Затвор

| от | |

books-text

Ивайло Поролиев

„Какво? Какво да направя? Какво? Какво? Защо всичко трябва да е толкова сложно… Кое е правилното решение? Кое от двете? Кое? Кое?

-Много добре знаеш кое!-тонът бе твърд и горделив-Винаги сме избирали правилното решение.Защо всеки път водим този безсмислен разговор?Трябва отдавна да си разбрал,че можеш да ми имаш доверие. Нима някога да съм те подвеждал?! – гласът се разгневи, придавайки по-величав вид на говорителя.

Стига си го стряскал, стига си карал да се чуства отговорен за всичко. Не виждаш ли, че е дал прекалено много от себе си. Има нужда от почивка. Всичко искат само от него, но нищо не дават в замяна! Защо си губи времето за тях, вместо да гледа личния си интерес? – гласът на присъединилия се силует бе спокоен, но като че ли леко манипулативен.

-  Какво?! – грохна горделивият – Ние сме си посветили живота да помагаме на хората в нужда. Ние сме потомци на велико потекло, нашата задача винаги е била да се борим за общото благо, за каузата, независимо от последствията! Саможертвата е нашето призвание! Нашето изпитание! Нашият идеал! Само чрез нея ние постигаме безсмъртие! Да помагаме на хората в нужда е чест за нас!

Чест? Безсмъртие? Идеал? Стига с тези глупости! Трябва да живее за себе си. Затова сме дарени с живот, а не за другите. Какъв е смисълът, кажи ми моля те, да помагаш на хора, които въпреки помощта не те признават, не те уважават, не те обичат? Трябва да се махаш от тези, трябва да мислиш за себе си, за да получиш радостите на живота! Това, което ти казваш е да сме роби на другите, вместо да сме свободни! Това не е никакво геройство! Животът не е създаден да служиш на другите, а на себе си.

Стига, стига, стига, оставете ме на мира… Искам спокойствие, оставете ме на мира, стига сте спорили… стига… – чуваше се слабия глас на човека.

- Ще спрем, само когато разбереш, че аз съм прав! Колко пъти трябва да водим този безсмислен спор? Нали още от малки се разбрахме, че това е нашият път! Защо винаги си нерешителен, въпреки това подвеждал ли съм те?

Естествено че си го подвеждал, погледни себе си. Горделив глупак, който ще си даде живота за безсмислена кауза, която така или иначе няма да срещне реалност никога!

- Стига, стига… - Измъченият човек започна да скубе косата си, допълвайки своя мъченически образ.

- Моля?! Глупакът си ти! Не виждаш ли, че заради тебе е така! Ти го подвеждаш! Ти го манипулираш за лични изгоди, не аз! Къде е достойнството в това да живееш сам за себе си?!

Заради мене е все още жив! Не го забравяй това! Заради мен хората не се възползват от него! Знаеш ли колко е трудно да поправям глупавите ти грешки и да спасявам индивидуалността му! Без мене той ще е просто част от масата!

Човекът седна в ъгъла на тъмнобялата стая и започна да плаче.

Спорът обаче продължи като не го отразиха въобще. Горделивият нервно започна да обикаля стаята. Другият го следеше с поглед.

- Не разбираш ли? Трудността идва именно от това! Индивидуалността. Ако всички мислим за общото благо няма да има безсмислени тривиални проблеми. Всички сме част от едно цяло. Трябва да се държим като такива.

- Част от цяло? Общо благо? Аз не казвам, че трябва да вредим на останалите, а да живеем за себе си. Какъв е смисълът на живота ако трябва да живеем като животни без съзнание? Ние трябва да живеем за себе си, да се развиваме. Ние ще получим призвание не чрез саможертва, а чрез успеха на индивидуалното ни развитие!

- Ти, проклето…

- СПРЕТЕ! – внезапно се включи третият участник. Отърси се от объркаността като замени нерешителността със самочуствие и вяра у себе си. Промени се – Не разбирате ли, че вие… Вие двамата ми затруднявате живота! Ако ви нямаше щях да водя спокоен и щастлив живот. За абсолютно всяко нещо се карате. Винаги говорите, а мен ме оставяте да действам и да живея аз с последствията!

- Тогава позволи, като не искаш да вземаш решения предай властта на мен! - спокойният глас отговори.

- НЕ, не му вярвай, избери мен!

- Няма да избера никой от вас. Не разбирате ли, че и двамата грешите, но и в същото време и двамата сте прави. Разберете – много добре осъзнавам гледните точки  и на двете страни. Аз не търся вашето мнение, аз искам да ми имате вяра!

Двамата в опозиция се спогледаха. Горделивият отговори.

- Аз винаги съм вярвал в твоите способности. Но не вярвам на него - посочи с пръст опонента си - Но може някой ден да се измориш от бремето на лидерството. Този ден… не избирай него. Казва, че се грижи за теб, но бъди убеден, че ще получиш самотен и дълъг живот.

- И аз също вярвам в твоите способности. Но не вярвам на него - и спокойният посочи с пръст опонента си. - Но може някой ден наистина да се измориш от бремето на лидерстовто. И аз ще кажа – не избирай него. Казва, че ще се грижиш за хората, но бъди убеден, че може да живееш по-кратък живот, може да спечелиш обичта на всички, но това няма да те спаси от разочарованието от лъжливи приятелства.

- Благодаря ви за загрижеността, но този ден все още не е дошъл. Сега знам какво да направя.

- Гордеем се с теб…

Двата образа изчезнаха, чернобялата стая изчезна също. Човекът седеше на бюрото. Разтриваше слепоочието си. Болеше го глава. Цял ден мислеше какво решение да вземе. Цял ден водеше вътрешна борба със себе си. Истинско мъчение беше. Но свърши. Стана от стола и се запъти към вратата. Отвори я. Навън го чакаше негов подчинен.

- Добре ли сте, сър? Изглеждате изморен.

- Да, нищо ми няма. Подготовката? Всичко както трябва ли е?

- Да, сър.

- Идеално… – замисли се за момент, но попита – Кажи ми, честно, имаш ли ми доверие? Би ли ме последвал независимо от решението ми?

Да, сър. Целият народ Ви има доверие и ще ви последваме до деветте кръга на ада дори! – с гордост го каза това.

- Е чак до ада… не искам такава отговорност – подсмихна се лидерът.

Продължиха по коридора, стигайки една врата. Зад нея го чакаше неговият народ. Чакаше да разбере каква съдба ще им определи техния лидер…

 
 

Проверяват спинърите на българския пазар

| от chronicle.bg |

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършва извънредна проверка на антистрес продукти – спинъри, съобщават от пресцентъра на агенцията. Мотивите за проверката са, че устройствата „имат игрови функции“ и трябва да отговарят и на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване съответствието на играчките.

Проведени изследвания в трети страни показват, че в някои случаи моделите съдържат наднормено количество олово и живак. Затова в хода на инспекциите ще бъдат взети продукти, които ще бъдат подложени на допълнителни изпитвания.

Фиджет спинърът, хенд спинърът или просто спинерът е най-новият популярен продукт, който се разпространява много бързо сред децата и у нас. Основната му употреба е да помага на деца със синдром на дефицит и на деца, страдащи от аутизъм, но той все повече се разпространява и като играчка, пишат от агенцията.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Време за чай: най-добрите филми и сериали за британската аристокрация

| от Дилян Ценов |

Английското висше общество винаги е живяло по свои правила и винаги е било интересно обикновените хора. Още от появата си, английската аристокрацията е на почит и в предишни епохи бъдещето на страната е зависело изцяло от високопоставените лордове и дами.

Днес, разбира се, тяхната роля е значително по-слаба и функцията им е предимно представителна. Въпреки това обаче живота им си остава интересна територия, на която киноиндустрията знае как да стъпва. Сценаристите създават богати сюжети, в които централно място заема тази висша обществена прослойка, която живее в големи и пищни имения, основните й занимания са да ходи на лов и да пие чай, а животът й е изтъкан от противоречия. И въпреки всичките й лоши страни, винаги е приятно да надникнеш „в кухнята“, доколкото киното и телевизията позволяват това.

В последните години интересът към този своеобразен телевизионен поджанр нарасна и се появиха няколко сериала, които поставиха рекорди по гледаемост, бюджет и приходи. Още повече, че в настоящата ситуация на Брекзит, темата е все по-интересна. Погледът към миналото на Великобритания може да даде много отговори за решенията й днес. Част от обясненията се съдържат в живота на аристокрацията.

В галерията по-горе можете да видите част от най-добрите филми и сериали, които дават интересен и достоверен поглед над английското висше общество.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.