Затвор

| от | |

books-text

Ивайло Поролиев

„Какво? Какво да направя? Какво? Какво? Защо всичко трябва да е толкова сложно… Кое е правилното решение? Кое от двете? Кое? Кое?

-Много добре знаеш кое!-тонът бе твърд и горделив-Винаги сме избирали правилното решение.Защо всеки път водим този безсмислен разговор?Трябва отдавна да си разбрал,че можеш да ми имаш доверие. Нима някога да съм те подвеждал?! – гласът се разгневи, придавайки по-величав вид на говорителя.

Стига си го стряскал, стига си карал да се чуства отговорен за всичко. Не виждаш ли, че е дал прекалено много от себе си. Има нужда от почивка. Всичко искат само от него, но нищо не дават в замяна! Защо си губи времето за тях, вместо да гледа личния си интерес? – гласът на присъединилия се силует бе спокоен, но като че ли леко манипулативен.

-  Какво?! – грохна горделивият – Ние сме си посветили живота да помагаме на хората в нужда. Ние сме потомци на велико потекло, нашата задача винаги е била да се борим за общото благо, за каузата, независимо от последствията! Саможертвата е нашето призвание! Нашето изпитание! Нашият идеал! Само чрез нея ние постигаме безсмъртие! Да помагаме на хората в нужда е чест за нас!

Чест? Безсмъртие? Идеал? Стига с тези глупости! Трябва да живее за себе си. Затова сме дарени с живот, а не за другите. Какъв е смисълът, кажи ми моля те, да помагаш на хора, които въпреки помощта не те признават, не те уважават, не те обичат? Трябва да се махаш от тези, трябва да мислиш за себе си, за да получиш радостите на живота! Това, което ти казваш е да сме роби на другите, вместо да сме свободни! Това не е никакво геройство! Животът не е създаден да служиш на другите, а на себе си.

Стига, стига, стига, оставете ме на мира… Искам спокойствие, оставете ме на мира, стига сте спорили… стига… – чуваше се слабия глас на човека.

- Ще спрем, само когато разбереш, че аз съм прав! Колко пъти трябва да водим този безсмислен спор? Нали още от малки се разбрахме, че това е нашият път! Защо винаги си нерешителен, въпреки това подвеждал ли съм те?

Естествено че си го подвеждал, погледни себе си. Горделив глупак, който ще си даде живота за безсмислена кауза, която така или иначе няма да срещне реалност никога!

- Стига, стига… - Измъченият човек започна да скубе косата си, допълвайки своя мъченически образ.

- Моля?! Глупакът си ти! Не виждаш ли, че заради тебе е така! Ти го подвеждаш! Ти го манипулираш за лични изгоди, не аз! Къде е достойнството в това да живееш сам за себе си?!

Заради мене е все още жив! Не го забравяй това! Заради мен хората не се възползват от него! Знаеш ли колко е трудно да поправям глупавите ти грешки и да спасявам индивидуалността му! Без мене той ще е просто част от масата!

Човекът седна в ъгъла на тъмнобялата стая и започна да плаче.

Спорът обаче продължи като не го отразиха въобще. Горделивият нервно започна да обикаля стаята. Другият го следеше с поглед.

- Не разбираш ли? Трудността идва именно от това! Индивидуалността. Ако всички мислим за общото благо няма да има безсмислени тривиални проблеми. Всички сме част от едно цяло. Трябва да се държим като такива.

- Част от цяло? Общо благо? Аз не казвам, че трябва да вредим на останалите, а да живеем за себе си. Какъв е смисълът на живота ако трябва да живеем като животни без съзнание? Ние трябва да живеем за себе си, да се развиваме. Ние ще получим призвание не чрез саможертва, а чрез успеха на индивидуалното ни развитие!

- Ти, проклето…

- СПРЕТЕ! – внезапно се включи третият участник. Отърси се от объркаността като замени нерешителността със самочуствие и вяра у себе си. Промени се – Не разбирате ли, че вие… Вие двамата ми затруднявате живота! Ако ви нямаше щях да водя спокоен и щастлив живот. За абсолютно всяко нещо се карате. Винаги говорите, а мен ме оставяте да действам и да живея аз с последствията!

- Тогава позволи, като не искаш да вземаш решения предай властта на мен! - спокойният глас отговори.

- НЕ, не му вярвай, избери мен!

- Няма да избера никой от вас. Не разбирате ли, че и двамата грешите, но и в същото време и двамата сте прави. Разберете – много добре осъзнавам гледните точки  и на двете страни. Аз не търся вашето мнение, аз искам да ми имате вяра!

Двамата в опозиция се спогледаха. Горделивият отговори.

- Аз винаги съм вярвал в твоите способности. Но не вярвам на него - посочи с пръст опонента си - Но може някой ден да се измориш от бремето на лидерството. Този ден… не избирай него. Казва, че се грижи за теб, но бъди убеден, че ще получиш самотен и дълъг живот.

- И аз също вярвам в твоите способности. Но не вярвам на него - и спокойният посочи с пръст опонента си. - Но може някой ден наистина да се измориш от бремето на лидерстовто. И аз ще кажа – не избирай него. Казва, че ще се грижиш за хората, но бъди убеден, че може да живееш по-кратък живот, може да спечелиш обичта на всички, но това няма да те спаси от разочарованието от лъжливи приятелства.

- Благодаря ви за загрижеността, но този ден все още не е дошъл. Сега знам какво да направя.

- Гордеем се с теб…

Двата образа изчезнаха, чернобялата стая изчезна също. Човекът седеше на бюрото. Разтриваше слепоочието си. Болеше го глава. Цял ден мислеше какво решение да вземе. Цял ден водеше вътрешна борба със себе си. Истинско мъчение беше. Но свърши. Стана от стола и се запъти към вратата. Отвори я. Навън го чакаше негов подчинен.

- Добре ли сте, сър? Изглеждате изморен.

- Да, нищо ми няма. Подготовката? Всичко както трябва ли е?

- Да, сър.

- Идеално… – замисли се за момент, но попита – Кажи ми, честно, имаш ли ми доверие? Би ли ме последвал независимо от решението ми?

Да, сър. Целият народ Ви има доверие и ще ви последваме до деветте кръга на ада дори! – с гордост го каза това.

- Е чак до ада… не искам такава отговорност – подсмихна се лидерът.

Продължиха по коридора, стигайки една врата. Зад нея го чакаше неговият народ. Чакаше да разбере каква съдба ще им определи техния лидер…

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.

 

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.