-text

Ивайло Поролиев

„Какво? Какво да направя? Какво? Какво? Защо всичко трябва да е толкова сложно… Кое е правилното решение? Кое от двете? Кое? Кое?

-Много добре знаеш кое!-тонът бе твърд и горделив-Винаги сме избирали правилното решение.Защо всеки път водим този безсмислен разговор?Трябва отдавна да си разбрал,че можеш да ми имаш доверие. Нима някога да съм те подвеждал?! – гласът се разгневи, придавайки по-величав вид на говорителя.

Стига си го стряскал, стига си карал да се чуства отговорен за всичко. Не виждаш ли, че е дал прекалено много от себе си. Има нужда от почивка. Всичко искат само от него, но нищо не дават в замяна! Защо си губи времето за тях, вместо да гледа личния си интерес? – гласът на присъединилия се силует бе спокоен, но като че ли леко манипулативен.

-  Какво?! – грохна горделивият – Ние сме си посветили живота да помагаме на хората в нужда. Ние сме потомци на велико потекло, нашата задача винаги е била да се борим за общото благо, за каузата, независимо от последствията! Саможертвата е нашето призвание! Нашето изпитание! Нашият идеал! Само чрез нея ние постигаме безсмъртие! Да помагаме на хората в нужда е чест за нас!

Чест? Безсмъртие? Идеал? Стига с тези глупости! Трябва да живее за себе си. Затова сме дарени с живот, а не за другите. Какъв е смисълът, кажи ми моля те, да помагаш на хора, които въпреки помощта не те признават, не те уважават, не те обичат? Трябва да се махаш от тези, трябва да мислиш за себе си, за да получиш радостите на живота! Това, което ти казваш е да сме роби на другите, вместо да сме свободни! Това не е никакво геройство! Животът не е създаден да служиш на другите, а на себе си.

Стига, стига, стига, оставете ме на мира… Искам спокойствие, оставете ме на мира, стига сте спорили… стига… – чуваше се слабия глас на човека.

- Ще спрем, само когато разбереш, че аз съм прав! Колко пъти трябва да водим този безсмислен спор? Нали още от малки се разбрахме, че това е нашият път! Защо винаги си нерешителен, въпреки това подвеждал ли съм те?

Естествено че си го подвеждал, погледни себе си. Горделив глупак, който ще си даде живота за безсмислена кауза, която така или иначе няма да срещне реалност никога!

- Стига, стига… - Измъченият човек започна да скубе косата си, допълвайки своя мъченически образ.

- Моля?! Глупакът си ти! Не виждаш ли, че заради тебе е така! Ти го подвеждаш! Ти го манипулираш за лични изгоди, не аз! Къде е достойнството в това да живееш сам за себе си?!

Заради мене е все още жив! Не го забравяй това! Заради мен хората не се възползват от него! Знаеш ли колко е трудно да поправям глупавите ти грешки и да спасявам индивидуалността му! Без мене той ще е просто част от масата!

Човекът седна в ъгъла на тъмнобялата стая и започна да плаче.

Спорът обаче продължи като не го отразиха въобще. Горделивият нервно започна да обикаля стаята. Другият го следеше с поглед.

- Не разбираш ли? Трудността идва именно от това! Индивидуалността. Ако всички мислим за общото благо няма да има безсмислени тривиални проблеми. Всички сме част от едно цяло. Трябва да се държим като такива.

- Част от цяло? Общо благо? Аз не казвам, че трябва да вредим на останалите, а да живеем за себе си. Какъв е смисълът на живота ако трябва да живеем като животни без съзнание? Ние трябва да живеем за себе си, да се развиваме. Ние ще получим призвание не чрез саможертва, а чрез успеха на индивидуалното ни развитие!

- Ти, проклето…

- СПРЕТЕ! – внезапно се включи третият участник. Отърси се от объркаността като замени нерешителността със самочуствие и вяра у себе си. Промени се – Не разбирате ли, че вие… Вие двамата ми затруднявате живота! Ако ви нямаше щях да водя спокоен и щастлив живот. За абсолютно всяко нещо се карате. Винаги говорите, а мен ме оставяте да действам и да живея аз с последствията!

- Тогава позволи, като не искаш да вземаш решения предай властта на мен! - спокойният глас отговори.

- НЕ, не му вярвай, избери мен!

- Няма да избера никой от вас. Не разбирате ли, че и двамата грешите, но и в същото време и двамата сте прави. Разберете – много добре осъзнавам гледните точки  и на двете страни. Аз не търся вашето мнение, аз искам да ми имате вяра!

Двамата в опозиция се спогледаха. Горделивият отговори.

- Аз винаги съм вярвал в твоите способности. Но не вярвам на него - посочи с пръст опонента си - Но може някой ден да се измориш от бремето на лидерството. Този ден… не избирай него. Казва, че се грижи за теб, но бъди убеден, че ще получиш самотен и дълъг живот.

- И аз също вярвам в твоите способности. Но не вярвам на него - и спокойният посочи с пръст опонента си. - Но може някой ден наистина да се измориш от бремето на лидерстовто. И аз ще кажа – не избирай него. Казва, че ще се грижиш за хората, но бъди убеден, че може да живееш по-кратък живот, може да спечелиш обичта на всички, но това няма да те спаси от разочарованието от лъжливи приятелства.

- Благодаря ви за загрижеността, но този ден все още не е дошъл. Сега знам какво да направя.

- Гордеем се с теб…

Двата образа изчезнаха, чернобялата стая изчезна също. Човекът седеше на бюрото. Разтриваше слепоочието си. Болеше го глава. Цял ден мислеше какво решение да вземе. Цял ден водеше вътрешна борба със себе си. Истинско мъчение беше. Но свърши. Стана от стола и се запъти към вратата. Отвори я. Навън го чакаше негов подчинен.

- Добре ли сте, сър? Изглеждате изморен.

- Да, нищо ми няма. Подготовката? Всичко както трябва ли е?

- Да, сър.

- Идеално… – замисли се за момент, но попита – Кажи ми, честно, имаш ли ми доверие? Би ли ме последвал независимо от решението ми?

Да, сър. Целият народ Ви има доверие и ще ви последваме до деветте кръга на ада дори! – с гордост го каза това.

- Е чак до ада… не искам такава отговорност – подсмихна се лидерът.

Продължиха по коридора, стигайки една врата. Зад нея го чакаше неговият народ. Чакаше да разбере каква съдба ще им определи техния лидер…

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.